„Българите харесваме всичко чуждо много повече от нашето. Тук се задават въпроси като „Хубав ли ще бъде филмът или български?“. При условие, че в последните години имаме страшно добри филми. Според мен хората у нас не са дорасли да работят предимно със себе си. Обвиняват за всичко други. Например политиците. Разбира се, не казвам, че политиците не са виновни. Но не са само те отговорните за положението ни.“
Това е мнението на Ваня Щерева – писател, сценарист, признат български автор, приятел на списание „Мениджър“. Тя бе гост на тазгодишното, трето поред издание на форума ни „Образът на България по света“. Ваня Щерева сподели още впечатления по темата.
„По отношение на образа на България в чужбина искам да отбележа нещо, свързано с изкуството. То е едно сираче и никаква помощ не идва към него в България. Моя приятелка се бореше за финансиране на нейна постановка от Министерство на образованието. В последния момент, след тежки битки, намалиха бюджета й наполовина. Накрая тя организира постановката си в чужбина и се върна със страхотно признание. И без пари. Дори с минималния бюджет тя успя да представи страната ни във Франция. Сега, ако кажете името на спектакъла й, подходящите хора в страната веднага ще се сетят.
Трябва да обръщаме повече внимание на българските творци зад граница и на успехите им. Те го заслужават. И имаме невероятни постижения, които така и не са огласявани.
Друг пример: Преди години песен на българин към един филм спечели награда „Оскар“ в САЩ. Разбрах за това и започнах да звъня на журналисти. Казвах им „Хора, наш човек българин е взел „Оскар“ за музика!“. Никой не пожела да направи интервю с него. Нямаше интерес. После как да разбираме за успехите на българите в чужбина? Как да разбираме за таланта, за да се убеждаваме, че сме страшно способна нация.
Всеки от нас може сам да си отговори на въпроса защо живее в България. Или защо не. Аз тук се чувствам разбрана. Откривам един много очарователен контраст. Вечер пия бира в парка. На следващия ден присъствам на събития по сериозни теми като това тук, официално облечена. Дъщеря ми ме пита „Мамо, ти си пънкарка – защо си се облекла така?“ В отговор й направих знака за хеви метъл, при това с подходящата физиономия.
Тук си правя каквото си искам и се чувствам страшно добре! Пожелавам на всеки да се чувства толкова добре на мястото си и с работата, която върши. Колкото повече хора са на това дередже, толкова по-добре бихме били в България“.
