Станимир Гъмов: Паникьосвам се от болести

1
Добави коментар
Karadjov
Karadjov

Станимир Гъмов е роден на 01.08.1974 г. в Стара Загора. Завършва Английската гимназия в родния си град, а после НАТФИЗ през 1997 г. в класа на проф. Лунгов със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Още във втори курс на Академията започва да играе в „Театър 13″, „Театър Албена“, а от 2001г. е на щат в Столичния куклен театър, където е вече 12 години. „Приказка за скитника крал“ (с номинация за „Икар“), „Питър Пан“, „История за чайка и банда котараци“, „Боризмейко“ и „Ние, врабчетата“ са само част от постановките, в които участва актьорът. Той обаче става известен с участието си в тв предаването „Сблъсък“, където получава собствена рубрика и ролята на симпатичния културовед Гъмов. Преди сериала „Етажна собственост“ по Нова тв е имал участия в още няколко шоута по различни телевизии. В момента Гъмов се вихри в шоуто “Като две капки вода”, където е един от топфаворитите за титлата и любимец на публиката. Гъмов можем да гледаме и в мюзикъл „Аладин“ в Музикалния театър.
– Станимире, как се чувстваш в чужда кожа? Това са тонове грим, имитация не само на глас, но и на мимика, жестове…
– Добре се чувствам. Доста е досадно, че 3- 4 часа трябва да стоиш да те гримират, но пък като видиш крайния резултат, разбираш, че има смисъл.

– В последното “Като две капки вода” се шегуваше със Зуека, че се бориш за второто място. Наистина ли искаш да си втори или го говориш само за заблуда на противника?
– Това е като в маратонското бягане – винаги тези, които са били втори и трети, накрая дръпват напред.

– Защо Стефан Рядков все е последен в шоуто?
– Е к`во толкова? Все някой трябва да е последен. Не може всички да сме на първо място.

– Ами поне да се редувате!
– А-а-а, аз мисля да не отстъпвам от второто място! Не искам да се редувам с никого! До предпоследния брой ще съм на второ и на финала ще съм първи. Организирал съм цяла Стара Загора и феновете на “Берое” за целта. Едни 150-200 000 гласа с SMS-и така (смее се).

– Справедливо ли е журито?
– Справедливи са, разбира се. Даже според мен са доста меки понякога. (Сега като го прочетат това и ще ме разпънат). То е много трудно да даваш оценки. На последния лайф имаше 3-4 доста равностойни неща. Това е въпрос на гледна точка.

– Рафи разби с превъплъщението си като рапъра 100 Кила!
– Беше страхотен, аз за него гласувах! Напълни сцената това малко момче! Рафи игра във втори сезон на “Етажна собственост” в един сън на домоуправителя. Игра Фреди Меркюри и оттам му тръгна. Е, примерно Павел Владимиров от “Здравей, България”, с когото сме страхотни приятели, той като се кротна в сериала и има повече реплики от мен този сезон. Супер много му се дразня! И аз се чудех що толкова рекламира сериала, а той го прави заради себе си! Защото е ерген и иска да се ожени. В последния епизод на „Етажна собственост“ участва и голямата българска певица Валя Балканска! Епизодът е много интересен – съседите ще се състезават, кой да излети в космоса.

– Имаш ли идея какво може да ти се падне още в шоуто?
– Със сигурност – жена. Това знам, защото е такъв форматът, че задължително трябва да ми се падне жена. А на жените – мъж.

– Мъжете сте в доста по-изгодна позиция…
– Изобщо не е вярно! На жените им е много по-лесно да изпеят песен, правена от мъж, отколкото на нас… Вече как ще изглеждат, е съвсем друг въпрос, но и ние приличаме на травестити. Трябва да ти кажа, че Албена (Михова – б.а.) като Браян Адамс въобще не ми изглеждаше страшна. Напротив – изглеждаше ми много добре с брада! Да, бъзикаха я, че циците й не са съвсем на място, но това в крайна сметка може да се изтърпи.

По-добре мъж с цици, отколкото жена с брада

И двете са гадни.

– Алекс беше умопомрачителна Шер!
– Умрях от смях, като го видях. Не знаех как ще изглежда, защото излязох пръв и два часа седях на дивана в залата. И като излезе, се втрещих – той беше истински, класически травестит! Но и Шер си прилича на травестит, така че беше оправдано.

– Защо винаги си толкова сериозен? Почти не се усмихваш.
– Според мен е много по-смешно, когато разказваш смешки, да си сериозен. Аз съм си темерут, в крайна сметка. Понякога. Много често.

– Защо?
– Не знам. Характер. От малък съм си такъв.

– В “Етажна собственост” третият сезон беше изключителен, но сега сякаш има лек спад…
– Не мисля така – рейтингите са много добри и показват, че интересът към сериала все повече се увеличава. Това ме радва, защото идеята ни да сме огледало на българската действителност очевидно много допада на хората.. Смятам, че сценаристите стават все по-добри и между нас се получава все по-голямо стиковане. Първият сезон започна от главата за краката. Идваме от лятна ваканция, продуцентът Краси Ванков ни събира и казва: “Пичове, почваме!”. И ние се оцъклихме – още си бяхме на плажа. Темите са взети от действителността, някои от тях са се коментирали в държавата буквално преди седмици и ние ги отразяваме. Този сезон имаме протести срещу държавата, имаме референдум и много други актуални теми, на които гледаме от смешната им страна. Според мен сериалът върви само нагоре. В четвъртия сезон вече добавихме още един социален елемент – всяка серия завършва с монолог по темата на целия епизод. Даже си

признавам, че се разплаках на един от тях –

на този за прохождането на детето (бебето на Нушето – Салвадор – б.а.). Не го бях гледал предварително и си го гледах вкъщи, беше много истинско… Комедията е най-сериозният жанр.

