Начало
Наши приятели
Статистика
Произведения: 143,452
Потребители: 11,901
Автори: 3,783
Коментари: 292,503
Точки: 2,502,231
Съобщения: 132,059
Лексикони: 4,223
Снимки: 10,613
ОТКРОВЕНИЕ…
Не ме е страх от тъмното, защото в мрака аз живея…
И не съжалявам за изгубеното, защото знам, че ще го преживея…
Сълзи излишни нямам! Не ги търси в очите ми черни…
И не се сърди, че съм те ранявал, защото тази нощ ме виждаш за последно.
Знам как е да бъдеш самотен, както в успеха, така и в тъгата.
Знам какво е със пръст да си сочен, без да знаят какво ти се случва в главата…
Всичко научих, само не разбрах как да спра да се раздавам
за хора, наречени „близки“, които и грам не те оценяват…
Не ми трябва съчувствие, не ми е нужно и твоето измислено рамо…
Не искам ничие друго присъствие, достатъчно ми е да имам себе си само!
Натежаха ми всички присъди, които получих до тук…
Взимай си всички етикети и отивай да ги поставяш на друг!
Не ме е страх от тъмното, защото аз съм мрака!
И всяко нещо от мене погълнато, в забвение остава!
Мъртви са всичките чувства, в мен витае само омраза…
Всеки, който в това ме превърна с нескрита радост сега ще накажа!
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2013-05-11
прочитания: 139
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)
Работа |
Любовни писма
