Доц. Енчев е ортопед, травматолог, завършил е медицина през 1988 г. и „Обществено здраве и здравен мениджмънт” през 2007 г. в МУ – София. Притежава специалност “Ортопедия и травматология” от 1996 г. Специализирал е в Япония, Швейцария, Словения, Австрия, Испания, Румъния, Гърция, Хърватска, Дания и САЩ. Работи в “Пирогов” от 1990 г. От 2011 г. е началник на IV ортопедична травматология. Член на БОТА от 1996 г., асоцииран член на ААОS от 2009 г. Автор на повече от 84 научни труда у нас и в чужбина с основни теми – тазови фрактури, фрактури на лакътна става, метадиафизарни фрактури и др.Травматологът поддържа форма и се разтоварва от стреса, като спортува активно – играе тенис, кара колело, през зимата – ски, плува. Разхожда се из планината, почти всяка събота е на Витоша, “въздухът е чист, а природната гледка е много красива и така се разтоварвам”. Обича да слуша поп музика и когато има възможност, посещава галериите.Осем от най-добрите лекари стават координатори на мегакомплекси в спешната болница „Пирогов”. Реформата бе замислена от директора на болницата доц. Стоян Миланов. В няколко поредни броя ще ви представим всеки от 8-те координатори на „Пирогов”. Доц. д-р Диян Енчев, ръководител на Четвърта травматологична клиника към болницата и национален консултант по травматология, застава начело на Специализирания травматологичен комплекс.“Професията ми е много натоварена, винаги се изисква да вземаш бързи решения, особено когато си в операционната и това касае живота на пациента. Често има моменти, когато провеждаш неприятни разговори с близки, пациентите идват също силно стресирани. Пациентите не само ги оперираш, от теб се изисква и да ги обгрижваш след това, притесняваш се и общуваш с тях… Процесът на лечение не свършва в операционната зала, той е продължителен и от лекуващия лекар се изисква да бъде и добър психолог”, казва със сигурност в гласа си известният травматолог.
– Доц. Енчев, какво е за вас ортопедията?
– Ортопедията и травматологията са едни от малкото дисциплини заедно с генетиката и биотехнологиите, които се развиват изключително бързо. Благодарение на изключителния напредък на технологиите в рамките на 6 години навлязоха нови инструментариуми, нови технологии, нови средства за образна диагностика. По време на интервенциите се влиза на съвсем прецизно ниво и по този начин много от заболяванията могат да бъдат и профилактично оперирани. Например за съхраняване на дадена става, за да не се налага след това да бъде оперативно лекувана. В травматологията има изключителен напредък, тъй като се използва за лечение минималната инвазивна хирургия, която дава възможност за по-бързо възстановяване на пациента и намалява в максимална степен процента на инвалидизация. При тези операции се правят минимални разрези, използват се нови импланти, които позволяват да бъдат въведени през тези малки разрези, съответно и нова концепция за фиксация на самото счупване. По същия начин се развива и протезирането, това е новата тенденция в ортопедията и травматологията.
– Как се насочихте към тазовата хирургия?
– През 2000 г. бях на специализация по тазова хирургия и притежавам сертификат. Това ми бе мечтата. Тогава пионер на тазовата хирургия бе доц. д-р Андрей Йотов от Военна болница. Той направи първите стъпки в тазовата хирургия, и аз покрай него, и заради атмосферата в травматологията в “Пирогов”, се увлякох по тази тежка специалност. Тогава имаше нужда от специалисти, които да се занимават с тазова хирургия, преди това никой не я работеше в България и имаше огромна нужда от лекари.
След това, защото ми бе интересна голямата хирургия – продължителни операции, които изискват много знания и опит, и
има страшно много адреналин
Трябва да имаш много знания и фантазия, цялата триизмерна структура на костта е доста сложна, минават най-важните съдове и нерви. Работи се под рентгенов контрол, по време на всяка стъпка трябва да знаеш докъде си стигнал. Тазовата хирургия е трудна за работа, но аз се увлякох.
