от Ангел ГенчевИзглежда някак нередно чак да започна да се прозявам преди десетата минута на суперкасова комедия, стояла две седмици навръх американската бокс-офис класация и реализирала повече от забележителен приход. Но ето, че и това се случи. След първоначалната конфузия, естествено, се постегнах – поне за кратко – но щом около двадесетата започнах и да придрямвам, то реших, че проблемът няма как да не е в мен. В крайна сметка, аз един, зрители – много пъти по много.Кой знае обаче защо, малко по-късно съвсем не ме изненада откритието нейде из сухата статистика, че от близо 150-те милиона долара, подрънкващи в касите на киносалоните, „Ченгето на мола“ е осъществило над 90% на родна земя. Добър или лош показател – това подлежи на витиевата дискусия с почти безкрайно различни аргументи, но сухите факти зад тях говорят, че на европейска земя лентата, както се казва, не хваща дикиш. И може би разломът в разбиранията за хумор между Стария и Новия свят – мога да го кажа някак далеч по-спокойно, опирайки се на тези цифри – е значително по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед.Защо четете всичко това, ще се запитате. Защото за самия филм като отделно тяло няма почти какво да се каже. Не е просташка комедия в стил някое си „…Movie“, не е тийн- или колежански бъркоч, или пък някой псевдоромантичен блудкаж – т.е. не можеш да го обвиниш в слабост по параграф определен поджанр. А като комедия дори не е задължително да има кой знае какъв сюжет или стряскащо морално поучение. Малко игра може би се изисква, но всичко това е въпрос на баланс. Докато „Ченгето на мола“ е просто слаб, при това сравнително порядъчно – което нямаше да представлява някакъв интерес, ако не бяха големите му успехи, реално. А дали пък те не подвеждат малко?Историята, с няколко думи, е почти изцяло пълнеж – свръхтежичкият главен герой, не успял да стане полицай, работи като охранител в търговски комплекс, който бива завзет сговорна дружина бандити. Там обаче се озовават и щерка му и принцесата на мечтите му, и така нататък, и така нататък. Цялото това поразтеглено, подплатено наистина с някои отделни свежи скечове, с няколко нелоши лафа, шепа полукухи, полуовехтели, полу – съвсем банални истини за живота – и стига толкоз. Може би бих добавил нещо по-лично като впечатление – поне на мен Кевин Джеймс (в ролята на Пол), известен, но струва ми се не и у нас със сериала „The King of Queens“, като комик ми остави повече впечатление на посредствен.Колкото до останалата част от състава – напълно непозната като имена – тя всъщност няма и кой знае какво значение, а при филм в това поприще отсъства и повод да си говорим за видими постижения в кой да е технически аспект.В обобщение на всичко това, не че филмът не се гледа, не че е ужас или потрес – просто е от онези, на които евентуално хвърляш по едно око през рамо, докато например чакаш да се задуши зарзавата за някоя засукана кулинарна мистика в слънчев празничен следобед. Или да си го кажем правичката – колкото с тях, толкова и без тях.Дори мисълта ми беше друга – да се върна по към началото – не, че ми е работа, в крайна сметка, но ми е минавало през главата – не би ли било далеч по-привлекателно в тези частни случаи на широкия екран да стъпват може би не толкова нашумели като имена, но по-стойностни и по-близки до тукашния зрител ленти. Като си запазвам правото да греша, разбира се, но някак си в случая се съмнявам.Още рецензии:• Ларго Уинч• Той е Шон Пен и е тук, за да ви спечели• Той не си пада по теб• Милк• 12 рунда• Бърз и яростен• За Холокоста…отново
