Гергьовден, заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, който е подвижен празник, винаги е сред разцъфналата пролет. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).
Подготовката за празника започва още от предния ден. Според обичая момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко, родило се през годината, агне, прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: „Св. Георги обикаля нивите“, „Здравец за Гергьовден“, „Венец за агънцата“.
На трапезата освен печено агнешко, трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обяда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
Празнуват и всички именници – Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и др., като посрещат гости в домовете си.
