Тенджера под налягане, пълна с пирони

2
Добави коментар
malkata_rusalka
malkata_rusalka

Заловеният жив бостънски атентатор се оказа чеченски тийнейджър, студент в американски университет.

Двама младежи, родом от чужда страна, могат да направят бомба от тенджера под налягане и да избият маса народ. На 11 септември 2001 г. се използва гражданската авиация за нападенията в Ню Йорк и Вашингтон. В Руанда се извърши геноцид над близо един милион души предимно чрез сечене на глави с хладни оръжия. А в съветските концентрационни лагери хората са умирали най-вече от глад, умора и студ. Не е нужна атомна бомба, за да се унищожи светът.

В своята книга „На предела“ известният френски писател Цветан Тодоров казваше, че не самата модерна технология, а технологичното мислене, което ни дехуманизира, е довело до ужасите на ХХ век – световните войни, концлагерите, геноцидите.

Най-важното нещо в технологичното мислене е ефективността, коефициентът на полезно действие. Няма добро и зло. Моралните норми са относителни. Добро е това, което е добро за мен. Връзките ми с хората се базират на ефективност и лична изгода, а не на любов и съпричастие – както връзката ми с машините.

Светът се фрагментира и деперсонализира Ужасите на екрана – новини или видеоигри – не ни впечатляват особено. Можем да ги гледаме, докато вечеряме. Свикваме с тях. Между нас и зверствата, вършени срещу други хора, има стъклена стена. Няма състрадание.

Гневът ни към един човек или към цял народ веднага може да се опредмети в ефективно действие. Дори с едно кликване на мишката. И не ни е нужна атомна бомба. Става и с тенджера под налягане. В интернет има рецепти за всичко…

Не е ли станал целият глобален свят, със своите отворени граници и културно номадство, една взриривоопасна тенджера под налягане?

Чух някакъв коментатор по радиото да казва, че бостънският атентат, извършен от братята Църнаеви, които са живели дълго в САЩ и все пак не са се интегрирали там, а напротив, решили са по варварски начин да изразят гнева си срещу американското общество, е доказателство, че мултикултурализмът се е провалил като модел. Идеята за провала на мултикултурализма е европейска консервативна и ксенофобска идея. Дори ние, българите, макар и де факто да живеем в Европа и в Европейския съюз, сме виждани от някои в Западна Европа като  външни врагове на Стария континент.

Но да се каже, че мултикултурализмът се е провалил в Америка, е все едно да се каже, че Америка се е провалила. САЩ са една многоетническа, многорелигиозна и мултикултурна нация, в която (вече) няма доминираща раса, етнос или религия. Провалянето на Америка отдавна се предвижда (и радостно се предвкусва) от мнозина леви и десни по света.

Но американският мултикултурен модел съвсем не се е провалил и не мисля, че има шанс скоро да се провали. В края на краищата това е моделът на съвременния глобален свят: със своите светкавични електронни комуникации, висока мобилност, световна търговия, отворени граници.

Обратният модел, изолационисткият, моделът на скриване от света зад китайска стена или зад зида на средновековна крепост, съществува в чист вид вече само в Северна Корея. Надявам се, че бъдещето на света е по-скоро американско, отколкото севернокорейско или талибанско.

Мултикултурализмът не се е провалил. И Европа трябва да се примири с това, че вече не е център на света, не е културната и икономическа цитадела на човечеството. Аз съм убеден, че мястото на България, естественото и най-доброто място за България, е в ЕС. Но това е друг въпрос. Както ние не искаме във Великобритания да има дискриминация към нас, така и самите ние не трябва да проявяваме дискриминация към по-бедните малцинства у нас, към „другите“.

Напротив, трябва да се стараем да ги интегрираме и културно, и най-вече икономически. Защото този, който има образование, работа и приличен доход, няма нужда да се занимава с професионални кражби и безчинства.

Но, разбира се, мултикултурализмът и мобилността, физическото и културното номадство на съвременния човек имат и своята силно негативна и опасна страна. Несигурният културен идентитет може да доведе до фанатизъм и екстремизъм. Имаме достатъчно примери за това от Скопие  до Бостън – от идентифициращите се с Александър Македонски наши съседи и роднини до Тамерланд Църнаев, който идва в Америка от Дагестан и се идентифицира със слабо познатата за него Чечения и Корана.

Но няма ли и у нас, в България, националисти, които избират да се идентифицират не със славяноезичната българска култура, не дори с православната религия, а с някакви дошли от Азия прабългари, за които почти нищо не се знае? Дори не се знае със сигурност каква е била расата им.

И защо точно с тях да се идентифицираме, а не със славяните по езиков принцип или с траките, за които се знае, че са били многоброен народ, живял по нашите земи, или с балканските ни съседи, с които несъмнено сме сродни по един или друг начин? Идентифицираме се с най-непознатото и далечното. Така е, защото се чувстваме изкоренени.

Фундаментализмът, особено войнственият, фанатичен фундаментализъм на “Ал Кайда” например – това е истерична реакция на загубата на връзка с корените в модерния свят. Фундаментализмът настоява, че ние трябва да се върнем при корените си. Той не е само ислямски.

Самата дума фундаментализъм произлиза от американско протестантско движение от началото на миналия век за връщане към корените и въвеждане на християнските принципи като основа не само на религиозния, но и на светския живот.

 Нарастването на фундаментализма в съвременния глобален свят – поради психическата травма от размитата идентичност – крие голяма опасност за света. Фундаментализмът, както и деперсонализацията и фрагментацията, породени от технологичното мислене, навлязло в човешките ни взаимоотношения, е силно взривоопасна смес, която заплашва бъдещето на света. Нужно ни е не затваряне зад крепостни стени, не наежване и въоръжаване с агресия към другите, а обратното – повече толерантност към различните от нас.

В съвременния свят толерантността е основен признак на цивилизованост. Толерантността е и качеството, което може да ни спаси от световна експлозия и сблъсъка на цивилизациите. Всеки от нас носи в сърцето си някакъв гняв за това, че не е разбран или приет от другите, че живее във вътрешна самота, че светът е чужд. Всеки от нас носи в сърцето си една потенциална тенджера под налягане, пълна с пирони. Трябва да освобождаваме от напрежението, да проявяваме толерантност към  различните от нас, ако искаме и те да провяват толерантност към нас.

Разбира се, трябва да има и строги действащи закони, които да наказват всеки, който посяга на ближния си, който не спазва етичния код на толерантност в глобалния свят.

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти