Вчера се навършиха 120 години от рождението на Чарлз Спенсър Чаплин – великият кинорежисьор, актьор, сценарист, композитор и продуцент, който бе известен по целия свят с ролята на скитника Чарли, търпящ ударите на съдбата със завиден стоицизъм и несъкрушима вяра в доброто, припомня ИТАР-ТАСС.
Едва ли има човек на планетата, който да не познава този образ на малкия човек с голямото и отзивчиво за чуждите страдания сърце.
Музиката към филма „Светлините на града“ е една от най-прочутите, създавани през ХХ век.
Чаплин е носител на две награди „Оскар“, присъдени му с разлика от 43 години – през 1929 и 1972 г., като втората е за неоценим принос в изкуството.
Чарлз Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 г. в Лондон в семейството на вариететни артисти. Още на 7 години вече пее и танцува на сцената. Детството му е бедно, гладно, жестоко и самотно. Именно преживяното в тези години, става впоследствие основа на повечето от великолепните му филми.
Неговият баща, който също се казвал Чарлз, бил комедиен певец, баритон-ексцентрик. Майката – Хана Хил, произхожда от полуирландско, полуеврейско семейство. Едва 16-годишна напуска дома си и става танцьорка в оперетата.
Съпрузите се разделят през 1890 г., заради алкохолизма на Чаплин-баща. Както пише самият Чаплин-младши в своята биография – след развода „мама не взе от баща ни пари за нашата издръжка. Тя беше „звезда“, изкарваше по двадесет и пет фунта седмично и можеше да се грижи и за себе си , и за децата“.
Скоро обаче Хана Хил започва да губи гласа си. Впрочем, по ирония на съдбата, именно на това бъдещият актьор дължи своя дебют пред публика още 5-годишен. След като гласът на Хана секва и зрителите започват да се подиграват, на директора на мюзикхола му хрумва да пусне на сцената сина й, чакащ скрит зад кулисите.
Малкият Чарлз запява популярна песничка. „Още не бях успял да изпея и половината и на сцената като дъжд се посипаха монети. Аз прекъснах пеенето и обявих, че по-напред ще събера парите, а после ще продължа. Моята реплика предизвика бурен смях.
Директорът излезе с платнище, за да ми помогне по-бързо да се справя. Аз се уплаших, че ще вземе парите за себе си, което бе забелязано от зрителите, и смехът в залата се усили… Зрителите се смееха, аплодираха и пак почнаха да подхвърлят монети… Моето първо представление се оказа последно за майка ми, която така и не възвърна гласа си“, припомня си Чаплин.
След тежко детство, прекарано в почти пълна мизерия, Чарли Чаплин напуска дома си на 16 г. През 1907 г. го приемат в известната трупа на Фред Карно. Прекараните в нея 5 години се превръщат в прекрасна школа за овладяване до съвършенство на изкуството на пантомимата, пластиката, изразителността на движенията.
По-късно, през 1912 година, по време на гастроли на трупата в Америка, младият артист прави силно впечатление на филмовия продуцент Мак Сенет, който го кани на работа в САЩ. През декември 1913 г. Чаплин подписва договор с американската кинокомпания „Кийстоун“. През 1914 г. дебютира в ексцентричната комедия „Да работиш за едната заплата“ “ (Making A Living).
Изпълнявайки ролите на негодяи във филми с участието на Ф. Стърлинг, Ч. Конклин, М. Норман и др., той наблюдава внимателно работа на наетите от Сенет режисьори, анализирайки характерните черти на американската комедийна школа.
Своя 13-и филм „Попаднал под дъжда“ (Caught In The Rain, 1914) Чаплин режисира сам. Същевременно продължава да играе гадняра Чейз, като най-добрата му роля в комедия на Мак Сенет е „Прекъснатият роман на Тили“ (Tillies Punctured Romance, 1914).
