Светла Стоева е вдовицата на скандалния писател Георги Стоев, който беше разстрелян като куче на 7 април 2008 г. Малко преди да бъде убит, той заявява пред своя адвокат: „Нещо ще се случи!“ и… секунди по -късно получава три куршума в главата пред хотел „Плиска“ в центъра на София. Умира няколко часа по-късно след операция в „Пирогов“.
След убийството Николай Кокинов заяви, че Стоев многократно се е молил приживе прокуратурата да му обърне внимание.
Георги Стоев е автор на поредица от романи, посветени на силовите групировки СИК и ВИС, “BG- Кръстника 1, 2 и 3” със заглавия „Истинската история на Маджо“, „Маргина, Бойко и другите“, „Любен Гоцев – истинският Кръстник“.
– На 7 април се навършиха 5 години от убийството на вашия съпруг. Как сте вие и дъщеря ви? В Берковица ли живеете?
– Няма значение къде живея. Справяме се с Жаклин някак си.
– Как е тя?
– Добре е и се възстановява след операциите.
– От какво беше оперирана тя?
– Тя получи невероятни усложнения след смъртта на баща си…
– Какво се получи?
– Възпаление на костите, което е едно много рядко заболяване.
– Къде правихте операциите?
– В Горна баня и се надявам да са сполучливи. Прави й ги д-р Георгиев, който е много добър специалист.
– В кой клас е Жаклин?
– В шести.
– Добра ученичка ли е ?
– Много добра и много амбициозна.
– Контактувате ли с майката на Георги?
– Не.
Нито съм я чувала, нито съм я виждала оттогава
– Живеете със своите родители в Берковица, така ли?
– Да.
– Какво ви казаха от прокуратурата за разследването на убийството на Георги Стоев?
– Ами те ми казаха само, че има престъпление – убийство от неизвестен засега извършител…
– Усеща ли Жаклин липсата на баща си?
– Е, и още как!?
– Какво стана с имотните истории на семейството на Георги, в които и вие бяхте забъркана?
– Той е един син на майка си и баща си и те имат едно внуче – това е нашата Жаклин, но вече 5 години нито се интересуват от нея, нито я търсят. Аз ги разбирам донякъде, защото ситуацията, при която загубиха сина си, е, шокираща и затова всичко, яда си, изкараха върху нас.
– Как преживяхте случилото се? Имахте ли нужда от психолог, психиатър или от някакъв друг доктор?
– За детето ми беше необходим. Но то оттам получи едно много рядко заболяване. Казва се двустранна дисплазия на тазобедрените стави.
От здраво и право дете то се превърна в човек на инвалиден стол!
Като виждаш как детето ти се превръща за два три месеца в инвалид, никак не е лесно… Това беше за мен вторият шок след смъртта на мъжа ми.
– От психически стрес да се получи парализа на костите?
– Това е едно много рядко заболяване и изисква специално лечение.
– Трябва ли да се лекува в чужбина?
– Разбира се. Аз я водих в Германия, в детска специализирана клиника по ортопедия.
– Какво казаха докторите там?
– Същото като и в България – операции. Направихме ги в клиниката по ортопедия в Горна баня.
– Скъпо ли струваше?
– Операциите не се заплащат, но консумативите струват немалко пари. Пет пирона в едното бедро и пет в другото – общо 3 хиляди лева.
– Извинявайте, но ще ви попитам – вие не получавате ли вдовишки надбавки?
– Абсолютно нищо не получавам – нито аз, нито детето ни.
– А с какво се прехранвате?
– Имам си едно магазинче за хранителни стоки вкъщи. Само и само да съм покрай детето, съм принудена да работя в това магазинче.
– Е, ако не тече, поне капе, нали?
– Е, не се оплаквам. Добре е. Берковица все пак е малък град, но имаме постоянни клиенти.
– А като бяхте в София и работехте в чейндж бюро, по -добре ли се чувствахте?
– Естествено, че бях по-добре, а и мъжът ми беше жив и здрав.
– И сега като нямате пенсия, защото сте млада, на какво ще разчитате?
– На нищо не разчитам. Все още се издават някои от неговите романи, но дивидентите от това въобще не ни стигат.
– Кой беше последният му роман?
– „Имало едно време на изток“. Даже направиха и документален филм по него и, доколкото знам, през миналата седмица бе прожектиран в едно кино в София. Негов режисьор е Демир Янев, който е много съпричастен към нашата съдба, и с когото Георги е бил приятел.
– Кога ще бъде поменът за Георги Стоев – в неделя или понеделник?
– Не мога да кажа, защото всичко е свързано с разходи. Но все пак от Берковица до Бистрица е далечно разстояние – 200 километра. Това е свързано с разходи.
– А обадиха ли ви се негови приятели, колеги – дали ще дойдат?
– Не, никой не ми се е обадил.
– Освен ние да дойдем от „Интермедия“, но кажете в колко часа?
– Не, не мога да ви кажа и не знам в кой ден точно ще направим помена.
– Тогава кажете с какво да запомним Георги Стоев и като писател, и като човек, като баща и съпруг?
– Не мисля, че е много удачно на този етап да говорим за това…
– Не, напротив нека да го направим в негова памет.
– Разбира се, няма нищо лошо, но аз се убедих през годините как се изопачават нещата около убийството и според мен
няма смисъл да бъркаме още по-дълбоко в раната
Достатъчно глупости написаха някои ваши колеги и съм много разочарована. Даже аз съдя един вестник за клевета – „България Днес“, защото написаха, че съм се самоубивала, посягала съм си на живота си и т.н. Толкова много съм се разочаровала, че нямай къде! Съдя този вестник, защото написаха, че съм се натровила с лекарства на два пъти и т.н…
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
