Едва ли има дете, което е заспивало с приказките на Педя човек-лакът брада, и да не може да запее „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар…“ Поколения българи са израснали с гласа на Слава Рачева – жената зад куклата. На 23 април Слава ще отпразнува 75-и рожден ден.
Дълги години тя поднасяше на децата житейските мъдрости в приятна и лесноразбираема форма. Беше близка и на малките, и на големите. Педя човек-лакът брада бе като че ли най-популярната й роля – до ден днешен я разпознават повече по гласа, отколкото по лицето. И повече я свързват с приказния герой с детско личице и дълга старческа брада, отколкото с дългогодишния директор на Централния куклен театър.
Днес актрисата е пенсионерка, радва се на двете си дъщери, техните съпрузи и тримата си внуци Най-малкият е на две години и половина.
Педя човек-лакът брада не ми липсва, след като се пенсионирах, защото във всичките тези години съм при децата с него и от негово име. Разказвам приказки с него, пеем песничката, която имам на запис. Навсякъде ме познават заради него. И съм длъжна да поддържам неговото съществуване. Той остарява заедно с мен, но е все така популярен и харесван – той. Аз оставам зад паравана.
Дълго след като се пенсионирах, аз продължих да играя, споделя в свое интервю актрисата. С мой колега направихме група, обиколихме много детски градини, заведения, правили сме представления почти в цяла България. Навсякъде бяхме приети добре, играехме пиески за деца. Дълго време нямаше момент, в който да си кажа „Ох, сега съм пенсионерка, какво ще правя?“. Даже измислих една „гениална“ фраза, за да помогна на всички, които се пенсионират.
Чудя се защо се чувствате така нещастни, отхвърлени и изместени?
Просто вашият договор с държавата е приключил. Намерете си друга работа, нещо друго, което да осъществите, за да не ви е скучно и да не сте отчаяни.
Аз живея като всеки обикновен пенсионер. Записвам си задачите. Денят ми е пълен с неща, които трябва да направя. Много рядко ми остава свободно време. Може би така съм свикнала от едно време. 50 години непрекъснато работя, и досега работя от време на време. Чета, пописвам понякога, гледам телевизия, слушам радио, вкъщи много домакинствам, пазарувам.
Гледам да съм полезна на дъщеря си и зет си, с които живеем заедно. Винаги сме живели в общо жилище. Живеех така и с моите родители и съпруга си, след това с децата си, внуците ми израснаха така. Винаги сме се разбирали с всички. Намирам, че това е въпрос на такт и търпимост между поколенията, един толеранс към желанията на всички – както те са толерантни към мен, така и аз – към тях.
Благодаря на всички зрители, които казват „О, колко беше хубаво, защо не се появява пак?“. Всички да са живи и здрави, желая им много хубави неща! Това е моята най-голяма награда.
Паулина ДРАГИЕВА
