Едно от най-красивите лица в българския театър и кино – актрисата Мая Драгоманска, някак се скри от хоризонта и все повече зрители се питат къде е и какво се случва с нея. Тя е една от най-добрите ни театрални актриси, направи незабравими роли главно на сцената на Пловдивския драматичен театър, театър „София” и в „Малък градски театър зад канала”. Играла е в постановки на култови режисьори като Иван Добчев, Вили Цанков, Леон Даниел, Стоян Камбарев, Мариус Куркински и др. Още от периода на завършването си във ВИТИЗ е една от най-сниманите актриси в българското кино – играла е в „Най-дългата нощ”, в „Птици и хрътки”, „Небето на Велека”, „Малки тайни”, „Галилео Галилей” и др. Носител на национални награди за постижения на театрална сцена в Пловдив и от Националния преглед на българската драма и театър /1983 г./ От две години Мая Драгоманска съвсем „официално” е пенсионерка, но твърди, че сега повече от всякога гледа театрални постановки. Откриваме я на телефона малко преди да тръгне за спектакъл на Пловдивския куклен театър в столицата. Това е едно от редките интервюта с нея, дадено специално за репортер на в. „ШОУ”.
– Мая, знам че не обичате да давате интервюта, но публиката ви помни и иска да научи повече за вас – къде сте, какво правите, защо така се “скрихте” от погледите на всички?
– Е, каквото е било, дотам е било! От две години не играя. Не давам и интервюта. Заела съм някаква „утешителна” позиция. Случиха се много неща и някак си се затворих.
– Напоследък все правя интервюта с оскърбени актьори. Защо така?…
– Не знам. Преди 15 години говорех с удоволствие, но напоследък просто чувствам, че не мога да дам такова интервю!…
– Да не би във вас да има някаква обида заради съпруга ви Таньо Маринов – един от най-колоритните актьори на пловдивска сцена, който почина? В пресата излязоха разни разсъждения, че като се разболява, на него не са му помогнали нито от гилдията, нито от правителството, както да речем на един Христо Мутафчиев?..
– Христо много го обичам, приятел ми е и аз лично не искам да бъда свързвана с подобни разсъждения, догадки и критики. Че има нещо по принцип, свързано с Таньо, което ме е засегнало, има, но не е това. Както не такава е и причината за отдръпването ми.
Първо искам да уточня, че Таньо не почина от инсулт, както пишат. Той получи първо инфаркт, след който се страхуваше да не се случи нещо по-лошо и да остане неработоспособен. Беше изплашен, огорчен – това да, но извън душевните си имаше и физиологически причини за неговата смърт – просто всичките му органи отказаха и той изпадна в кома. Не беше инсулт, а пълен срив на организма му! Но аз не мога да търся виновници или да говоря за това кой получил помощ, а той – защо не или да правя някакви сравнения и да противопоставям Таньо на други колеги.
Съпругът ми, Христо Мутафчиев и Андрей Баташов се разболяха по едно и също време
Андрей и Таньо починаха, но се радвам, че Христо е жив и се възстановява. Обичам го много и заради това и за секунда не ми е минало през ума да търся кой и защо на него му е помогнал, а пък на Таньо не е. Това са хорски приказки и разсъждения, не мои. Ние не сме такива хора! Казвам едно категорично “не” – няма такива причини за моето дистанциране от сцената и пресата. Не съм също така и човек, който ще се поддаде на някаква депресия. Имам много хубави неща, за които да си спомням в миналото и за които да се заловя в настоящето…
– Поддържате ли връзка с режисьорите и актьорите, с които сте играла?
– Не. Само по някакъв повод се поздравяваме. Но не ме разбирайте криво – аз нямам никакви причини да изпадам в униние – работила съм с много талантливи и прекрасни хора, просто съм се затворила в едни такива мои си неща, лично мои… Вярно е, че Таньо изпадна в една страшна депресия, преди да се разболее – изпитваше някакво безсмислие какво ще прави и считаше, че нашето време вече е изтекло. Трябваше да играе във „Великолепният рогоносец” на Мариус Куркински, но не се чувстваше в кондиция и отказа. И страдаше. Хората са различни – всички артисти обичаме театъра, но за някои хора това е повече от живот! За Таньо беше така!… Още през лятото, преди да изпадне в кома, забелязах една уплаха, едно объркване, което първо настъпи в душата му. И после разболя и тялото. Един ден се почувства много зле, отиде на крака в болницата и това беше началото на Края. Неговият случай малко прилича на това, което се случи с Андрей Баташов. Както ви казах, те и се разболяха по едно и също време. При Таньо първо отказаха да работят бъбреците му, в един момент всички органи отказаха. През септември изпадна в кома и няколко месеца след това – на 5 март, почина. На 63.
– Таньо Маринов е вторият ви съпруг. Бил е много красив, много атрактивен. Как се запознахте?
– Играхме заедно в „Обърни се с гняв назад” на Иван Добчев в Пловдивския театър. После той игра при Добчев в „Антихрист”.
– А дъщеря ви Мила чия дъщеря е – на Таньо Маринов или от първия ви съпруг Младен Младенов, който стана много популярен навремето с филма „Синята лампа”?
– Мила е от Младен, който загина в Австралия…
– Как се е случило това?
– Живот!…
Почина на 43
Дали го блъсна кола, дали той се блъсна, така и не разбрахме – Австралия е далече, много далече!…
– Младен защо тръгна всъщност за Австралия?