– Затова ли играеш все в комедии?
– Смятам, че е много по-трудно. Това да разсмееш някого, е висш пилотаж. Другото е ясно – всеки може да бръщолеви някакви глупости.

– Доста дини си хванал под една мишница…
– Еми какво да правиш? Сега докато имаме сили – бачкаме. Иначе става лошо, като изпаднеш. Тези два месеца ваканция през лятото ме карат да се чувствам много тъпо. Сега ни е нагорно и мрънкаме, че се изморяваме, но като пекнат 40 градуса и стоиш на един вентилатор вкъщи, ще ми се иска да съм в охлюварника на снимачната площадка на “Етажна собственост”. Този сезон с моя бизнеспартньор – Евгени Будинов в живота, иначе Кирчо в сериала – гледаме охлюви. И там, където снимаме, това е една инсталация на басейни и фитнеси, е някакъв ад! “Малкият бизнес е доста наведен” е най-добре описващата ситуацията моя реплика от сериала. Буквално сме наведени! Искам да се оплача – във всички сезони досега аз си нямам апартамент. Живея при всякакви условия. През погребалната ми агенция минаваха всички, после в сватбената ми агенция се превърна в страшна вакханалия. Тук съм пак на най-гадното. Имам момиче, любов си имам този сезон и е цяло чудо, че ми отпуснаха легло горе, за да консумираме любовта си иначе какво щях да правя долу в охлюварника?! (Дамата на сърцето му се казва Диди и е стюардеса. Двамата успяват да се видят само по веднъж в месеца, защото през останалото време Диди непрекъснато лети – б.а..) Но пък сега Явор Гигов (Величко) той го закъса.

– Какво му се случи?
– Нали почина жена му Мими (Милица Гладнишка) и той сега е много нещастен. Даже мога да издам малко от това, което предстои. Величко се влюбва в нещо много необичайно и извратено и ние му се подиграваме.
Много ме хвана яд, че Мими почина, а вече бях сменил бизнеса. Не можа да умре втори сезон, тогава да я погреба като хората, а сега чужди хора ще я погребват!

– Защо почина Мими? Какво наложи култовата актриса Милица Гладнишка да излезе от сериала?
– Защото той остави кутия с гипс на мястото, където обикновено стоят солите за баня. И тя с насапунисани очи издърпа солите и хубаво се гипсира. Много ме хвана яд, че Мими почина, а вече бях сменил бизнеса. Не можа да умре втори сезон, тогава да я погреба като хората, а сега чужди хора ще я погребват. Милица напусна по нейно желание, доколкото знам. Това обаче не е моя работа. Но нищо не се знае – може и да се върне. То така е и в живота. Питаш се: “Бре, къде изчезна този човек, от две-три години го няма.” Той се появява и вика: “Бях в Германия”. Тия, които са били в затвора казват, че са били в чужбина.

– Не ти ли липсва? Вярно е, че сте заедно в “Като две капки вода”, но все пак?

– Липсва ни. Липсва ни и всеки един, който напусне. Ние си се виждаме, колкото и да не работим заедно. Като в семейството е – един умира, друг се връща, трети се ражда… Не сме заедно само в шоуто, но и по участия. Често и партнирам на сцената. Ние прекарваме много повече време заедно, отколкото със семействата си.

– Това не е ли проблем?

– Проблем е за тези, които ни чакат вкъщи. Какво да правим? Професията е такава.

– Взимайте си ги с вас.

– Не. Няма нужда. Не им е мястото там. Някои все пак ги взимат. Аз не искам много – искам да се поопазя от известността. Чак толкова не искам да ми се случват някои неща и особено непознати хора да си ме чувстват близък.

– Е това трудно би се получило, предвид факта, че играеш в сериал, завеждаш културолога Гъмов в “Сблъсък”, участваш в няколко поставки в Кукления театър и дори в “Аладин” в Музикалния…

– Така е. “Аладин” е авторски спектакъл на Марио Балтаджиев, а либретото е на Иван Ангелов – главния сценарист на “Етажна собственост”. Там сме с Поли (Генова – б.а.), Дони, Стефан Рядков, Ненчо Балабанов… Има доста звезди, не е като да няма. Не е трудно да съм на толкова места, все пак за това съм учил. Колкото и да е тежко, съм щастлив.

– Само физическата умора ли прави работата ти тежка?
– Не само. Понякога

работим при много тежки условия

Снимали сме на -20 градуса. 20 дни на минус 20! Това е някакъв ад, а трябва да си усмихнат и в абсолютна кондиция. Имах едно влизане в басейн, водата не беше повече от 10 градуса и трябваше да изляза почти усмихнат. Усмивката буквално ми беше замръзнала на лицето.

– Не се ли разболявате?!
– Не, като се замисля. Всички от екипа се оказахме доста здрави. Иначе много се притеснявам от болести.

– Хипохондрик ли си?
– Да. Страшен. Направо се паникьосвам, като си помисля, че може нещо да ми се случи, и много се бъзикам с болестите – така си мисля, че може да ме отминат. От това ме е страх. наче се притеснявам много и за детето си. Яд ме е, че живее в такива времена, че не може да излезе сам спокойно на улицата.

– На колко е години?

– Сега ще направи 8. Страшно е за децата. Престъпността е ужасна и няма никакъв ред. Гледам обаче, че той расте без страх, има си лично мнение. Ние хванахме от оня режим и сме обременени още.

Едно интервю на Надежда НЕНОВА