88-годишният дядо Стойчо Кирев от село Малко Асеново, община Димитровград, е признат билкар и лечител, както и добър краевед. Той отдавна е написал историята за своето село, която наброява над 400 страници. За създаването й разпитвал много хора, докато изчоплил и най-малката тайна, забулена от годините на отминалото време.
Сега обаче се кахъри, че все не му достигат средства за издаването й, но тайничко се надява, че въпреки тежкото икономическо състояние на страната все ще се намери благороден човек, който да финансира творбата. И добавя: “Нека, когато един ден книгата попадне в ръцете на младите, истински да се гордеят със своите предани деди” – така се обосновава възрастният човек.
Познанията си в народното лечение взел от близък турчин,
който с любов му разкрил огромната лечебна сила на жълтия и червения кантарион, ореха, жълъдите, копривата, лайката. С гордост дядо Стойчо разкрива, че познанията му по разпознаването на билките достигали над 600 вида растения, но за направата на лечебните мехлеми използвал едва 200 от тях. Освен че пари не вземал за преглед, той никого не връщал и винаги полагал необходимото старание за всяка болежка – хемороиди, екземи, разширени вени, кръвно. 80-годишният бай Петко Канев от село Голямо Асеново преди време дошъл с ампутиран крак. Случило се така, че
след операцията раната му не искала да зараства
Приготвил му необходимите билкови отвари и мехлеми, окуражил го с думи и го изпратил, но с препоръката пак да отскочи до него, за да прецени състоянието му. Е, хеле, спазил човечецът изискването, появил се след известно време и бил със значително подобрение, а не след дълго раната зараснала.
Над 50 години дядо Стойчо Кирев е бил счетоводител, съвестно въртял сметките на кооперативи и аграрно-промишлени комплекси в Хасковско и Кърджалийско. През 1953 г. е създал ТКЗС в селото, а през 1991-ва, щом дошла промяната, по ирония на съдбата пак той връщал земите. С усмивка на лицето възрастният знахар споделя: “За тежкото положение на България също има ляк, но това вече е работа на политиците!”. Мъчно му е, че днес хората много страдат, че има толкова много болни. Жал му е, че и доста млади хора загърбиха родината си, но искрено вярва, че един ден нещата ще се оправят.
Андрей АНДРЕЕВ
