Йорданка Христова: Пея, за да пътувам, обиколила съм 110 пъти земното кълбо

1
Добави коментар
StaysiMS69
StaysiMS69

С Йорданка Христова разговаря Николай Москов

– Г-жо Христова, 2013 г. е юбилейна за вас, какво да очакват поколения ваши почитатели?

– Ще празнувам „50 години на сцената“ с концерт на 10 октомври в НДК. Моите 70 са си лично мои. Ще ги навърша на 10 септември (смее се). Ще пея и нови песни, а и като цяло представянето ми ще бъде по-различно от последния ми ретроспективен концерт “Животът е КУБАв”. Сега избирам мотото, имам 10 идеи. Мисля да попея на по-странни езици като японски, хинди, арабски. Ще направя и китки от мои заглавия.

– Да очакваме ли и нов албум?

– Да, последния издадох преди 10 г. А има доста песни, които мимоходом съм изпълнявала през годините, но ги нямам на диск. Към тях ще прибавя и нови песни.

– Юбилеен концерт и нов албум. Остава и мемоари да напишете, за да бъде подаръкът три в едно.

– Ще разкажа своята история в книга. Тя също ще излезе за юбилея. Оказва се, че всеки си има своя истина и хора на едно и също събитие помним от него различни детайли. Разбрах го късно и аз страшно страдах, като прочетох писания на колеги. За мен истината е свята. И си мислех как може да изопачават нещата. И не само нюансът, но и смисълът отива другаде. Отказвам се от това. В книгата няма да споменавам мимоходом за приятелите и любовите си, а

ще разкажа обстойно за близките хора в моя живот

Искам да споделя значими за мен преживявания. През последните 2-3 години видях много интересни места, срещнах се с интересни хора. Всичко ще бъде преплетено.

– На кого сте взели гласа?

– Македонският род на баща ми от Кукуш пее хубаво. Татко е пял в хор “Гусла”. От майка съм наследила духа – витален и боен.

– Помагате на изпаднали в социална нищета забравени български певци.

– Все още съм канена, пътувам и пея, затова мога да подам ръка на забравени от държавата и институциите колеги. Те незаслужено изнемогват. Димитър Йосифов се шегува за моята къщичка в Царево, нарича я социален дом “Йорданка Христова”. Всяко лято правя смени от първи юни до края на септември. Всички знаят откъде да вземат и да оставят ключа. Хубаво е колкото може повече хора да ходят. 13 години Боян Иванов почиваше там по месец. Бяхме много близки. От години нямаше работа и исках да го изкарам от всекидневието му, което преминаваше в гледане на телевизия, разхождане на кучето и приказка по телефона с някого. Обичаше да ходи в Царево, косеше, поливаше, срещаше се със стари познати и му се отразяваше добре.

– Приятелите на Боян издавате диск с песните му.

– Албумът е готов. Основен двигател за него е Вальо Михов. Той ни събра на два пъти и заедно със Светла – съпругата на Боян, Стефан Данаилов, Богдана и Стефан Димитров и Митко Йосифов избрахме и

подредихме 21

песни на Боян Дъщеря ми, която много го обичаше, ще направи обложката. Дискът няма да се продава, ще се подарява на приятели. Така всички ще почетем неговата 70-годишнина. Трябва философски да свикнем с мъката по своите загубени приятели, но да ги носим в душата си.

– И с Емил Димитров бяхте близки.

– На 2 май станаха 11 г. от последния концерт, който му подарихме в НДК. Когато мога, подпомагам. Тъжно ми е и за Борето Годжунов.

– А как минава времето за вас?

– Живея пъстро. Щастлива съм, че във времето на глобални промени не съм забравена. А у нас е време на забрава и загърбване на стойностното. Опитвам се да съм в добра физическа форма, което ми помага да съм и в добра гласова форма. Правя и упражнения за паметта.

– Решавате кръстословици срещу забравата?

– Да, но трябва да се редува судоку с кръстословици. Или пък да се брои обратно от 100 до нула, да се казват бързо 20 мъжки имена и 20 женски. Срещу алцхаймер съветът е да се учат и чужди езици.

– Кога се увлякохте по йога?

– Захванах се по принуда преди 10 години, когато неочаквано почина майка ми. Сринах се, не можех да спя, вдигнах кръвно, сърцето запрескача… Какво ли не опитах – разходки, диети. 45 дни не ми помогна нищо. Тогава приятелка ми напомни, че познавам Ана Павлова – моя български гуру. Тя ме въведе в практиките на йогата. Със съпругата на Боян следваме философската пътека на Парамахамса Сатянанда. Той почина през 2009 г., но бе посочил за свой приемник Свами Ниранджан – моя гуру, който преди 5-6 години проведе международен семинар в НДК. Тогава

моят гуру ми даде и името Сангит Ананда – Благословена мелодия

Имам и лична мантра, която изричам, правя упражнения за дишането, а с други практики насочвам с мисъл енергията към тялото си. С йогата станах и вегетарианка.

