Топлоизолация. Вътрешна и външна топлоизолация

Топлоизолация. Вътрешна и външна топлоизолация. Монтиране на топлоизолация

1. Какво представлява топлоизолацията – топлоизолацията е многокомпонентна система, която намалява топлинните загуби на жилището ви и подобрява комфорта. Тя може да бъде изпълнена по разнообразни технологии, с различни изолационни материали. Най-често използваните изолационни материали са:

Минерална (каменна) вата – ватата е много добър изолационен материал, който има голямото предимство, че пропуска лесно водните пари. Освен това е негорима и е устойчива на гризачи. Ватите се предлагат с различна плътност, в зависимост от приложението им. Леките вати се ползват за вътрешно-стенна изолация, изолация на покриви и различни технически съоръжения. Те са силно хигроскопични и трябва да бъдат защитени от поемане на вода. Тези вати могат да се използват за вътрешна изолация като елемент на преградни стени от гипс-картон или за външна, но в някакъв вид панелна система. Съществуват и плътни минерални вати, които са обработени със специални вещества-репеленти, които ги прават водонепроницаеми. Тези вати се използват за направа на подови и външни фасадни изолации. Обработката с репеленти частично влошава тяхната паропропускливост, но все пак тя остава значително по-добра от тази на другите материали.

минерална (каменна) вата – ватата е много добър изолационен материал, който има голямото предимство, че пропуска лесно водните пари. Освен това е негорима и е устойчива на гризачи. Ватите се предлагат с различна плътност, в зависимост от приложението им. Леките вати се ползват за вътрешно-стенна изолация, изолация на покриви и различни технически съоръжения. Те са силно хигроскопични и трябва да бъдат защитени от поемане на вода. Тези вати могат да се използват за вътрешна изолация като елемент на преградни стени от гипс-картон или за външна, но в някакъв вид панелна система. Съществуват и плътни минерални вати, които са обработени със специални вещества-репеленти, които ги прават водонепроницаеми. Тези вати се използват за направа на подови и външни фасадни изолации. Обработката с репеленти частично влошава тяхната паропропускливост, но все пак тя остава значително по-добра от тази на другите материали.

– екструдиран пенополистирол (XPS)

– изолационни плочи, изработени чрез екструдиране на предварително разпенен полистирол, така че в него се получават множество въздушни мехурчета. Характерно за XPS-a e, че камерите на материала са много малки ( < 1мм) и са със затворена структура. Това определя неговите много добри изолационни свойства и пълната му херметичност – той на практика не пропуска нито вода, нито водни пари. В зависимост от технологията на изработката съществуват малки разлики в структурата на материала. Материалът е подходящ за изработване на подови, покривни и стенни изолации на мазета и приземни етажи. Въпреки чудесните си изолационни свойства, не се препоръчва за външни фасадни изолации, особено при влажни и усойни фасади, тъй като не пропуска никакви водни пари. Допустимо е изпозването му за изолация на т.нар. термомостове на сградите – бетонни трегери, колони и др. Също така се използва за изработка на вътрешни изолации, където неговата ниска паропропускливост и вискока механична якост го правят изключително подходящ.

– експандиран пенополистирол (EPS)

– изолационни плочи с различна дебелина изработени чрез горещо спояване на гранулат от принудително раздут полистирол. На пазара се предлага EPS с различна плътност и зърнометрия. За външни фасадни изолации се препоръчват материали с по-висока плътност и малка зърнометрия. Материалите с ниска плътност се използват за пълнеж в различни видове панелни сиситеми. EPS притежава добри топлоизолационни свойства и паропропускливост, близка до тези на традиционните строитлени материали, което определя неговото приложение като материал за външни фасадни топлоизолации. Качествените материали са екологично чисти (не изпускат вредни газови емисии), и притежават неизменност на размерите с течение на времето. Не всички материали от вида са подходящи за фасадна изолация – обикновено те се означават с EPS-F, но това означение варира при различните производители.

2. Защо ни е необходима изолацията
– добре изпълнената и правилно оразмерена топлоизолация намалява значително разходите за отопление на жилището и подобрява неговия комфорт. Топлоизолацията решава в значителна степен и един друг проблем характерен за нередовно отопляваните жилища – конденза. Конденза е явление при което водните пари във въздуха се отлагат под формата на вода, когато бъдат охладени до определена температура, наречена точка на оросяване. На практика в едно неизолирано жилище, често конденз се получава по вътрешната повърхност на външните стени и стъклопакетите. Наличието на влага по стените благоприятства развитието на различни видове плесени. Плесените са изключително вредни, тъй като след като изсъхнат хората ги вдишват с въздуха, с което предизвикават алергии и са особено опасни за астматиците. Поставането на външна топлоизолация, повишава температурата на стената и при една нормална влажност в жилището образуването на конденз намалява или спира напълно. Въпреки, че изолацията се полага основно за намаляване на топлинните загуби, тя има и чудесен шумоизолиращ ефект, а освен това запазва жилището значително по-прохладно през горещите летни месеци. При къщите фасадната изолация е един много добър начин за оформяне на красива и функционална фасада.

