Кичка Бодурова е родена в Бургас. Започва кариерата си в България, превръща се в звезда в Гърция, а през 90-те заминава за САЩ. Има издадени 19 албума и хиляди участия из Европа, Азия, Северна Америка, Африка и Австралия. Преди големия си концерт на 23 април в София, с който ще отбележи 30 години на сцената, култовата певица, която току-що пристигна от дома си в САЩ, даде пред “ШОУ” най-искреното си интервю.
– Преди дни се върна от Америка. Как прекара, върви ли бизнесът ти там?
– Отдадох много време на моето хоби – аз ремоделирам къщи по мой стил. Това всъщност ми доставя голямо удоволствие и ми носи повече печалба, отколкото професията ми. Тази година от самото начало показа, че няма да е като предишната. Започна добре от януари. Даже не успях да завърша един от моите проекти – къща, която купих и направих в мой стил, за да я продам. Предадох щафетата на съпруга ми Крис – той ще следи за довършителните работи по нея, докато аз съм в България.
– Как е дъщеря ти Кристи?
– Дъщеря ми учи телевизионна журналистика в университета на Лас Вегас. Мислех, че изкарва само шестици, за да знае повече, а тя учила, за да й дават стипендията за отличен успех. Всеки гледа парата! /смях – б.а./. Работи по малко сега – само 16 часа на седмица. Поукроти се. И изглежда прекрасно. Вече разговаряме като две големи дами – за всичко. Кристи не знае какво значи “няма” и “не може”! Старах се да й дам всичко, макар че това не е много хубаво. Човек трябва да знае и другата страна на живота. Но наскоро й обясних, че всичко това съм правила, защото аз съм нямала –
дори кукла не съм имала като малка
И затова исках всичко да й дам!
– Какво си спомняш от твоето детство?
– Често си мисля за къщата в първите години на детството ми – с варосани стени, с мухъл от влагата, защото беше на морското равнище, без канализация… Като заспивах, гледах към тавана и виждах колесници, принцеси в тях – все едно четях приказка, гледайки неравния таван… Аз до 9-годишна съм живяла в такъв дом – с мухъл и варосани стени! В тази къща живеехме три семейства – на баба, на леля и ние…
– В миналото ни интервю каза, че сте се сдобрили с брат ти. Какво се случи между вас?
– Ние просто се бяхме отчуждили с брат ми. Непрекъснато носех в сърцето си мъка и вина, че аз го закарах и оставих в Кипър. Когато работех там, той дойде също като музикант, после се ожени. Много съм щастлива, че се усетихме отново. Много хора в шоубизнеса имат проблеми с роднини – деца, братя, сестри. Кой е причината – без значение. Важното е да не допускаме кариера или пари да разделят близки хора! С брат ми сега всеки ден си говорим. На Великден имаме среща с него в Солун – аз ще имам ангажимент там и той ще дойде от Кипър да се видим. Толкова съм щастлива!
– Оправихте ли си отношенията с Георги Христов? Защо бяхте се скарали?
– Георги Христов беше загубил себе си в един момент, беше изпаднал в голяма депресия и беше решил да не пее. Радвам се, че тогава успях да го убедя да продължи. Винаги съм го обичала като брат. Нарани ме, това е факт! Но всички грешим. Много бих искала да го прегърна отново! Ако ми се извини, ще го направя!
– Преди години ти си помагала на твои колеги да пеят в Америка. Защо го направи? Много от тях после те разочароваха…
– На никого не съм помагала. Какво значи помощ?! Да се обадиш по телефона и да кажеш две думи на някого?! Аз винаги много съм ценяла приятелството. И въпреки многото разочарования ще продължавам.
Ако някой грешно ме е разбрал, е за негова сметка. Никой не обича да се чувства използван, нали?
– Някои от тях те наричаха “кръчмарска певица”…
– Това е смешно. Наистина. Затова, че работех в заведения в Гърция през 80-те, където тези, дето са ме наричали “кръчмарска певица”, не можеха тогава и вода да си поръчат! А сега пък обикалят най-малките дупки, където могат да се изявят! Няма значение.
Мога само да изпитвам съжаление към тях
Те не са виновни.
