Замислих се над това, след като вчера една клиентка ме пита ‘Кога го чакате?’. Май доста странно съм я изгледала докато запитах ‘Кого да чакаме?’. Тя промълви доста неловко ‘Бебчето’. Сигурно съм имала някакво убийствено изражение, защото взе да ми се извинява и да се чуди как да се измъква от неудобната ситуация. А на предишното ни виждане ми обясняваше колко съм се била вталила, тъй като се познаваме от по-рано. Но по-странното бе, че не ми се случва за първи път. Преди няколко месеца друг клиент направо взе да ми честити и както се оказа, без да има за какво. Други пак са задавали подобни въпроси.
В такъв момент не се чувствам обидена, все пак детето е дар, а вероятно съм на годините, в които е нормално, даже и малко късно да имаш бебе. Обаче сигурно изглеждам стъписана в първия момент! Първосигнално ми идва мисълта, че е възможно да съм напълняла, за да ми казват така. От малка съм си пухкава, но съм имала и по-дебели периоди в живота си от сега. След това ми идва друга мисъл, че може да съм се разхубавила. Нали казват, че бременните жени са по-красиви! Каквото и да си мисля, гледам да успокоя хората, че не са ме засегнали ни най-малко.
Но дали подобен ‘невинен’ коментар не може наистина да обиди, или да натъжи определена жена? Мисля, че е възможно. Някоя дама би могла да приеме, че й казват завоалирано, че е дебела. Друга може да се натъжи, че много би искала да е бременна, но до този момент – без успех. Представям си колко болка би могло да предизвика у нея всяко напомняне за бременност, бебета и т.н.
За мен да си тактичен, означава да си внимателен. Да казваш истината така, че да не обидиш другия. Ако пък знаеш, че от дадена дума ще се засегне – винаги можеш да си замълчиш. Определено смятам, че да знаеш кога да мълчиш е изкуство, което си заслужава да се овладее!
Мълчанието е злато, нали?!