3. Външна или вътрешна изолация
– много се дискутира въпроса къде трябва да се положи изолацията. Изолацията отвътре има предимството че се изработва по-лесно и е по-евтина. Недостатъците и обаче, са повече от предимствата – освен че се намлява обема на помещението, не се решава и проблема с конденза. Конденза просто се премества отзад – между изолацията и стената, като с течение на времето изолационното платно се пропива с вода (особено EPS) или избива по фугите между отделните платна. Единственото правилно място на изолацията е непосредствено до най-студеното място – отвън. Така температурата плавно се покачва отвън-навътре и вътрешната повърхност на стената има температура близка до тази на въздха. Освен това външната изолация подобрява температурната крива на стената, което гарантира нейната дълготрайност. За да бъде обаче изолацията на едно помещение напълно ефективна, препоръчва се да се направи и вътрешна изолация с по-тънък материал – например депрон, коркови плочи, изолационни тапети и пр. Така се осигурява по-бързо затопляне на помещението и по-ниски загуби при непостоянно отопление, макар че се губи акумулиращия ефект на стените. Друга важна причина за направата на вътрешна изолация е фактът, че голяма част от съседните апартаменти в един блок често са с изключено отопление, поради което се губи енергия и към тях.

4. Къде трябва да се направи изолация
– отговорът е логичен – там откъдето губим топлина и където се образува конденз – по правило това са външните стени. За да бъде обаче едно жилище ефективно изолирано, трябва добре да се оценят отделните елементи – стени, тавани, подове и прозорци. Препоръчва се да се постави изолация на всички външни стени. Вътрешна изолация може да се постави практически навсякъде – очевидно е, че колкото повече, толкова по-добре. Друго място откъдето топлината изтича от жилището е подът – студените подове с теракот и камък не са добър изолатор. Паркета, дюшамето и различните текстилни настилки са за предпочитане. Може да се монтира подова изолация с XPS, върху която се направи замазка от 2 см, след което да се залепи теракота или камъка – проблема е, че обикновено това повдига нивото на пода. Друга огромна „дупка“ през която изтичат ценните калории са прозорците – стъклопакета е може би най-студения елемент през зимата във вашето жилище (като изключим хладилника). Напоследък много хора смениха старата си дограма с нова алуминиева или PVC. Дограмите от профили имат предимството, че се затварят перфектно и осигуряват пълна херметичност и шумоизолация. Проблемът е, че пластмасата и най-вече алуминият имат много по-лоша изолационна способност от дървото, поради което започва отлагане на конденз по студения профил. Този проблем като цяло се решава с различните системи топлинни мостове и многокамерни профили. Другия проблем обаче е самият стъклопакет – разстоянието между двете стъкла вече е само около 24мм, което е по-малко дори от това на старата ви дограма, поради което през студените месеци сутрин започват буквално да текат „реки“ от вода по прозорците ви. Този проблем не може да бъде решен по никакъв начин, освен чрез увеличаване на разстоянието между стъклата, което автоматично означава по-широки профили и по-скъпа дограма като цяло. Някои стъклопакети са пълни с инертни газове, което увеличава тяхната изолационна способност, но и те някога се разхерметизират и газът изтича. Нашият съвет е да се доверите на доказан производител и ако имате възможност, купете по-качествената, макар и по-скъпа дограма – все пак това е инвестиция в бъдещето. За намаляване на топлинните загуби през прозорците, много помагат различните видове щори и рулетки и макар че през деня прозорците не могат да бъдат постоянно затъмнени, все пак нощно време е удачно. Напоследък на пазара се предлага и т. нар. к-стъкло, което има свойството на задържа инфрачервеното лъчение.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Технология на изработка на фасадна изолация
– изработването на топлоизолация е специфична работа, която ако не бъде изпълнена правилно може да има лош ефект и вие бихте дали много пари напразно. Важни са, както технологията на изработка и индивидуалните умения на изпълнителя, така и използваните материали и правилното им съчетаване. Тук ние ще ви покажем как трябва да бъде изпълнена изолацията. Показали сме изработката на фасадна изолация на панелен блок, тъй като това е най-често изработваната от нас. Съществуват известни разлики между направата на изолация на блок и къща, но те не са принципни – при къщите просто има по-голямо разнобразие от приложими технологии и материали. Ние работим винаги по описаната технология и не правим компромиси, като постоянно се стремим да повишаваме качеството на услугата и да прилагаме нови технологии.

