ДОЦ. Д-Р ГЕОРГИ МАРИНОВ
„За почест!“ При тази команда десетки сребристи щикове блесват пред гвардейците, стиснали здраво самозарядни карабини „Симонов“ (СКС-45). Виждали сме подобни картини не само по ежегодните гергьовденски паради, но при всяко официално посрещане на висок чуждестранен гост.
Но защо със стари карабини, а не с нови калашници, е логичният въпрос. Проблемът с напредналата възраст на пушките вече е на път да бъде решен – МО обяви обществена поръчка за доставка на 500 СКС. А дилемата карабина или автомат е решена категорично в полза на карабината. Тя е много по-елегантна и стилна.
Прототипът на това красиво оръжие е създаден още през 1941 г. от съветския конструктор Сергей Симонов. Войната обаче отлага довършването на карабината чак до 1945 г. Официалното приемане на въоръжение пък става през 1949 г. след продължителни войскови изпитания, включително в реални бойни действия на Първи Белоруски фронт.
Веднага след края на войната между руски военни специалисти възниква сериозна дискусия за това какво оръжие е необходимо на армията – скорострелно или точно. Част от експертите застъпват тезата, че успех на бойното поле се постига след насищането на определено пространство с огън. Те са привърженици на автоматичните оръжия – картечни пистолети и автомати. Други пък твърдят, че е нецелесъобразно изразходването на голямо количество патрони, докато задачите могат да се постигнат с воденето на точен огън.
Това са привържениците на самозарядните пушки и карабини. Впрочем такава дискусия се е водела не само в СССР, но и в много други страни, включително и в България. Някои страни от бившия Варшавски договор като Румъния избързват и масово внедряват в армиите си току-що появилите се самозарядни карабини СКС-45. Българските военни решават проблема по друг начин – внасят определено количество самозарядни карабини, като с тях снабдяват военните училища и някои второстепенни поделения. Когато се очертава явното превъзходство на автомат „Калашников“, не само го приемат на въоръжение, но и организират производството му у нас. Така АК-47 бързо измества СКС-45 от армейските арсенали.
Независимо от това в продължение на няколко десетилетия СКС-45 и АК-47 водят мирно съвместно съществуване в частите на Българската армия. Когато автоматът категорично се налага, част от излишните карабини е продадена на воюващи страни от Африка и Азия.
Друга част остава в складовете на армията на разположение на националната гвардейска част. Междувременно недалновидни търговски структури на армията успяват да разпродадат на безценица част от карабините на западни колекционери и на български ловци.
Защо тази карабина привлича вниманието на гвардията?
На първо място – заради външния вид. СКС-45 притежава изключителен дизайн, който улеснява изпълнението на всички хватки, заложени в строевите устави на армията. Карабината притежава сгъваем щик, закрепен шарнирно под цевта. Той се разгъва бързо само с едно движение, не се налага носенето му на колана, както е при повечето подобни оръжия. Липсата на изпъкнали части, допълнителни ръкохватки и масивен пълнител не позволяват закачване по дрехите, а сравнително ниското тегло (само 3,75 кг) дава възможност за изпълнение на сложни церемониални и атрактивни движения. Пълнителят с вместимост 10 патрона е постоянно свързан към затворната кутия на карабината и има заоблени краища. Той може да се отваря и от долната страна, при което безопасно се изваждат неизстреляните патрони.
На второ място – СКС-45 е сериозно полуавтоматично оръжие, което отговаря на всички съвременни армейски изисквания. Карабината е предназначена за 7,62-мм патрон на автомат „Калашников“ и може да се използва за водене на точен огън на разстояния до 1 километър при скорострелност 30-40 изстрела в минута. Автоматиката е основана на принципа на отвеждане на част от барутните газове, въздействащи върху бутало, което изтласква затвора в задно положение и осигурява изхвърляне на изстреляната гилза. Буталото и затворът са изработени като две отделни части. Връщането на затвора в изходно положение и вкарването на нов патрон в патронника става с помощта на възвратна пружина. Затворната рама покрива плътно отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи, като предотвратява попадането на замърсявания в подвижните части.
Ударно-спусковият механизъм е изработен като самостоятелен блок и позволява воденето само на единичен огън. Лостчето на предпазителя е разположено зад спусковата скоба.
Зареждането на карабината става с помощта на патронни тенекийки, на които са наредени по 10 патрона. Те се вкарват ръчно през горната част на затворната кутия при издърпан назад затвор. Това създава известно затруднение при връщане на затвора без вкарване на патрон в патронника.
В сравнение с автомат „Калашников“ СКС-45 постига по-точна стрелба поради по-дългата цев (520 мм при 414 мм на АК). Освен това мерната му линия е по-дълга с около 105 мм. Това прави карабината привлекателно оръжие за ловците. На нея може да се монтират оптични мерни прибори на специални стойки, което я превръща в отлична снайперова пушка.
СКС-45 е произвеждана и използвана в армиите на редица страни. По лиценз е изработвана в Китай с обозначението Tip 56. В бившата ГДР е произвеждана като Karabiner-S, а в Югославия като Tip 59. Изработвана е в Албания и в Египет. По време на Корейската и Виетнамската война е предпочитано оръжие в ръцете на местните партизани поради високата ефективност на огъня в джунглите. По данни на някои изследователи в различни държави по света са произведени над 15 млн. карабини СКС-45 и нейните разновидности.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
