Откровение

Аз знам, че ще пребродиш планините,
за да дадеш подслон на моята душа.
Ще прекосиш ревящи водопади, океани,
за да ме стоплиш, когато мръзна във нощта.

Аз знам, че когато тихо страдам,
ще ме прегърнеш и болката ще облекчиш.
Когато плача, ти до мен ще седнеш
сълзите ще изтриеш и ще ме развеселиш.

Аз знам, че когато се страхувам,
ръката ми ще хванеш, смелост ще дариш.
Когато съм отчаяна и неразбрана,
надеждата отново в мен ще озариш.

Аз знам, че като викна твойто име,
земята ще обърнеш и ще долетиш.
Аз знам, че съм щастлива, че те има,
в сърцето ми кат вечен пламък ще гориш.

Начало

Наши приятели

Статистика

   Произведения: 143,452
   Потребители: 11,901
   Автори: 3,783
   Коментари: 292,503
   Точки: 2,502,231
   Съобщения: 132,059
   Лексикони: 4,223
   Снимки: 10,613

ОТКРОВЕНИЕ…
Не ме е страх от тъмното, защото в мрака аз живея…
И не съжалявам за изгубеното, защото знам, че ще го преживея…

Сълзи излишни нямам! Не ги търси в очите ми черни…

И не се сърди, че съм те ранявал, защото тази нощ ме виждаш за последно.

Знам как е да бъдеш самотен, както в успеха, така и в тъгата.

Знам какво е със пръст да си сочен, без да знаят какво ти се случва в главата…

Всичко научих, само не разбрах как да спра да се раздавам

за хора, наречени „близки“, които и грам не те оценяват…

Не ми трябва съчувствие, не ми е нужно и твоето измислено рамо…

Не искам ничие друго присъствие, достатъчно ми е да имам себе си само!

Натежаха ми всички присъди, които получих до тук…

Взимай си всички етикети и отивай да ги поставяш на друг!

Не ме е страх от тъмното, защото аз съм мрака!

И всяко нещо от мене погълнато, в забвение остава!

Мъртви са всичките чувства, в мен витае само омраза…

Всеки, който в това ме превърна с нескрита радост сега ще накажа!

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2013-05-11
прочитания: 139
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Работа |
Любовни писма