1
2
3
4
5
(1 глас, оценка 5.00 от 5)
Катастрофалното повишаване на морското ниво, което се очаква към края на века, може да има странични ефекти, до този момент изплъзващи се от вниманието на учените.
Топенето на айсбергите ще охлади моретата около Гренландия и Антарктида толкова, че средната температура на повърхността на планетата ще падне с един – два градуса.
До този извод е стигнал климатологът Джеймс Хансен от Центъра за космически полети Годард на NASA.
Този ефект ще доведе до засилване на климатичния хаос, причинен от затоплянето. Например, интензивността на зимните бури зависи от температурната разлика между полюсите и екватора, така че резултатите могат да бъдат урагани с невиждана сила.
Застудяване ще има и това не трябва да заблуждава никого. Планетата ще продължава да натрупва топлина поради високите нива на въглероден диоксид в атмосферата – именно за това се топи и леда. Охлаждането е резултат от преразпределение на топлинната енергия.
За илюстрация, представете си, че вие сте заключени в задушна, топла кухня. За да се разхладите отваряте фризера. Кухнята не губи топлината (приемаме, че не излиза навън), но част от топлината ще отиде за размразяване на хладилника.
Разпадащите се ледени щитове са способни да охладят повърхността на океана по два начина: топящият се лед поглъща топлината без повишаване на температурата на водата и по този начин се повишава концентрацията на прясна вода. В резултат се променя морската циркулация и преноса на топлината от повърхността към дълбочината.
Повечето климатолози смятат, че вратата на фризера през този век ще остане затворена. Джеймс Хансен не е съгласен с това. Неговият модел, основан на анализ на темповете на загуба на леда от Гренландия, говори за това, че към 2065 година морското равнище ще се повиши с 0,6 метра в сравнение с 2010 година. Следователно затоплянето спрямо прединдустриалната епоха ще бъде 1,5˚C, а не 1,9˚C, както е предсказано от моделите, които не вземат предвид охлаждащия ефект. До 2080 година покачването на морето ще бъде 1,4 метра и ще се затопли с едва 0,9˚C, а не с 2,2˚C. Трябва да се разбере, че става дума за средни глобални показатели, т.е. почти навсякъде ще е по-топло, отколкото е днес, само в северна Европа ще бъде студено все едно, че глобално затопляне не е имало изобщо.
Джеймс Хансен предполага, че скоростта на топене на леда се увеличава, удвоявайки се на всеки десет години, но мнозинството не вярват в това, нали и в края на ледниковия период леда е отстъпвал бавно. Но тогава, казва Джеймс Хансен, и планетата бавно се нагрява, не както сега. Например, след края на последния ледников период, температурата се е увеличила с 4˚C за десет хиляди години, и сега същото нещо може да се случи за по-малко от два века …
