Никога не си е крила годините, даже с гордост съобщава, че скоро ще стане на 72. Както и това, че нейна дъщеря е Александра Гюзелева–Шани, а зет й Ясен Гюзелев е художник на световно ниво. Като добавим и внучката Алиса: “Направо съм за завиждане” – обобщава Жоржета.
С ясните си зелени очи и медноруса коса до раменете, подстригана в актуалното каре, омайницата „продавачка на приказки“ изглежда като спокойна, уравновесена дама на средна възраст. Лицето й е запазило онази своя нежност и деликатност, която годините не могат да изтрият.
На 72 Жоржета изглежда поне с 10 години по-млада. Не че животът й е бил постлан с цветя
Секси красавицата Дулсинея, по която въздишаха българските мъже, приема спокойно промените във външността си.
Отдавна съм минала тази криза, даже не знам как. Около 50-ата ми година моят съпруг Стефан Харитонов се разболя тежко. Шани пък кандидатстваше във ВИТИЗ. Бях толкова натоварена с ролите си в театъра, пазаруване, готвене и грижи за болния съпруг, че не усетих как минах през критическата, шегува се Жоржета. Десетина години по-късно тя изживява една красива късна любов с Оскар Кристанов, режисьор документалист, много талантлив човек. „Когато се влюбихме, бях на 65, той на 70. Но три години по-късно почина от тежко заболяване и пак съм сама“, казва Жоржета.
Очите й заблестяват, когато запява песничката от тв предаването „Магазинчето на приказките“: „Аз, деца, съм приказно момиче, /приказки разказвам всеки ден./ Този, който приказки обича, /нека дойде бързо тук при мен“. С нея Жоржета Чакърова събираше всеки четвъртък вечер дечурлигата за лека нощ пред малкия екран, като им разказваше чудни приказки.
Два пъти молих за отлагане на пенсионирането ми, направо ме беше страх как ще живея с пенсия от 140 лв. Но излезе една унизителна статия, в която пишеше как вече не чувам суфльорките и други такива. Кипна ми, влязох при директора Сашо Морфов и му казах да ме пенсионира.
Много добре си живея, няма кризи, за разлика от някои мои колежки при пенсиониране
Дъщеря ми не ми вярва, че не страдам. Защото в детските й спомени аз бях омъжена за театъра, казва актрисата. И макар че е пенсионирана вече 10 години, не е скъсала напълно пъпната връв с театъра. Играе в две представления – „Пигмалион“ и „Женитба“ от Гогол. Но рядко ги поставят и пътят й напоследък все по-често е в посока „Свети Георги“ и внучката Алиса вместо към Народния.
Сега пък много чета като изоглавена – сутрин, следобед, вечер, до 3 часа през нощта. Е, някой път ми е тежко да съм сама, чувствам се доста самотна. Телевизия почти не гледам, само новините. Понякога се виждам с приятелки на кафе. Веднъж месечно се събираме с колегите си от групата във ВИТИЗ – казва Жоржета. –
Живея трудно, но съм добре
Играла е 32 г. на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. Притежава всички най-високи отличия и награди. Още като студентка първи курс във ВИТИЗ има зашеметяващ успех във филма на Любомир Шарланджиев “Хроника на чувствата”. Там май за пръв път българска актриса по времето на соца е по-разсъблечена. Партнира й актьорът Любомир Киселички, голям красавец.
Наскоро една баба в провинцията, като й казвам, че съм на нейните години, рече: те, актьорките, по-бавно остаряват, че се грижат за тях!
Хората вън от театъра винаги са мислили, че имам големи връзки. Никакви връзки нямах. Истината беше, че не се плашех от нищо. Не се страхувах от никого. Уважавах много такива актьорски колоси, като Таня Масалитинова, Апостол Карамитев, Ружа Делчева, Андрей Чапразов, Асен Миланов, но не съм се плашила да играя с тях. Беше ми нормално, учех се. А те така подаваха играта, така обичаха, че да се чувстваш и окрилен, и защитен.
Паулина ДРАГИЕВА