– Когато замина през 81-а, ние с него отдавна вече не бяхме заедно. Той игра в Народния театър, после отиде във Военния и имаше някаква приятелка, с която заедно заминаха на екскурзия във Виена. Заминаха с Кольо и Златина Тодеви. Като се върнаха, решиха да заминат за Австралия – приятелката му имала чичо там. И заминаха. Тя вече беше бременна. Ражда детето в Австралия – момче, което е било на 7, когато загива Младен – през 87-а. Така че дъщеря ни Мила си има брат в Австралия, който в момента е 32-годишен.
– Познават ли се двамата?
– Запознаха се. Най-интересното е, че се намериха през Интернет и оттогава насам непрекъснато си говорят. Той идва тука, в България, запознахме се и с приятелката му – събрахме се заедно всички. Не знае една дума български, но той е расъл в Австралия. Каза ни, че не помни баща си. Много малък е бил, когато… Сега наскоро получихме покана – ще се жени и сме канени на сватба. Мила има намерение да пътуват за Австралия за празника на брат й.
– А защо казвате, че и досега не знаете при какви обстоятелства е загинал бащата на Мила?
– Ами противоречиви бяха сведенията – едни казваха, че го е блъснала кола, а други, че той самият се е блъснал в дърво. Така или иначе дълго време,
години наред, не можехме да получим смъртния акт
Накрая ни помогнаха приятели. Трябваше да го имаме, защото Мила се канеше да следва и беше много важно какво ще пише в „графата” баща. Като пише “баща емигрант”, и знаете какво беше! Младен вече не беше жив, но условностите у нас си бяха все същите…
– В различните театри сте работила с едни от най-големите режисьори: Иван Добчев, Вили Цанков, Леон Даниел, Стоян Камбарев, Мариус Куркински, а в киното с Въло Радев, Георги Стоянов, Едуард Захариев…
– Затова казвам, че нямам основания да се оплаквам, да бъда недоволна или да изпадам в депресии. Работих с едни от най-добрите режисьори, които имаха умение да правят театър и кино, имаха усет за сцената и за екрана. Да не говорим за литературното бюро на театър „София” – Иван Радоев, Стефан Цанев, Първан Стефанов, Константин Илиев, въобще – все големи личности, с които ме срещна театралната сцена. Аз може би затова страдам малко от максималистични изисквания и все се притеснявам, когато нещо не ми харесва…
– Днес огромна част от големите артисти са принудени да участват в халтури. Един много кадърен човек като Албена Михова например също е принудена да прави компромиси…
– Знам. Много е надарена Албена. В Театър зад канала сме били много пъти една до друга, говорили сме си… Разказвала ми е целия си живот. Тя така, както се прави на непукист, е един
много чувствителен и притеснителен човек
Затова не е честно да се оплаквам – аз съм била изключително щастлива с живота си в театъра.
– А в киното?
– И в киното също имах един период, в който бях много канена и много се снимах. Още от ученическите години. Бях дете в трети-четвърти клас, когато тръгнах в Пионерския дворец при Асен Траянов. Там бяха Венета Зюмбюлева, Владко Игнатовски, Ванча Дойчева – много кадърни хора, които пробиха и станаха имена.
– С Ванча играхте епизодични роли в култовия „На всеки километър”. В тоя „мъжки” сериал, както го наричат, сте все плеяда жени-звезди: Катя Чукова, Ани Бакалова, Ванча Дойчева, Гинка Станчева, Златина Дончева, че и певици има – Силвия Кацарова и Стефка Берова…
– За жалост ние не се засичахме на снимките за сериала, защото сцените се снимаха по различно време и на различни места, всеки епизод беше отделно сниман. Примерно аз играх в ролята на героиня, която беше почти биографичен аналог на Свобода Бъчварова – също дъщеря на дипломати и т.н. Снимахме в Западен Берлин, в някаква дипломатическа вила. На снимките беше Любо Кабакчиев, който ми е бил по едно време преподавател във ВИТИЗ навремето. Беше много красив мъж той, и много фин, с едно благородно и някак романтично излъчване.
– Да се върнем на темата за актьорите, за приятелите от театъра. Мариус Куркински?…
– Мариус Куркински е една от моите любови! Аз много го обичам. И той като мен много се е ровил в записките на Любен Гройс, играли сме заедно в „Мизантроп” и в „Свекърва”.
– Мариус наистина ли е толкова раним, колкото изглежда?
– Много е раним! Той все едно не е роден в България – не носи негативите на нашата народопсихология, а много го боли за българското и за България. Прекрасен е Мариус!
– А помните ли Стоян Камбарев – покойния съпруг на Деси Тенекеджиева?
– Как да не го помня! Стоян Камбарев беше изключително явление! Той дойде в нашия театър след Русе и веднага направи много силно впечатление. Аз играх Рут в неговата постановка „Завръщане у дома” на Харолд Пинтър – най-любимото ми представление. И когато самият Пинтър дойде, беше направо шашардисан. Помня, че на всичкото отгоре Руси Чанев си беше счупил крака тогава, а имахме една сцена на масата. След като ни гледа, Пинтър каза, че това било „най-живото” представление на негова пиеса. Като се има предвид, че го е гледал на толкова много сцени, това беше повече от комплимент. А как играеше само Ицко Финци! – То беше игра, въздействаща като флуид, който буквално зомбираше публиката – такава завладяваща игра беше!
– Стефан Мавродиев?… Непрекъснато излизат в пресата разни мъгляви неща за негови „депресии”, алкохолни запои…
– Стефан е добре. Скоро имаше премиера в Народния театър – Марин Янев направи 70-годишнината си. Той, Илия Добрев и Ивайло Христов играха в „Старите клоуни”. За Стефан се говорят глупости цял живот и той цял живот си играе и се чувства добре, да е жив и здрав!
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
