Пълно е в нета с рецепти за направата му, но аз лично се изкуших да го спретна чак след като изгледах този клип. Когато видях как замеси тесто този човек не можех да повярвам, че ще стане хляб от това чудо, но факт неоспорим СТАВА и то какъв!!!!
Нямам подходящ съд за печене точно по класическият начин, но пък експериментирах и се получи такова хубаво хлебче, че повторих и потретих
Хайде да ви запозная с технологията, че стана утре докато ви се хваля
Пригответе си дълбока купа, в нея изсипете 4 чаши брашно, 1 с.л. захар, 11/2 ч.л. сол, 1 ч.л. суха мая и почнете да бъркате с една лъжица като наливате 2 1/2 чаши хладка вода. Бъркайте докато се усвои цялото брашно и докато не виждате вече да са останали неразтворени бучици от него в тестото.
После завийте купата с плик или стреч фолио и оставете да втасва поне 12 часа на стайна температура. Слагате си го вечерта и на сутринта можете да имате топъл хляб:) Аз пробвах и за около шест часа стана също така хубав хляба, но предполагам топлото време предразполага да се съкрати процедурата.
След втасването купата ще се напълни цялата с тесто, което се е превърнало в множество глутенови конци. С леко набрашнена ръка го отлепете от стените на купата и го изсипете върху силно набрашнен плот.
Без да премесвате тестото започнете да го сгъвате като пощенски плик. Първо загънете малко от дясно, после малко от ляво, след това малко отгоре и накрая малко отдолу. Този така наречен плик обърнете с лицето му към себе си и с „капачетата“ му към плота.
Първият път си отрязах една трета от тестото и от нея си направих много хубави мекици, така наречените на много места „улични мекици„, които станаха също като тези, които съм яла на пазара в Ловеч:)
Останалите две трети от тестото раздърпах с ръце на правоъгълник и почнах да го свивам на руло. В края на рулото притиснах с длан крайчето на правоъгълника за да се лепне хубаво към самото руло. Така между другото се правят и франзелите. Оформих хляб, подпъхнах длани в двата му края и внимателно го пренесох и сложих в тава, която застлах с хартия за печене, оставих да втаса, направих му няколко прореза с остър нож и пекох да 180 градуса в предварително загрята фурна около 45 минути, до получаването на хубава златиста коричка.
Ето го първият резултат:
Когато се извади от фурната, хлябът пука от съприкосновението със студеният въздух извън топлата фурна. Коричката му е страхотно хрупкава и ако имах царевично брашно или някакви семена бих обогатила коричката му с тях, но и така стана супер. От вътре е мек на душичка и стои на големи шупли, които сякаш само чакат да бъдат запълнени с краве масълце и сладко или шарена сол, кой както предпочита
Разбира се толкова бях пленена от този хляб, че имаше и повторение, но този път реших да пробвам и друг метод на печене и даже поставянето на картинка или както в случая едно измислено лого на моето сайтче, което да краси готовият хляб. Ето резултата:
Първият път изрязах от хартия за печене логото, сложих го върху хляба, наръсих отгоре с какао и после съвсем нежно махнах хартията с излишното какао и се постарах да запазя формата непокътната. Е успях, но не се сетих колко много се надува този хляб и какво стана после сами ще видите Пекох хляба този път веднага след сгъването му на плик, без да го правя на руло, в глинената ми тава, покрита с големият метален кастрон, който ми е наследство от социалистическото време Исках да имитирам печенето в съдовете, в които пича от клипа прави своят хляб, но понеже гювеча ми е голям, но с тесен отвор и капак се сетих, че няма да мога да си извадя после от него готовият хляб, та затова се принудих да измисля капак на глинената си тава. Ето го и резултата:
Логото се счупи и гледката беше много странна, но пък после имаше и потретване, защото тази седмица у дома хляб не се е купувал, само на тази чудесия сме :)))))))) Сетих се да изрежа с остър нож около логото кръг, а по края на питката направих малки процепчета като слънце. Това даде възможност на хляба да се надуе и да не се цепи където не трябва, та третият път постигнах своето
Е това беше, лесно е и е много хубав хляба! Оставете го след изпичането да изстине на решетка и дори и да не го завиете в кърпа ви гарантирам, че и на другият ден ще имате плътна хрупкава коричка и мек хляб!!!
Третият път пекох в глинената тава без да слагам кастрона отгоре и пак си стана работата, даже и на изложба можех да ида, вие как мислите?
Да ви е сладко!
