Българският треньор Пламен Константинов изведе първо водения от него тим на Губерния (Нижни Новгород) до първото място в редовния сезон на „Червената група“ и второ в шампионата, а после и до участие на полуфиналите, които загуби с 1-3 победи от Урал (Уфа). Българският специалист даде дълго интервю за Чемпионат.com, в което говори за редовния сезон, полуфиналите с Урал, бъдещите мачове със Зенит и за бъдещето си в клуба.
— Пламен, защо не се получи да победите в полуфиналите? Какъв бе решаващия фактор за този резултат? — На първо място решаващо се оказа опитът на волейболистите на Урал, които в полуфиналните срещи показаха добро ниво на волейбола.След края на редовния сезон всички започнаха да се отнасят към нас по друг начин, пресата и феновете очакваха от нас повече победи. Също така не трябва да се забравя, че Губерния е нов отбор. Ние имаме много играчи, които за първи път играят плейофи. На този етап от шампионата се играе волейбол, който така трябва да го играеш, че да побеждаваш в плейофите. Най-важното е в края на повечето геймове, в които ние водихме или бяхме близо до победата, ние неизменно не издържахме и правехме по една или две ключови грешки. Съперникът ни нищо не ни даде и не ни подари. Ние трябваше сами да си спечелим всичко. Смятам, че това бе основната разлика. Волейболистите на Урал успяваха в края на геймовете да отиграват безпощадно и не допускаха грешки. — Доволни ли сте от нивото на игра, която показаха вашите момчета или то не съответстваше на Вашите очаквания? — Ние бяхме от малкото отбори, които рано се класираха за плейофите. Като цяло не мога да кажа, че съм съвсем недоволен. Да, можеше и по-добре, но за това си трябва и опит. Момчетата получиха безценен урок и той ще им помогне в бъдеще. Не искам да се концентрирам върху нашия загубен полуфинал. В края на краищата, ние трябва да сме щастливи от това, че попаднахме сред 4-те най-добри отбора в Русия и сега водим борба за медалите. Много съжалявам, че Игор Шулепов получи нелепа травма още в първия мач срещу Урал. Той има проблем с коляното. Този човек има най-голям опит и майсторство и благодарение на много от неговите усилия ние достигнахме до полуфиналите. Жалко, че той не можа отново да ни помогне. Мисля, че ако Игор бе играл и се намираше в добро състояние, всичко можеше да се развие малко по-различно. Но, това е спортът: случва се така, че има и контузии. На мен чисто човешки ми е много жалко за Игор. Той наистина направи страхотен сезон и ни помогна да покажем високи резултати.
— Има ли вероятност, той да играе в мачовете за 3-ото място срещу Зенит? — Това все още ние не знаем. Той има проблем с менискуса, който му пречи да разгъне крака си. Не знам, дали лекарите ще успеят да му помогнат до началото на мачовете и дали той ще може да играе срещу Зенит. При всички случаи ние сме му безкрайно благодарни и признателни на Игор за неговото включване. С неговото присъствие на игрището нашият отбор изглежда внушително.
— Вие завършите редовния сезон на първо място и вероятно разчитахте много на плейофите. От позицията на днешния ден разочаровани ли сте много? Полуфиналът добър резултат ли е за отборът Ви? — По-силният отбор се класира на финала. Разбира се, мен много ме е яд и ми се искаше повече, но на кой не му се иска!? Като гледам нашите полуфинални мачове и реално като оценя ситуацията, мога да кажа само едно: Урал се оказа по-силен от нас. Да, ние имахме шансове и преимущество от едно домакинство, но не се възползвахме. Ако не бяхме загубили втория мач, тогава шансовете ни щяха да бъдат значително по-големи. След като загубихме втората среща волейболистите на Урал повярваха в своите сили. те разбраха, че не трябва да ни дават никакви възможности и затова играха на много добро ниво. — Вас Ви очаква мач за третото място срещу Зенит. какво мислите за този съперник? Следихте ли развитието на мачовете в другия полуфинал? — Безусловно, следих ги, но не така задълбочено, както ми се искаше. Все пак трябваше да мисля много повече за моя отбор и нашата игра. От това, което видях мога да кажа, че се сражаваха два много силни отбора. От голямо значение за изхода на този полуфинал се оказа състоянието на лидерите на тима от Казан. Матю Андерсън имаше някакви проблеми с гърба, а Максим Михалов се разболя по време на полуфиналите. Смятам, че това се отрази на играта на Зенит. Що се отнася за Белгород, то те се оказаха в по-добро състояние. Белогорие набра скорост и спортна форма. За пореден път тактиката им заработи. В последните години те от по-рано се готвеха за плейофите и се стараха да набират оптималната форма именно за решаващите срещи. по-силният отбор се класира на финал. Белогорие заслужено попадна на финала – това е факт.