– Докато те нямаше, се разгоря индиректен скандал между теб и Тони Димитрова, разменихте си остри реплики в медиите…
– Не знам за какви скандали и за какви войни се говори. Знам, че е недостойно да си правиш реклама на чужд гръб! А и е грозно, когато някой отсъства, да го плюеш, без да има защо. Не бих позволила на никого да петни името ми! Тони Димитрова си позволи малко повече! Тя ме коментира няколко пъти в медиите, че не съм могла да преглътна, че песента „Ах, морето” била преди ”Помниш ли море”… Като че ли става дума за класация на певци – просто смешно! За разлика от нея аз съм била на много международни фестивали за ПЕВЦИ, а не само да представям песен, и съм се връщала с награди! Такива фестивали, където нея дори не биха я поканили да участва! Когато някой иска да се състезава, трябва да намери правилната категория. И да се информира добре. Иначе става за смях!
– Какъв е скандалът между теб и “БГ Радио”, за който медиите гръмнаха миналата седмица? Отбелязва се, че си надминала по скандали Лили Иванова…
– Аз не знам. Може би моите пиари са писали писмо до “БГ Радио” – аз не съм. Но разбрах, че има нещо. Не разбирам за какво медийно спонсорство говорим обаче! “БГ радио” никога не е пускало мои песни! Или 2-3 пъти в годината – по желание на слушатели. Те си имат техни любимци. Но наистина – не крия обидата от това, че “БГ Радио” не пуска мои песни и песни на мои колеги. Не раздават награди за цялостно творчество, за юбилей, нито канят някой от по-старото поколение да връчва награди –
абсолютно ни игнорират!
Накарах преди време млади хора да ми запеят песен на 2-3-ма млади певци. Никой не можа…
– Някои твърдят, че не си 30 години на сцената, а доста повече?…
– То злобари колко щеш – нека да смятат! Ако искат да считат моето появяване на сцената на “Златният Орфей” през 1977 г., ще са 35 години. Преди това съм пяла даже в трио “Обектив”. Но ние говорим за кариера! Аз смятам, откакто е излязъл моят първи диск – 1983 г. Кой както иска, така да брои! А и, честно казано, писна ми някои да си пишат повече години в кариерата! Като че ли това ще им увеличи продажбата на дискове. Аз затова реших да намаля /смях – б.а./.
Иначе в книгата ми пише коя година съм родена, така че годините не си ги крия, ако намекът е за това!
– Спомняш ли си любовните си рани?
– Аз горях в няколко огъня на любовта. Но когато свалях розовите очила, виждах истината друга. Когато си влюбен, не забелязваш много неща. Или поне се правиш, че не ги виждаш. Истината е, че любовта е една приказка, в която има и сълзи на щастие, и горчиви сълзи. И ние си избираме дали да сме щастливи или нещастни. Всичко зависи от нас.
За мен съпругът ми Крис е човекът, с когото ми е било най-хубаво и спокойно. На него мога да разчитам.
Разбрах, че само него съм обичала истински!
Всеки има свои принципи. За съжаление аз не мога да изневерявам. И, както казах, всички сме грешници. А народната мъдрост казва: „Признат грях не е грях”. Моногамна съм и успях да науча дъщеря ми поне на това. Пък кой каквото ще да казва…
– Би ли променила нещо в живота си, ако можеш?
– Бих искала да изтрия периода, в който бях разделена с Крис. Макар че си взехме поука и двамата…
– Докато ти беше в Щатите, тук се разтресе от протести, хората излязоха на улицата. Каква беше твоята реакция отвъд Океана?
– Когато чух какво става в България, знаеш ли какво си казах?: „Най-после! Как изтърпя толкова години този народ да го крадат и да го лъжат?!”. Как може аз там да топля с газ къща, която е приблизително толкова голяма, колкото къщата ми в България, и да плащам 280-300$, а в България само за хола и стаята, в която спя, над 1000 лв.?! Имайки предвид стандарта на живот – кой колко получава! Как може парното да ти е колкото половин заплата? И всички крадат като за последно! А народът търпи и си плаща като поп. Мойта е лесна – като ми натежи, хващам самолета и заминавам.
Връщам се не защото ми е много хубаво, а защото обичам родината си и искам да се срещна с тези, които станаха вече 3 поколения и ме чакат да се върна…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