Това обаче не задоволява амбициите на младата кинозвезда. През 1916 г. Чаплин подписва договор с фирмата „Мючуел“, осигурявайки си пълна творческа самостоятелност и правото да заснема не повече от 12 филма годишно.
В най-добрите филми от този период – „Тихата улица“ (Easy Street, 1917), „Имигрант“ (The Immigrant, 1917) и заснетите в студиото „Фърст нешънъл“ „Кучешки живот“ (A Dogs Life, 1918), „На рамо“ (Shoulder Arms, 1918) завършва еволюцията на образа на малкия човек с голямото сърце, олицетворяващ безправието на бедняците, на които противостои със своето богатство, насилие и лицемерие съвременната цивилизация.
От октомври 1923 г. започва истински самостоятелна работа в собствената си фирма „Чарлз С. Чаплин филм корпорейшън“. Периодът 1915-1916 г. е времето на изкачването на върха.
Световната слава и парите – най-големите в света на киното по онова време, се падат на Чаплин. Целият свят се смее над похожденията на Чарли, никой вече не иска да знае нито за Бъстър Китън, нито за Мак Сенет, новата звезда засенчва всички – той е всепризнатият крал на смеха.
Образът на скитника се оказва златоносна жила. Клоунът Чейз (първата маска на Чаплин), който мъсти за мизерията в детството на Чарлз, остава в миналото. Най-накрая настъпва моментът, в който образът на Чарли се освобождава от евтините трикове и угаждането на публиката, жадуваща лесносмилаеми гегове.
Жорж Садул пише в края на 1916 г. „деловата страна престава да доминира над изкуството“, и във филма „Тихата улица“ образът на скитника Чарли за първи път се представя в облика, в който впоследствие ще завоюва света. „Той престъпва чертата, отделяща таланта от гениалността“, подчертава Садул.
Междувременно през 1917 г. Чаплин се жени за посредствената актриса Милдред Харис. След година им се ражда дете, преживяло само три дни. След неговата смърт започва да се разпада и бракът им. Именно в тези години се дооформя гениалният образ на скитника Чарли, малкия човек, в който по парадоксален начин се съчетават свойствата на живия човек едновременно с чертите на маската.
Самотният Чарли, сиракът, голямото дете, е образ, който е генетически свързан с детството на самия комик. Той притежава всички преимущества на клоуна – неуязвим е, лесно руши всякакви социални прегради, като същевременно е забавен, смешен, трогателен – и при това като истински жив, човек от плът и кръв, способен да събуди състраданието на зрителите.
Маската на скитника Чарли се оказва усложнена психологически: в жанра на кинокомедията Чаплин привнася непознато дотогава съдържание. Всъщност гениалният творец прави епохално откритие. Той показва малкия човек като победител!
„Кучешки живот“ (1918), „На рамо!“ (1918), „Хлапето“ (1921), „Пилигрим“ (1923), а после и пълнометражните филми „Парижанка“ (1923), „Треска за злато“ (1925), „Цирк“ (1928), „Светлините на града“ (1931), „Модерни времена“ (1936), „Великият диктатор“ (1940) му създават слава, която няма никой от другите кинематографисти по онова време.
Вестниците го наричат „най-популярния човек на света“. С всяка нова роля Чарлз Чаплин все повече се отдалечава от изискванията на комедията на ситуациите, за да постигне все по-пълно съответствие със съкровените си схващания за същността на драматичния конфликт между доброто и злото, бедността и богатството, справедливостта и „обществения ред“.
Драматизмът започва да изтласква ексцентриката, смехът се примесва със сълзи, например във филмите „Хлапето“ (The Kid, 1921) и „Пилигрим“ (The Pilgrim, 1923).
Стремежът към пълна творческа независимост кара Чаплин да стане съучредител на компанията „Юнайтед Артистс“ (1919), а по-късно – през 1923 г. и на собствената независима компания „Чарлз Спенсър Чаплин Филм Корпорейшън“.