– Колко време трае една такава операция?
– Ако фрактурата е тежка и раздробяваща, се използват два достъпа или един разширен, оперативната интервенция протича от 5 до 8 часа. Един операционен екип работи през цялото време.
– Като се заговори за Здравна каса, за какво първо се сещате?
– За клиничните пътеки! На всички стана ясно, че системата на клиничните пътеки може да работи, но има и сериозни недостатъци. Най-общо казано, има недофинансиране на тези пътеки, т.е. парите, отделяни за лечението на дадено ортопедично заболяване или фрактура, са недостатъчни. Това е и причината за доплащането, като купуването на импланта – ставата, плаката, пирона и т.н. Най-неприятното е, че болните трябва сами да закупят понякога доста скъпия имплант. Не малка част от тях не са в състояние да го закупят, а той е необходим и би им решил здравния проблем. При болните с травма факторът време има сериозна тежест и липсата на възможности за закупуване на имплант може да доведе до инвалидизация.
Другият проблем е, че в пътеките въобще не влиза стойността “труд на лекаря” или другия персонал. Не се заплаща от Касата и повече от една операция, независимо че болният е например
с три фрактури и те трябва да бъдат оперирани
В никакъв случай не са само това проблемите, има и други…
– С какво не искате да се срещате в работата си?
– С много неща – например с липсата на добра организация, с хаоса, не искам да се сблъсквам с отговора “нямаме”… Работейки хирургия, не може да има такъв отговор!
– Какви са очакванията ви за лечебното заведение?
– Моите и на ръководството са качествено подобрение изцяло на спешната помощ, в частност при травматологията. Обикновено там са пациенти с множество счупвания, най-вече след катастрофи, те имат и увреди на вътрешни органи и на централна нервна система. Факт е, че “Пирогов” е единствената структура в България, която има връзка между спешното и хирургичните клиники, които са гръбнакът на болницата ни. Привърженик съм на екипната работа, добрите неща се случват само тогава. Без екип не може и не трябва да се работи, невъзможно е да си хирург и сам да свършиш работа. При кожните лекари става, но при хирурзите – не… В операционната много често работят по два екипа – решават се няколко проблема наведнъж. Затова очаквам и добри, колегиални отношения, както и много строга йерархия.
– Кои са най-тежките травми?
– Най-тежките са високоенергийните травми, както и комбинираните – например има множество счупвания и изгаряния при катастрофа. Защото се засягат няколко системи – опорно-двигателният апарат, централната нервна система, вътрешни органи. Най-голямата смъртност е при травми на централната нервна система – ако при нея има сериозно засягане, пациентът трудно може да я преодолее. Все още медицината не може да се справи с мозъчните травми, докато успехът е значителен при травмите на вътрешните органи, в което влиза и белият дроб. Промениха се методиките, диагностиката в хирургията и въобще в медицината, единствено непроменена остана анатомията на човешкото тяло.
– Необходима ли ви е нова техника в “Пирогов”?
– Да, имаме нужда от нова техника. Като например един добър скенер, който за кратко време да “сложи” диагнозата, а през това време ще се подготвят необходимите екипи за операцията. Такъв скенер, от ново поколение, може да открива едновременно и други заболявания, за които вие въобще и не подозирате, открива и микроскопични карциноми – и то за няколко минути! После хирурзите ще се справим… Много се надявам да го имаме в скоро време.
Медицината е сериозна дисциплина, която непрекъснато се развива и напредъкът е колосален, а изоставането на България е с близо 30 години. За проблемите трябва да помислят тези, които управляват системата на здравеопазване в страната. Спешната помощ трябва да е перфектно уредена – у нас не е така! Затова и отговорни фактори в политиката и здравеопазването ни в частност се лекуват само в чужбина!
Люба МОМЧИЛОВА
