Ако си израснал през 90-те години на XX-и век, със сигурност ще ти бъде интересно да си припомниш нещата, с които свързваш своето детство. Самите ние леко се просълзяваме, докато пишем материала и с носталгия си спомняме за детските години, в които не се чудихме с коя крилата фраза да си обновим статуса във Фейсбук, а излизахме навън и играехме докато залезе Слънцето.
Тогава момичета, за да са още по-изкусителни, слагаха по една панделка в косите, а сега тя е заменена с ботокс, силикон и тонове грим. Абе изобщо света се изврати, брато, и за това решихме да се върнем назад във времето. Ето ти част от нещата, за които молехме едно време нашите с дни, за да ни ги купят.
Уокмен
Класика! Няма нищо общо с днешните айподи, mp3-плейъри и прочие. Трябваха ти само две батерии и една касетка. Не рядко бяха случаите, когато записите бяха трагични, но въпреки това им се кефиш, защото такива бяха времената. А когато касетката свършваше и не ти бачкаше копчето за превъртане, взимаше един молив, който заместваше прецакания бутон. Помниш ли?
Тамагочи
И ти ли си ставал рано, за да нахраниш своя помияр, брато ? После го учиш на разни неща, слагаш го да спи, а после всичко отначало, нали? Гейско, ама пък ни забавляваше. В началото всички го гледахме като извънземно, а накрая ги подритвахме по 2-3 вкъщи. Всяка мода си има начало и край, но това си беше направо истерия. Китайска му работа.
Миришещи картинки
Стоичков, Силвестър Сталоун, Жан Клод ван Дам, Малката Русалка. Само част от многото цветни снимки, които бяха напечатани на цветни листчета с приятна миризма. Менкахме си ги и се карахме коя е по-яка. По цял ден търсихме липсващите, след което ги подреждахме в специални албуми.
Още помним онази снимка на Камата от САЩ 94′, на която прехвърля стената на Германия и вкарва гол – легендарна работа.
Видеото
Ако си на 18, трябва да те светнем нещо. Едно време нямаше DVD, а видео. В него пъхахме едни големи касети, на които гледахме анимации като “Ну погоди”, “Тримата глупаци”, “Том и Джери”, даже и “Алф”. Гледахме и филми, чието озвучаване беше меко казано ужасяващо. Един и същи глас превеждаше репликите на всички актьори и дори не си правеше труда да сменя интонацията. И все пак си беше яко.
Колички
Не говорим за онези с дистанционното управление, а за простите малки автомобилчета, които бяха умален вариант на онези, които виждахме навън. Не че правим реклама, но Machbox си беше класика. Играехме с тях с часове като ги “карахме” по очертанията на килима. Имаше и такива, които си сменяха цвета като ги измиеш с топла или студена вода, което за нас си бе истинска магия. Знаем, че още се търкалят някъде у вас такива и с умиление си спомняш във времената, когато не се притесняваше дали имаш пари за бензин, а само някой друг лев за нов модел на Machbox.
Дискети
Ако все пак си имал компютър, то по всяка вероятност игрите, на които си се радвал, са били на едни от онези дискети. На тях играеше Волфенщайн, Quake и други екшъни, помниш ли? За тези, които не знаят, яките игри бяха на по 5-6 дискети, тъй като те имаха големина от по 1.44 MB.
Тролове
Сигурни сме, не само, че си ги имал, но и че си им правил най-различни прически. Бяха с дълги и цветни коси. Няма какво повече да кажем, снимката е достатъчно красноречива.
Светещите маратонки
Не ни казвай, че си нямал такива. Имаха от така известните “камери”, което само подсказваше колко са оригинални, брато. Ходехме с тях и не спирахме да си гледаме в краката, защото си бяха уникални за времето. Това ни напомня и за Джорданките (най-продаваните маратонки ), но това е друга тема.
