Жоро Чолаков е завършил Минно-геоложкия университет и дълги години е работил в „Минстрой“. Сменя работата под земята с тази по покривите заради трудните години на прехода. Парите не стигат и трябва допълнителна работа.
Но допълнителната му работа като коминочистач го прави популярен и загубва основната си професия в „Минстрой”. Така и до ден днешен дипломираният инженер работи като коминочистач.
По занаята се увлякъл още през студентските си години. Записал се в тогавашното бюро за чистене на комини, за да си изкарва допълнително пари. Преди всичко за купони и да черпи колежките. Учил се от най-добрите коминочистачи тогава – бай Живко и бай Димитър. Според него мераклиите да чистят сажди трябва да имат добър вестибуларен апарат, за да могат да ходят уверено по покривите, но също и водолазни дарби, понеже понякога край котлетата в мазетата не може да се диша. Тогава се използват маски и противогази. Редовните му клиенти са повече от 200, а някои вече имат абонамент. Професията коминочистач няма статут в България, затова плаща патентен данък, като творец. Жоро Чолаков смята, че с колегите му трябва да се обединят в задруга и да си сътрудничат по-тясно с пожарната.
– Как изглежда всекидневието от високо, не се ли чувствате самотен по хорските покриви?
– Харесва ми да бъда сам на високо. Нямам началници. Аз съм си и президент, и счетоводител, и работник, и секретарка. Всекидневието долу е сиво. Всеки бърза. Не може дори да се засмее. По петите му проблеми, безпаричие… По-красиво е да гледаш нагоре.
– Как коминът става като нов, атрибутите на коминочистача същите ли са като някога?
– Нося черни дрехи. Имам си и традиционния черен цилиндър. Чистя с гюле, с телена четка, с въже и стоманена тел, която всъщност е най-важната. С нея се работи отдолу нагоре. Използвам и тръби с резба, които навивам една след друга. Комините са различни. Мога да ги подновя за два часа, но има и трудни, за които не стигат и два дни. Първо пробвам със запален вестник – да видя дали се връща димът. После с телта се опитвам да стигна до „болката” на комина. После идва ред на гюлето и четката. Моята работа става актуална. Хората се връщат към печките – някои си градят кахлени, други си правят камини.
– Опасно ли е там горе?
– Необходимо е да се преценява рискът. Преди години в Княжево един прогнил покрив се продъни. Добре, че паднах с него на тавана, а не долу. Страшно беше, защото се образува съсирек. Оттогава след операцията нося доста белези по главата.
– По състоянието на комина може ли да се познае какъв е собственикът?
– Веднага! Щом го е занемарил, щом се е сетил да го чисти в средата на зимата – явно не е добър стопанин, разхвърлян е, небрежен човек. Българинът чака да му запуши в стаята и чак тогава ме търси. Най-чистият комин според мен е на швейцарското посолство. Вадя само по шепа сажди, понеже обирам чернотията често – поне два пъти годишно. Най-дълго, цели два дни, пък чистих комина на баба от Орландовци. Димоотводът не бил се срещал с четката десетилетия наред. Толкова беше задръстен, че жената щеше да се задуши в къщата си. А саждите бяха станали като асфалт.
– Благодарни ли са клиентите ви?
– Една зима се качих да чистя комина на някаква лекарка от централна софийска улица. Тя нервно ми подвикваше: „Внимавай! Да не ми бутнеш някоя керемида!“, без да си дава сметка колко е опасно да се ходи върху леден покрив. При друг случай, в Елин Пелин, пенсионер ми спаси живота. Пак беше заледено и се подхлъзнах. Тръгнах да падам, но мъжът ме хвана. Нахакана млада жена от Лозенец пък ми заяви: „Ако ми изцапаш терасата, мъжът ми ще те хвърли долу“. Случки разни, хора всякакви. Коминът трябва да се чисти профилактично, иначе става неизползваем. Преди години работих на къщата на бившия вицепремиер Кирил Цочев и ми беше много приятно – поддържан комин, явно и човекът е оправен.
– Имате ли и други известни клиенти?
– Чистил съм котлето в резиденция „Калина” в Бояна, докато там живееше експрезидентът Желю Желев. Голям зор видях. Изоставена работа. В Лозенец чистя на Венци Димитров. След няколко месеца търсене на коминочистач Емилия Масларова и съпругът й ме срещнаха на улицата и въпросът им веднага бе уреден. В моя занаят няма известни и по-малко известни. Всеки комин се нуждае от качествена поддръжка.
– Какво ви прави най-силно впечатление, когато се захванете с работата си?
– Понякога българинът е много странен. Съседи често си правят пакости и си запушвали комините едни на други. Цял чувал с парцали беше натъпкал комшия в димоотвода на една жена от Лозенец. Баровец от същия квартал ме вика няколко пъти, понеже съседи пълнели неговия комин с какви ли не боклуци.
– Мнозина вярват, че да докоснеш коминочистач, носи щастие. Така ли е?
– Сигурно е така. Щом коминочистачът помага в домовете да има топлина, значи носи радост и късмет. По улиците ме срещат момичета, искат да ме пипнат, за да им върви в любовта. Веднъж на пазара в Борово ме подгони певицата Петя Буюклиева. След това гласовитата изпълнителка се развика към околните: „Хайде да го хванем за късмет“. И около нас се скупчиха продавачи и зяпачи. Жените от сергиите ме уговаряха: „Моля ти се, пипни ми портокалите, пипни ми бананите, да се харчат!“…
Станислава ГАВРИЛОВА
