Радослав Стоянов на пръв поглед е един тотално непознат човек. Името му не говори на никого нищо. Но когато кажем Радо Прашката, всички се сещат за кого става дума. Оказва се обаче, че зад псевдонима и скандалната репутация се крие човек, чиято житейска съдба е в пъти по-разтърсваща. Единствено пред „ШОУ“ Радослав Стоянов сподели, че е изгубил по изключително жесток начин брат си, а след това и баща си, а стремежът му в момента е да помогне на болната си майка. „Само тя ми остана“, казва през сълзи Радо. И допълва, че е благодарен на „ШОУ“ за това, че за първи път в живота си има възможността да покаже истинското си лице.
– Радо, в предварителния ни разговор ми каза, че майка ти не е никак добре. Какво се случва с нея?
– Да, така е. Мъчи се жената. Лекарствата й са около 300 лв. на месец, но тя не ги взима, защото няма възможност. Проблемите дойдоха преди години, когато брат ми беше болен. Той беше много зле и майка го гледаше. Грижеше се постоянно за него и днес са й разбити тотално нервите. Има проблеми с кръвното, с нервите, и се появиха някакви ларингични пристъпи, фарингит. Много лесно се притеснява и стига до сериозни крайности в притеснението си. Което много ме тревожи. Когато чуе или прочете, че съм направил нещо лошо, много лошо се разстройва. И плаче неспирно. Понякога затова я лъжа… тя си мисли, че е истина, разстройва се, но аз мисля, че й помагам по този начин. Лъжа я, за да може да отвикне да реагира по този начин.
– Момент. Лъжеш майка си, за да спре да се разстройва, в същото време тя го прави заради лъжите?! Не разбирам…
– Да, така правя. Звучи малко абсурдно на пръв поглед. Но аз искам всеки път, когато й казвам нещо такова, тя да си мисли, че я лъжа. Да спре да се разстройва, да си трови нервите, да плаче. Да се стабилизира. Това ми е целта. Да спре да се притеснява, да разбере веднъж завинаги, че всичко е наред.
– Добре, кое е най-лошото, което е чувала за теб?
– Че синът й се снима по прашки, че прави лоши работи. Ходи гол по улицата и т.н.
– Аз съм виждала такива снимки…
– Да, да… Така е, било е грешка от моя страна. Но пък тези хора нарочно й говорят за това, за да я ядосат. Подиграват се с нея. Няма да го позволя!
– А какво се е случило с брат ти? От какво е бил болен?
– Брат ми се е родил през 1978 г., по-голям е от мен. Казваше се Велик. Когато беше на 6 годинки, се разболя от атрофия на мускулите. И на 20 беше в инвалидна количка. Почина през 1998 г. Майка ми се грижеше за него през цялото време. Стресът беше жесток! Тя напусна работа, за да може да е до детето си. Чистеше в един ресторант. Напусна и започна да се грижи за брат ми. След това съм се родил аз, защото баща ми е настоявал да има и второ дете. Надявал се е то да няма този здравословен проблем. Когато аз съм се родил, брат ми е бил на 6 годинки. Той ми помагаше във всичко, най-вече в училище. Впоследствие мускулите му отслабнаха и ставаше все по-слаб. Не можеше да ходи, нищо не можеше да прави. И за това си отиде…
– Съжалявам. Нямаше ли начин да му се помогне?
– Не, никакъв! Тази болест е такава, че рано или късно си отива човек.
Неспасяемо е!
А и той си я имаше от съвсем малък. Беше в безпомощно състояние години наред. Ужасно е това! Мускулите му просто отказаха да работят, после отказа и сърцето, и край… Когато той си отиде, аз бях на 14 години… Преживявам го постоянно. Винаги ми става много мъчно, когато мисля за брат ми, за болките му. Мисълта, че брат ми го няма вече… (разплаква се – б. а.). Той беше много смел, искаше постоянно да ми помага. Не можеше да ходи и гледаше телевизия – чужди канали, откъдето успя да научи немски и английски език. Такъв беше.
– Не му е било никак лесно! Но не е било лесно и за неговите близки…
– Баща ми се пропи! Пропи се заради това, че синът му се е родил… болен. Беше страшно… (разплаква се отново – б. а.). И си отиде с тази болка.
Проблемът е, че за мен нищо не се знае. Поне до този момент. Сега говорим за мен – за пръв път. Досега са се пишели все някакви сензации, глупости, които аз не съм казвал. И винаги изкарват нещата, които по някакъв начин да ме злепоставят. Изопачават се нещата и хората вярват. Мислят, че наистина съм такъв. Ако ме опознаят, ще разберат, че не е така.. Но… Това е. Сега за първи път говоря за себе си, за драмата, през която съм минал. Брат ми си отиде, баща ми си отиде, остана ми само майка ми. И никога не съм показвал нищо, не съм хленчел, не съм използвал болката си, за да си правя реклама, както правят някои. Бил съм сам в нея. И така и никой не разбра кой съм аз. За всичките тези години.
– Кой точно си ти в такъв случай?
– Аз съм човек, който държи на себе си, държи на хората. Обичам близките си. И вероятно това ще изненада мнозина, но съм и лесно раним. Всяка подигравка с майка ми ме смачква просто. А не мисля, че го заслужавам. Както и да са ме описвали, това са крайности, които не бива да се допускат. Просто съм един нормален човек, който се опитва да оцелява в тази държава някак. И му е много трудно.
– Правил ли си нещо, за което днес съжаляваш и го отчиташ като грешка?