Правя практиките рано, преди да са зазвънели телефоните. После изяждам някакъв плод и започвам да отмятам едно по едно нещата за деня. Преди 3 години синът ми подари айпад и не се разделям с него. Обичам и да пазарувам, а и да готвя.

Обожавам да шофирам и да уча

песните в колата Имам още блясък на гласа, много малко съм загубила от височините си. А на всичко отгоре гледам папагал и котка. Папагалът жако взехме преди 30 години от Нигерия. Преди 3 години пък котката ми ме дочака да се върна от Япония и почина в скута ми на близо 19 г. Не исках никакви котки повече, но синът ми донесе друга – Шакира.

– Колко държави сте обиколили?

– Станаха 43. Аз работя да пътувам. Пея на 18 езика, издала съм 21 албума, имам към 3600 концерта по света и съм обиколила 110 пъти земното кълбо със самолет. Последните години бях в Япония, Китай, Индия. Пея, за да пътувам, а не да съм Йорданка Христова номер едно или две. С пеене поддържам личен стандарт. Искам да отида още до Австралия, до южната част на Африка и да пообиколя Южна Америка, като тръгна от Аржентина на север. Обичам да се докосвам до светове, запазили традицията. Цивилизацията уеднаквява различията.

– Били сте в 43 страни, но все ви свързват с Куба.

– През последните 16 г. много пътувам до Америка. И като отида до САЩ, така или иначе съм минала океана, гледам да отскоча до Мексико, Куба, Канада.

– Как започна кубинската одисея?

– Първото ми отиване в Куба бе през 1967 г. с оркестър “София”. Бях солистка заедно с Ирина Чмихова, Красимира Минева и Ангел Тодоров, а диригент бе Емил Георгиев. Хареса ме импресариото Марица Алонсо, важна клечка в Министерството на културата. Покани ме на първия фестивал във Варадеро същата година. Отидох с “Балкантон”. Ангажиментът бе към мен, но поканихме Маргарита Радинска, Маргарита Димитрова и Бисер Киров.

Следващите две години бях отново в Куба с Емил Димитров, а през 1970 г. пак ме поканиха на фестивала във Варадеро. Тогава взех Бисер Киров и Мими Николова. Куба се превърна във втора родина, защото там много ме обичат и се чувствам у дома си. Кубинците са прекрасен народ. След тези 3-4 турнета станах толкова популярна, че след 1971 г. започнаха масово да кръщават децата си Йорданка.

– Десетилетия се поддържа легендата за нещо повече от приятелство между вас и Фидел Кастро?

– Тъпо е да говорим за това. Познаваме се и точка. Имаше отвратителни писания, че съм коментирала физическите му данни. Гнусна лъжа.

– На какви странни места сте пяли?

– Странни не толкова, но съм пяла на Айфеловата кула. А като се връщахме с Християн (Платов – бел. ред.) от Кайро, запях на кораба, но настана голямо вълнение и още на втората песен ми прилоша.

Пяла съм в Китай, в Индия, Египет… Общо на 18 езика.

– Братовчедка на Гунди, а изпяхте химна на ЦСКА.

– По майчина линия сме трети братовчеди. А по бащина сме с Катя от “Ритон”. Татко бе славист, сестра ми – левскарка, а аз, понеже обичах да опонирам, реших да съм от ЦДНА. И по-късно изпях химна на “червените”. Има 3-4 написани, но

химн не се подменя лесно, хората

си искат “Сърца червени”

За 60-годишнината на клуба записах и друга песен, но не я въртят. Дразня се вече от футбола в България и повече гледам “Манчестър Юнайтед”, “Барселона” или отбор, където играе българин и ни радва. Полудях от радост като много българи от победата на Гришо над Джокович оня ден на тенис. Имаме нужда от такива примери.

– Каква е гражданската ви позиция?

– Дразня се от мафията на зелените чорапи – от наглостта на всички бивши ченгета и информирани военни – тайни и явни, които си играят с нас. Пълно е в казината с бивши разузнавачи и ченгета. Те и тогава така са живели в чужбина и са харчели народни пари. А сега имат офшорки извън страната.