1. Монтажа на изолационните платна
– за да бъде ефективна изолацията, трябва да се използват топлоизолационни платна с дебелина минимум 5см за XPS и EPS. С такава дебелина се достига нормативно определения коефицинет на топлопреминаване Umaxза външни ограждащи конструкции според наредба N18 на МЕЕР. Toплоизолационните платна се закрепват към фасадата посредством лепило и дюбели. Лепилото се нанася „на гребен“ с назъбена маламашка, равномерно по цялото платно или на купчинки и ивици, като контактната повърхност трябва да бъде поне 40% от повърхността на платното. Монтажа на платната се извършва в посока отдолу-нагоре, с което се гарантира по-доброто уплътняване на фугите между отделните платна. След залепването, платната се занитват с помоща на специални дюбели, като се поставят толкова на брой, колкото е небходимо, но не по-малко от 10 на квадратен метър. При тухла се използват специализирани дюбели за тухла. Около прозорците се залепват ленти от XPS 2см, ако позволява дограмата. Важен момент при монтажа на платната е, че трябва да се покрие поне 20см горната панелна фуга, за да се гарантира непроникването на вода в жилището. На фиг.1 е показан процеса на монтаж на изолационните платна.

Фиг.1

2. Ъглови профили и предварителна шпаковка
– след монтажа на топлоизолационните платна се прави първата шпакловка със специализирано лепило за топлоизолации („Armacol“). Това лепило освен повишена якост на сцеплене с полистироловта основа, съдържа и полипропиленови или полиестерни фибри, които повишават пукнатиноустойчивостта на шпакловката. Предварителната шпаковка се извършва само с лепило и има за цел да създаде добра основа за втората шпакловка с мрежа, а също така и да запълни фугите между платната, както и да изравни някои неравности. Заедно с шпакловката се монтират и пластмасови ъгълчета с мрежа на всички ръбове (без долния, с изключение на балконите). Целта им е от една страна да заздравят тези най-слаби места, а от друга да придадат по-добър естетически вид. Това е демонстрирано на фиг.2.

Фиг.2

3. Основна шпакловка с мрежа
– след изсъхване на първата шпакловка се извършва основната, която се прави със стъклена алкалоустойчива армираща мрежа с тегло 145 гр./м. Мрежата трябва да покрива цялата изолация – не трябва да остават места без мрежа. Застъпването между отделните мрежи трябва на е мин. 6 см, за да се гарантира хомогенноста на структурата. За шпакловката отново се използва специализирано лепило за топлоизолация, тъй като освен по-добрите си механични свойства, то има и повишена водоотблъскваща способност. Друг важен елемент от изолацията е защитата на горния ръб, тъй като той е най-силно подложен на ерозионното действие на стичащата се по фасадата вода. Освен непосредствената опасност от попадане на вода зад изолацията и измиването на мазилката в горната част, съществува опасност и от замръзване на мократа мазилка зимно време, при което тя лесно се пропуква. За да се защити изолацията от тези наблагоприятни въздействия, горният ръб се намазва с хидроизолационна силиконова паста, след което се монтира козирка с водокап от поцинкована ламарина с ширина 14см. Козирката се закрепя плътно към фасадата с помоща на дюбел-пирони, след което отново се уплътнява с хидроизолационната паста. Така направената хидрозащита гарантира, че водата няма да прониква зад изолацията и няма да мокри ръба, а ще бъде изхвърляна навън от водокапа. Друг специфичен момент е долния край на прозореца – там задължително се монтира перваз (ако няма такъв), който трябва да излиза от 2-5 см напред спрямо повърхноста на изолацията. Первазът предпазва както от проникване на вода в жилището и зад изолацията, така и от интензивното мокрене на мазилаката под прозореца.

Фиг.3

4. Мазилка
– след завършването на изолацията, тя трябва да бъде защитена от въздействието на водата и слънчевите UV лъчи, а също така да и се придаде добър външен вид. Това се постига с нанасянето на мазилка. Мазилката трябва да е здрава с добра пукантиноустойчивост, а същевременно и паропропусклива, за да не запечатва изолацията. На пазара има голямо разнообразие от видове с различни цени и качества, но не всички са подходящи за фасадната топлоизолация. Ние изработваме върху изолацията структурирана минерална акрилно-циментова мазилка с дебелина на надиращият камък 2-3мм на фирма „Стром21“, „Evromix“, „Денел“ или „Теразид“. Тази мазилка има висока механична якост на сцепление с основата, добра паропропускливост и естетичен външен вид. Мазилката е бяла и се оцветява с оксидни бои. Ние можем да оцветим мазилката в цвят по желание на клиента, но препоръчваме цветът да е близък до основния цвят на фасадата, от една страна заради естетични съображения, от друга страна не е препоръчително да се промненя вида на фасадата на сградата. Все пак избора на цвят остава на вас. Мазилката от този тип е по-добра от пръсканата мазилка, тъй като се мокри много по-малко и съхне бързо. Друго предимство е, че когато се изцапа след години, може да бъде боядисана лесно с фасадна боя и да възвърне добрия си вид.

Фиг.4

Източник smk-bg.com

< Предишна

Следваща >