– Единствената грешка, която допуснах, беше през 2005 г., когато чисто по детски, наивно, се съгласих да вляза в „Биг брадър”. Излъгаха ме! Влязох по прашки пред цяла България по молба на Нико Тупарев и Ники Николов, който пък сега се занимава с „Къртицата”. По тяхно желание аз влязох така в риалитито.
– Добре, защо си се съгласил на нещо подобно, след като не си искал?
– Защото бях на 21 години.
Бях глупав
Не както съм сега. Ако ситуацията беше към днешна дата, реакцията ми щеше да е различна. Продуцентите просто се възползваха от мен, без да ми предложат нищо в замяна.
– Добре, но все пак е имало някакъв залог, заради който сте влязъл в „Биг брадър”?! Няма как да ви накарат насила…
– Никакъв залог! Никакъв. Попитаха само: ти ще влезеш ли по прашки в Къщата и аз казах – да, няма проблем, ще вляза. И след това, като влязох, те решиха да ме оставят в този вид. Без да ми дадат никакви дрехи! Направиха мисия, според която съквартирантите трябваше да гласуват един от всички вътре да остане без дрехи. И това бях аз. Това беше и причината да напусна Къщата на „Биг брадър”. Можеше да се представя по друг начин, ако имах тази възможност. Нея никой не ми я даде. Хората щяха да ме приемат по-нормално.
– И всъщност от тази ситуация идва прякорът Радо Прашката?
– Точно така. И като чуят Прашката, хората казват: да, бе, знаем го този! Нелепо е, абсурдно е, но така се случи. А сега – Ники Николов, същият, който тогава ме подлъга да вляза в Къщата на „Биг брадър”, работи за „Къртицата”. И когато отидох наскоро на кастинга за предаването, той ме видя и отсече: „Ти няма да участваш в „Къртицата”, защото си бил в „Биг брадър”!
– Защо си искал обаче да участваш в „Къртицата”, при положение че имаш такива разочарования зад гърба си, дошли именно от риалити формати? Не е логично…
– Защото вече съм по-разумен и няма да допусна тези неща да се случат. Или ако нещо се случи, бих се съгласих единствено срещу определена сума пари. А в Къщата приех да правя нещо, с което изобщо не бях съгласен, не беше мой замисъл и отгоре на всичко бях само губещ. Беше по вина на продуцентите! Исках да участвам в „Къртицата”, защото целта ми беше да спечеля наградата. Сигурен съм в себе си, но ме отрязаха.
– В такъв случай може да се каже, че си човек, който има своята цена! Каква е тя?
– Имам, определено. Аз си имам цена, разбира се. За да участва в „Къртицата”, на всеки един са му платили съответната цена.
Моята щеше да е 10 000 лв.!
– Говоря за цени, защото разбрах, че детството ти е преминало в абсолютна бедност…
– Точно така. Бяхме много бедни и аз винаги съм се лишавал. Майка ми и баща ми нямаха възможност, а искаха да ми осигуряват друг живот. Имало е дни, когато съм гладувал, лягал съм си, без да сложа и залък в устата си. Днес има деца, които се раждат в богати семейства и просто не знаят какво е това. Не съдя родителите си за това. Просто не са имали възможност да е друго.
– От какво се страхуваш днес? Оказва се, че си минал през немалко изпитания…
– Плаша се от това, че хората не ме разбират правилно. Всъщност не знаят нищо за мен. А това е много важно за мен. Те са си изградили един образ за мен, без никога нито да са се допирали до мен, нито да са общували. Има хора, които ме познават и казват, че съм страхотен човек, на когото винаги могат да разчитат за всичко…
Участвах в една агенция, която набира статисти, актьори и т.н. Вече ми отказват ангажименти. Защото… много съм им звънял да искам работа. И вероятно заради лошата репутация, която имам.
– Кои са известните хора в България, от които си се разочаровал толкова силно?
– Азис е такъв пример. Той ме мрази, въпреки че аз съм казвал, че го харесвам и уважавам като човек. Мисли, че искам да си правя реклама на негов гръб.
– Защо си решил, че Азис те мрази? Казвал ли го е?
– Бях го помолил да ми помогне за работа. Ставаше дума за един негов клип, в който можеше да участвам. Азис пусна срещу мен ограничителна заповед в полицията. И когато дойдох на едно негово участие, за да разбера защо се случва всичко това, когато се разминахме, той ме замери с бутилка от минерална вода.
– Замерил те е с бутилка ли?!
– Да, да. Казах му „Лека вечер, Азис”, защото той си тръгваше от участието. Погледна ме с периферното си зрение и ми хвърли бутилката. По това време беше с Коце Ламята. Хвърли бутилката и си тръгна след това.
– Азис ли е единственият пример?
– От продуцентите, които се занимаваха с „Биг брадър”, също. От тези хора също съм разочарован. От Тупарев! Защото именно заради тях сега аз нямам никаква работа. Заради техните идеи,
заради рейтинга на тяхното предаване аз съм на дъното!
Хората разбират какъв съм едва когато са имали възможност да си говорят, да работят с мен. Но за да я има тази възможност, някой трябва да ми я даде.
Разочарован съм и от Милен Цветков. Защото имахме един разговор. Бях го помолил да направи предаване за майка ми, с надеждата, че някой зрител, който гледа в този момент, ще прояви милост, ще се обади и ще й помогне. Той ме отряза и заяви вече да не го търся. А преди това няколко пъти ме е викал в офиса си, за да му правя масаж. Даваше ми по 10 лв. за масажите.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
