Втората световна война завършва с победа за СССР, но икономиката на огромната страна е съсипана. Горивата са оскъдни и много скъпи. Руските шофьори на камиони са принудени да извършват курсове под постоянната угроза да останат насред пустошта с празен резервоар, а хората в откъснати райони като Сибир забравят миризмата на бензина.
През 1949-а, годината, в която СССР извършва първия си ядрен опит, стартира още един проект. Той далеч не е толкова високотехнологичен, но ражда много надежда, че ще реши проблемите с горивата из необятната държава.
Идеята не е никак нова. Автомобили с парни двигатели съществуват още отпреди появата на класическия бензинов мотор. Съветските инженери обаче решават да дадат на технологията още един шанс.
След няколко неуспешни опита с котли, работещи с черни и антрацитни въглища, руснаците решават да използват за гориво суровина, каквато в СССР има в изобилие. Резултатът е НАМИ-012 – камион с парен двигател, захранван с дървесина.
Зад шофьорската кабина има котел и пещ със специфична конструкция, която позволява дървото да бъде изгаряно без намесата на огняр. Двигателят на НАМИ-012 развива мощност 100 к.с. при 1 250 об/мин, който позволява максимална скорост 40 км/ч.
Заради множеството недостатъци проектът скоро е замразен. Котелът е твърде тежък, налага се постоянен контрол на равнището на водата, а водачът трябва да я подгрява предварително за около час преди да пусне машината в действие. Съветската икономика постепенно стъпва на крака и парният динозавър от Сибир остава в историята.