Необходимостта от тази стъпка се предопределя от възникналите проблеми с разпространението на филма „Парижанка“ (A Woman Of Paris, 1923), насочен против лицемерието и аморалността на обществото.
Следващите филми на Чаплин от 20-те години – „Треска за злато“ (The Gold Rush 1925) и „Цирк“ (The Circus, 1928) са ярка демонстрация на зрелия му режисьорски талант, подчинил огромния комедиен актьорски талант и изразни възможности на жанра на високата цел да бъдат осмислени и изразени трагичните конфликти на века на материалния прогрес и духовното обедняване. От чисти комедии творбите му се превръщат в лирически трагикомедии.
През 30-е години осъзнаването на безплодността на усилията на „самотния търсач“ във филми, като „Светлините на града“ (City Lights, 1931) и „Модерни времена“ (Modern Times, 1936) става кулминация в разработката на любимата му тема за малкия човек, но в същото време и пролог към неизбежната еволюция на героя, който постепенно надраства своя типаж.
Тази еволюция е заложена в основата на сатиричната антивоенна комедия „Великият диктатор“ (The Great Dictator, 1940), в която Чаплин се превъплъщава в два противоположни персонажа – бръснарят-евреин и диктаторът Хинкел и накрая се обръща с пряк призив към хората да не се подчиняват на насилието.
Във „Великият диктатор“ Чаплин разчиства сметките си с Хитлер, както и с мита за свръхчовека. Комичното постепенно все по-явно е пронизвано от лиричното и трагичното. Чаплин става по-философичен, рязко се усложнява играта му, която вече може да бъде наречена виртуозна.
Безспорен връх през този период е филмът „Модерни времена“, който е тотална пародия на техническия прогрес, на конвейерната промишленост, като модел на организацията на живота. Той е безмилостна сатира на антихуманната и неуправляема Система, създадена от самите нас, за да ни пороби.
В годините на маккартизма в САЩ Чарлз Чаплин заснема песимистичния философски етюд „Мосю Верду“ (Monsieur Verdoux,1947), в който показва за пръв път поражението на малкия човек. Скоро след завършване на лиричната драма „Светлините на рампата“ ( Limelight, 1952), Чаплин напуска САЩ, прокуден от скандала около поредния си бракоразводен процес.
Пристигайки в Европа, великият кинематографист се заселва с младата си съпруга Ууна ОНийл в Швейцария, в градчето Вевей, където преминава остатъкът от неговия живот.
От САЩ той прехвърля в швейцарска банка 8 млн. долара. В момента на смъртта му на 25 декември 1977 г. състоянието на „малкия човек“ възлиза на повече от 40 милиона долара.
Когато Чаплин се жени за Ууна ОНийл, тя е само 18-годишна, а той на 54. Това за него е четвърти брак.
Ууна е за Чаплин всичко: жена, майка, медицинска сестра и просто сестра. След като забраняват на съпруга й да влиза повече в САЩ, през 1952 г. възмутената Ууна отива в американското консулство в Лондон, за да се откаже от своето гражданство на САЩ.
От единия от първите си бракове Чаплин има двама сина – Сидни и Чарли. От Ууна ОНийл има 8 деца.
Впоследствие снима още два филма – ексцентричната сатира „Един крал в Ню Йорк“ и романтичната комедия „Графинята от Хонконг“, който е неговият първи и последен цветен филм.
През 1975 год. кралица Елизабет II го посвещава в рицарско звание и той става „сър“. БТА
Още новини:• Искат Таня Илиева и за втория филм• „Беднякът милионер“ е щедър• „Терминатор 4“ остава без край• Скарлет Йохансон – възход и падение• Дни на северното кино• Сексманиакът излекуван, семеен и татуиран• Анджелина и Брад чакат бебе?• Венсан Касел – eмблемата на новото френско кино
