Татяна: Животът ми е музика и спорт

1
Добави коментар
betka17
betka17

Преди по-малко от месец изпълнителката на Пайнер мюзик – Татяна се завърна от почти двумесечно турне в САЩ. Ето какво сподели певицата за Факти.бг  от престоя си зад океана, посрещането й на българска земя и предстоящите й музикални проекти.

Наскоро се завърнахте от почти  двумесечно турне в САЩ. В кои градове бяхте и къде се радвахте на най-голям успех?

Годината ми започна именно с турнето в САЩ. Всъщност то е  първото самостоятелно в кариерата ми. Самият факт, че имах възможността да пея пред толкова много българи зад океана ме прави много щастлива. Престоят ми там беше месец и половина и през това време успях да се срещна с българи в девет щата, изнасяйки общо тринадесет концерта, които се състояха в Чикаго, Финикс, Сиатъл, Детройд, Бостън, Лас Вегас, Ню Йорк, Флорида и др.  Не мога да кажа къде успехът ми е бил най-голям, тъй като публиката навсякъде ме посрещаше с голямо нетърпение, хората в Америка нямат възможност да се забавляват толкова често, колкото ние тук в България. Много съм очарована от организаторите  –  като посрещане и отношение. Останах с незабравими спомени и усещания от всички мои концерти в САЩ.

Кое от всички посетени места в САЩ най-много Ви хареса?

Може би Чикаго, защото той е един огромен град с невероятни небостъргачи. Между тях, човек се чувства изключително малък. Смятам, че е много величествено и красиво. Флорида и Финикс също много ме очароваха, защото там времето е  топло, а многото зеленина и палми  придават една екзотична атмосфера.

Кое Ви развълнува най-много от престоя Ви зад океана?

Навсякъде имаше вълнение. Имах различни преживявания, тъй като изнесох тринадесет концерта, което не е никак малко. Все пак смятам, че меката на поп фолка е Чикаго, защото има най-много българи. Всъщност там имах концерт в най-голямата българска дискотека  и мисля, че именно  там се забавлявах най-много.  Явно съм успяла да докосна българите в Чикаго по някакъв начин, защото те се забавляваха  изключително много – както на първото, така и на последното представление.
Предполагам на 3-ти март също сте имали концерт. Къде беше той  и как прекарахте празника?

На 3-ти март бях в Бостън. Усещането беше невероятно, защото всички българи, които присъстваха на концерта, изиграха страшно много хора. По-голяма част от присъстващите бяха студенти, но те показаха, че не са забравили българската музика, от което се почувствах много добре. Дадох си сметка, че българинът, дори на такова далечно разстояние от родината, не е забравил корените си. Освен това,  всички се бяха подготвили предварително с много знамена, които цяла вечер се вееха в различни посоки.

А 8-ми март къде посрещнахте?

На 8-ми март гостувах във Флорида, където се срещнах с моя колега Коста Марков, който се погрижи да ми покаже всички по-големи забележителности в местността. Вечерта той и цялото му семейство бяха гости на концерта ми, за което съм им много благодарна.

Възнамерявате ли да направите друго подобно турне в близко бъдеще?

Вече имам подобни покани, защото турнето беше изключително  успешно. Навсякъде където гостувах, залите и клубовете бяха препълнени и хората не спираха да се забавляват. С по-голяма част от организаторите, вече поддържаме връзка и в България, а някои от тях на шега дори ме уговарят да кандидатствам за туристическа виза, за да мога по-често да им гостувам. Като цяло, всички те останаха изключително доволни от моите изпълнения, а аз от тяхното посрещане.

Как Ви посреща семейството и роднините Ви, когато се завърнахте в България? Изненадаха ли Ви с нещо?

Да, много ме изненадаха. На връщане пътувах петнадесет часа и се чувствах ужасно изморена от пътя, дори като кацнах не можех да повярвам че съм на българска земя и със семейството си.  Мъжът ми и родителите му ме посрещнаха с печено агне и това определено ме изуми. Бяхме на гости на свекърва ми, а стените в къщата бяха облепени с картонени букви с надпис „Добре дошла отново у дома!”. В един момент, както бях уморена, просто се събудих и си казах „Какво става тук?!”. Определено не бях очаквала толкова приятна изненада. Като се прибрахме вкъщи  всички врати бяха декорирани с балони и панделки. С една дума всички показаха голямо уважение, за което съм много благодарна.

Синът Ви Наско изявява ли желание да се занимава с музика и има ли музикални заложби?

Никога не съм го насочвала към музиката, но от много малък го наблюдавам, че има голям музикален усет. Постоянно играе с барабани, пее си някакви мелодии, слуша различни видове музика. Преди няколко дни празнувахме рождения му ден и останах удивена. Бях го оставила със съучениците си да се забавляват в едно заведение, като дори му бях поръчала Dj и като се върнах той беше взел микрофона и рапираше изключително добре.  Не се притесняваше от нищо и забавляваше всичките си гости. Знам ли, един ден може да направим съвместна песен. Многократно съм казвала, че той ми е голям критерии за това, което правя. Винаги се допитвам до него.

В момента работите ли върху нови музикални проекти?

Не съм спирала да мисля за нови проекти. Още докато бях в Америка започнах да подготвям парче, което скоро трябва да бъде завършено. Песента е на Оцко, с когото работя за първи път. За мен той е един изключителен професионалист, тъй като много бързо се докосна до моята същност и разбра какво искам. Макар, че не го познавам много добре, смятам, че имаме еднакво мислене и разбиране за музика, а и съществуване като цяло. Сигурна съм, че с него ще направим хит, който ще се хареса както на моите, така и на неговите почитатели.

Освен този проект, поставила ли сте си и други цели за изпълнение през 2013-та?

Не обичам да правя далечни планове. Работя по определени неща, но за момента ми е  най-важна песента, по която работя с Оцко. Безкрайно съм благодарна на Митко и Мария Димитрови, благодарение на които успях да осъществя пътуването си до Америка. Те са хората, които ми отвориха очите и ми дадоха възможността да видя толкова много неща. Надявам се всичко това, което съм преживяла и видяла зад океана, да успея да го предам в предстоящата ми песен. Смятам се за късметлийка, защото няма нещо, което да съм пожелала и да не ми се е сбъднало. Положила съм много труд за всичко, но мисля, че когато човек иска да му се случи нещо хубаво, то рано или късно се реализира.

Как прекарвате свободното си време?

Аз не съм от типа хора, които обичат да почиват. Благодарна съм на работата си, която е свързана с много пътувания и среща с различни хора. Това ме разтоварва, защото се опитвам да комбинирам полезното с приятното. Но малкото свободно време, което имам, аз го прекарвам във фитнес залата. Моите приятели много ми се чудят, и често ме питат, защо предпочитам да тренирам, пред това да легна да почивам. Животът ми е музика и спорт.

София /
България