Младата певица Ажда Чаушева е дъщерята на музикалната легенда Мустафа Чаушев. В превод името й Ажда означава „капка“, „утринна роса“, което идеално пасва на вида и характера й.
– Помниш ли първото си стъпване на сцената?
– Аз излязох за първи път на сцената, когато бях на 2 годинки. Стоях до баща ми и само си отварях синхронно устата. Това предизвикало голям фурор в публиката. Представи си как баща ми държи на сцената една малка принцеса с голяма рокля и лачени червени обувки. Но иначе първият ми съзнателен сериозен старт в музиката е записът ми през 1995 г. на песента „Шоколади, бонбони” в Ямбол, в студиото на Красимир Христов от оркестър „Кристал”.
– В предварителния ни разговор с теб си говорихме за това колко е неприятно, когато се разминеш с младо момиче, на което почти всичко му е изкуствено – от бюста, през устните и т.н. Ето – ти сега си абсолютно натурална и виждаш разликата!
– Да, на мен това определено не ми харесва.
Единственото изкуствено нещо в мен е цветът на косата ми
В крайна сметка всеки си има някакви разбирания за естетика, но това вече според мен е прекалено – толкова много екстеншън, толкова много надути усти, толкова много нокти…
– Не ти ли е минавала мисълта да живееш в Турция, където често имаш участия?
– Минавала ми, разбира се, но… аз не мога да живея далеч от България! Аз си обичам родината, родена съм тук, моите приятели са тук, семейството ми. През 2003 г., когато завърших Музикалното училище в Бургас, заминах за Истанбул, за да уча. Но издържах едва 5 месеца! Защото просто не можах да свикна с начина им на живот. Там си чужденец, не си си на мястото.
– Ажда, знам, че имаш много силна връзка с майка си Лейла. В същото време си казвала, че имаш две майки!?! Ще ми обясниш ли малко повече за това?
– Да, така беше. Аз наистина имам страшно силна връзка с майка ми. Много я обичам! Тя ми е най-добрият съветник, най-добрият приятел.
Що се отнася до втората ми майка – това всъщност е най-добрата приятелка на майка ми – Лили. Тя винаги е била и в хубави, и в много трудни моменти до мен. Затова много я обичам. Тя например често ми пали свещ за здраве.
– Имаш татуирано името на майка си на китката на лявата си ръка. Това някакво послание за привързаност ли е?
– Да. Точно така. Преди време имаше един малко труден период в живота й, защото се беше разболяла от диабет. Аз го преживях малко по-трудно. И реших, че трябва да направя нещо, да я зарадвам по някакъв начин. И направих тази татуировка, въпреки че тя не е голям привърженик на татуировки, както и баща ми. Даже ми каза:
„Какво си направила? Ще те убия!
Това ти е третата татуировка” (смее се), след което обаче остана доволна. А реакцията на татко беше само: „А, щом е на майка ти – може… ”.
– Предполагам обаче, че все пак го е приела емоционално…
– Да, така е. И сега иска тя да си татуира моето име. Да ми върне жеста…
– Майка ти сега добре ли е?
– Да, всичко е наред. Много хора се разболяват от диабет, просто аз ги преживявам тези неща по-тежко, емоционално. Аз съм и едно дете – нямам нито брат, нито сестра, и моето семейство за мен е всичко. И просто не искам да си представям момента, в който един ден няма да бъдат до мен!
– Знам, че като малка много си се възхищавала на някои от колегите на баща си. Какво те е впечатлявало?
– Познавам почти всичките колеги на баща ми, защото съм израснала по заведения и по зали. Пътували сме много с майка ми – до 7-годишна възраст, докато не започнах училище. Но един от хората, които си спомням и които много ми липсват – това е Боян Иванов. Той си отиде наскоро. Беше невероятен сладур! Аз даже не искам и в минало време да говоря за него… Пееше ми едни много весели, смешни песни. Била съм малка, фъстък на 4-5 години. Страхотен човек! Спомням си как ни идваше на гости в Бургас и готвеха двамата с мама – защото тя е страхотен кулинар.
Спомням си и всичките си срещи с Лили Иванова. Много я харесвам. И просто си пожелах, когато бях на концерта й в зала „Арена Армеец”: „Дано един ден и аз напълня тази зала. Дано имам нейните успехи..”. Това са мечти, разбира се.
Тя е просто уникална! Само като я погледнеш – и като визия, и като начин на поведение, да не говорим за гласа… – там няма какво да се каже. Пред фактите и боговете мълчат!
– Наистина пред фактите и боговете мълчат, но се оказва, че в България има критици на Лили Иванова, които съвсем не си държат езика зад зъбите?!
– Ами знаеш ли, аз на тези критици мога да им кажа само: просто да се скрият някъде! Да си замълчат, просто защото не могат да носят дори куфарите на Лили Иванова!
– Лили Иванова скоро имаше рожден ден – на 24 април. Но преди време ти беше отправила към нея една покана – да бъде на сцената по повод 65-ия юбилей на баща ти…
– Да, да… тя беше толкова мила и любезна. Покани ме в своя апартамент и тогава успяхме много хубаво да си поговорим. Така, по женски. И професионално. И мога да ти кажа, че тя наистина е един разкошен човек!
Изобщо не е това, което изглежда, или както я описват много хора – капризна, лоша…
– В средата на 80-те по време на възродителния процес Мустафа Чаушев е бил принуден да смени името си. И ако не се лъжа той има два издадени албума като Демир Чаушев…
– Не, не бъркаш, така е било. Точно така. Аз се радвам, че не си спомням много за този период. Нямам някакви ясни спомени. Била съм бебе, когато са идвали и са ги викали да си сменят имената. Знам, че е било тежко. Знам, че много хора са страдали и са плащали висока цена за това.
– Съвсем наскоро научих нещо – че имаш пресен дует с Четин Казак, а той да не забравяме, че все пак е депутат, не певец… Каква е историята?
– Да, а това почти не се знае. Той има брат-близнак и двамата са доста музикални. Познават се с баща ми още от едно време, преди още аз да се родя. Знаят песните му наизуст. Събирали сме се по концерти и те пеят. И пеят много хубаво. И всъщност Четин от доста време насам ми подхвърляше идеята за дует и в един момент аз си казах: „Хайде, ще направим!”. Той дойде в студиото преди поредно свое пътуване и му бяха достатъчни само 20 минути, за да запише своята партия. Шашна тонрежисьора, мен и баща ми включително.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