Искам да отбележа нещо. В последно време честичко четох в различни издания интервюта на Генадий Шипулин за това, че всичко е несправедливо, че ние случайно сме заели първото място, че имаме много леки съперници в плейофите, а на тях било изключително тежко. Смятам, че той говори прекалено много за това, и че не прав. Задачите на всеки отбор в редовния сезон е да побеждава, колкото се може повече и после да заеме колкото се може по-високо място в класирането и така да избегне по-силните съперници в плейофите. Не мога да намеря логиката на Шипулин. Говоря за това съвсем открито, защото той често замесваше моя отбор в своите интервюта. Нима трябва да се извиня, че през сезона сме играли добре и сме станали първи? Добре, в такъв случай се извинявам, че станахме победители в „Червената“ група. — Как оценявате изминалата година лично за Вас? С Газпром-Югра Вие заехте 8-мо в шампионата, сега най-малко ще сте на 4-то. — Годината бе успешна, като говоря не само за мен, но и за играчите и клуба. Клубът и хората в Нижни Новгород са много амбицирани и пред нас стоеше цел до подобрен класирането си от миналия сезон. Може да се каже, че ние дори преизпълнихме плана си. Ние изиграхме впечатляващ сезон, без дори да гледам на полуфиналните мачове. Мога да кажа, че аз съм доволен от този сезон.
— Ще останете ли в Губерния и през следващия сезон? — Да, 100%. — Знаете ли вече, как ще прекарате своята отпуска или все още е рано да мислите за това? — Все още е рано. Сега ние трябва да се настроим да покажем добър волейбол срещу Зенит и да играем, не мисля за нищо друга. Надявам се, че ще изиграем достойно тези мачове и няма да зациклим в резултатите. После ще трябва да решавам организационни въпроси. Всички вече мислят за това, какви промени ще има, кой ще остане и кой ще си тръгне от отбора. Сега трябва да приключим с тези въпроси, а после може да помисля и за подготовката за следващия сезон.
— Получава се така, че за Вас няма да остане много време за почивка? – Да и не. Време ще има. Надявам се, че ще мога да си почина и да се отдалеча от волейбола.
— Скоро бе обявен състава на Русия за Световната лига през 2013 година. В него попадна Вашият възпитаник Николай Павлов, но го няма Алексей Остапенко. Изненада ли Ви отсъствието на Алексей, който направи много силен сезон? — Този въпрос е по-добре да зададете на селекционера на „Сборная“. Смятаме, че всеки треньор има право на собствен избор, затова не искам да се меся. Сигурен съм, че Андрей Воронков познава качествата на руските волейболисти значително по-добре от мен. Да му давам съвети не е правилно. Трябва да оставим човека на спокойствие да свърши своята работа. Това е негов избор. Той така вижда „Сборная“. На края резултатите ще говорят дали изборът му е бил правилен или не.
— Искате ли да поработите още един път с Теодор Тодоров и Тодор Алексиев? Може би, през следващия сезон… — Ние вече подписахме договори с чужденците. А вероятно и те също са преподписали договорите си с Газпром-Югра, така че следващия сезон това не е възможно.
— Вие следите ли за техните успехи? — Да, не толкова често, но ние си общуваме редовно. Мога да ви кажа, че аз все още преживявам много за отбора от Сургут. Този отбор ми е близък, в него играят много волейболисти, с които ние изиграхме един не лош сезон. Пожелавам им успех през следващия сезон. Лично аз ще поддържам и този клуб също. Чувствам, че съм свързан още със Сургут и това няма как да се промени.
