С бъдещето на Европа като икономическа и политическа единна общност е свършено. Когато беше създаден Европейският съюз през 1957 г., основната цел беше подобряване качеството на живот на гражданите на отделните държави. Но въвеждането на еврото беше капката, която показа, че чашата ще прелее.
От финансова гледна точка, натискът за учредяването на монетарния съюз беше фаталната грешка, която остави на заден план суверенитетът на отделните държави. Финансовата криза от 2008 г. е толкова свързана с населението, колкото и с единната валута. На всеки е известно, че истинската причина за свръхзадлъжнялостта във финансовата система е заради проклетата единна валута – от политиците, през т. нар. финансови експерти до обикновения човек от улицата.
Истината е, че ЕЦБ се оказа неспособна да печата пари както САЩ и Япония, да наводнява пазара с необходимите средства в опита си да съживи икономиката. Ако същата криза се беше появила преди въвеждането на еврото, страни като Испания и Италия щяха да са девалвирали по същество и да печатат пари, за да подпомогнат банковата система, на ръба на национализацията.
Възможните причини са две –
или еврото се оказа провал, или еврократите се оказаха неспособни
или и двете, взети заедно. Европейският континент доминираше преди Първата световна война и Втората световна война, след което САЩ и СССР заеха водещи позиции. Преди двете големи войни, Европа доминираше във военно отношение, контролираше банковия сектор, търговията, индустрията и проучванията.
Нека направим една решителна крачка и разберем какви ще бъдат последствията от много вероятната имплозия на еврото. Нека започнем с финансовите и икономическите последици.
1. Неуспех и девалвация в южните европейски страни (като Италия и Испания)
2. Национализация на Европейската банкова система
3. Изтичане на огромни парични потоци от Европа към САЩ, Швейцария, Великобритания и други убежища извън Европа (ЮАР, Австралия).
4. Използване на депозити за спасяване на банките, значителни загуби за вложителите – както в Кипър (това беше само тест за проверка на реакцията на обществото).
5. Значителен спад на еврото спрямо долара и йената, много вероятно да е под паритета.
6. Срив на световните фондови пазари, като корелацията между тях ще се отрази и на банковия сектор. Най-добрият играч на пазара отново ще бъде САЩ и по-специално борсата NASDAQ (както се видя, технологиите нямат нищо общо с паричната криза)
7. Големи спадове на златото, среброто и останалите благородни метали
Да погледнем и
възможните политически и социални последици
Не съм склонен да вярвам на широко разпространените социални вълнения и не бива европейците, включително и политиците, да се обвиняваме помежду си за кашата, в която се озовахме. Хора като Романо Проди ще попаднат в сериозна беда, когато хората откажат да признаят, че това е „просто наша вина”.
1. Силна подкрепа за национализма и десните партии в търсене на конкурентни девалвации и протекционизъм срещу съседните страни.
2. Всички субекти, свързани с еврото, да бъдат премахнати – ЕЦБ, Европейският парламент, Брюксел.
3. Еврото все пак може да оцелее с подкрепата на своето ядро – „ силните страни”, но дали ще има полза от това?
4. Китай, САЩ и Русия ще засилят господстващото си положение, заедно с Германия.
5. В страни като Италия, никой регион няма да изплати дълг, заради предишните бюрократи, затова е възможно разделение на по-слабите държави като Испания и Италия (например Северна Италия и Каталуния да поискат независимост).
6. Предстои време, в което всеки ще гледа собствения интерес, вместо да е време на солидарност
Сънят приключва с примирение от реалността: как изобщо може да си представим да имаме единна Европа, без да имаме общ език и с напълно различни култури? Когато САЩ извоюват независимостта си от Британия, са имали общ език, същото е и с Германия при падането на Берлинската стена. Добрата новина е, че в труден момент като този, обществото реагира със своите способности за оцеляване и с иновации – след няколко тежки години икономиката, заетостта и индустриалния сектор ще доведат до бързо възстановяване и експортно-ориентирана икономика…Благодарение на китайските туристи в Гърция, Италия и Испания, до 2017 г.
*Оливие Дория принадлежи към старата благородническа фамилия Дория в Генуа. Италиански финансист. Бил е управляващ директор в „Мерил Линч“ Лондон от 1989г. до 1995г. и „Дойче Морган Гренфел“ (1995г.-1998г.). За периода от април 2006г. – ноември 2007г. е управляващ директор в „Дойче Банк“ Лондон.
www.komentator.bg/