България бе богата, но я разграбиха т.нар. лилави демократи. Не искам да се връщам 20 и кусур години назад, но за съжаление разграбването продължава. Познавам Краси Райдовски още от Египет през 70-те години и за мен той е от най-интересните личности. И сравнявам разузнавачите Райдовски и Мутафчийски. И двамата са служили на държавата – единият милионер, другият обикновен като нас. Кой е служил според вас повече и по-честно на държавата и преди, и сега?

– Какво мислите за демокрацията у нас?

– Няма такава, макар и да има различни демократични съюзи. По времето на Иван Костов Румен Леонидов написа много кратка критика на управлението му. И бе уволнен на часа от 5 места. Каква демокрация, след като никой не търпи критика? Трябва да си демократ по рождение, да признаваш убежденията на другите, а не да използваш информацията от досиета и какво ли не за собствени интереси. Кой подпали Партийния дом? Естествено, те, за да си унищожат техните досиета. Всичко е толкова тенденциозно, че отвращава.

– Какво загуби и какво спечели нова България?

– Пътувала съм много по света и се връщам винаги, за да страдам и да си нося кръста в родината. В нея съм избрала да живея. Не се занимавам с политика. Тя е мръсен занаят и винаги от нея има ощетени, ограбени и убити дори. Не обичам насилието, но то е факт, особено ако се променя една социална система. Но се оказа, че няма такъв строй в XXI век, който да устройва всички. Защото и във века на технологиите, и информацията се живее без социална правда.

Не страдам по минали времена

Но при предишния строй имаше спокойствие и сигурност. Майка ми тогава получаваше под сто лева пенсия. Живееше сама, с тези пари плащаше ток, вода и парно, стигаха и за храна и ходеше на море всяко лято, а наесен – с карта във Вършец. И тогава почти не съм й помагала финансово. След 10 ноември парното йструваше колкото пенсията. Затова станаха тези бунтове. Защото държавата абдикира, тя вдигна ръце от всичко. Не може да не остане нещо държавно, което да ползват бедните. Наредиха се прекупвачи на енергия през един, втори, трети, за да се обогатят единици, а да страда масата. Не може така.

Това, че сега мога да пътувам по света, е прекрасно. Но ако нямам пари, какво от това, че границите са отворени, а аз си стоя вкъщи?

Близка съм на идеите за социалдемокрация и смятам, че трябва да има някаква социална правда. Отвратително е да развиваме банкерството и лихварството, вместо да създаваме работещи предприятия и социална държава. Обедняваме духовно, бягаме от природата и ставаме зависими от финансовия бич. Няма идеализъм, човешко няма. Парите станаха всичко.

– Някои ще кажат, че говорите така, защото сте снаха на Григор Стоичков.

– Много пътувах и преди да му стана снаха. Омъжих се късно – на 35, и вече бях заслужила артистка. Не съм била вторачена в моята кариера. Дори престанах да пея, като родих децата си. Имах само епизодични участия. И бях с тях, докато завършат гимназията. Защото бяха трудни години, опасни – наркоманията тръгна в България, продаваше се дрога по лавките до училищата. Ивана вече завърши визуални изкуства и ми прави всички фотосесии. Има страхотна ръка, снима и с камера, и с фотоапарат. Напоследък набляга на дизайна. Григор е на 35 г., има фирма за хардуер, комплектова компютри. Не съм още баба.

– Чувате ли се понякога със свекър си?

– Как, та ние всеки ден се чуваме с Григор Стоичков. Децата казаха, че аз отговарям за него. През февруари навърши 87 г. Григор Стоичков е много предан, прекрасен дядо. Има куража да каже много неща, които другите премълчават. Уважавам хората, които не са станали лилави, а отстояват и днес позициите си. Ето, един Стефан Данаилов е достоен за уважение пред онези, които си хвърлиха партийните билети и бързо се пребоядисаха.

– Тодор Живков не се ли е майтапил с Григор Стоичков за снахата певица?

– Обръщаше се към него с Шопе, защото е упорит и държи на своето. Наскоро свекър ми прочел книгата на Живков и каза, че само него споменава с добри думи.

– Продължавате да пеете благотворително…

– И преди, и сега винаги пея за българите у нас и в чужбина. При последното ми пътуване за 3 март се оказах в Мексико. Приятели казали на посланика, че за празника мога да изнеса концерт за българите. Безплатно, естествено. Пяла съм там 5 пъти. Резиденцията е прекрасна, трябваше само да уведомят хората. Посланикът отговорил: “Сега сме в ревизия, не може!” Хората бяха потресени. Преди две години Външно искаше да затвори мисията. А в Мексико сити има голяма българска следа. Единствената диагонална улица в този многомилионен град се казва “България”. Има училище “Людмила Живкова”, площад “Георги Димитров”. И след промяната новобоядисаните демократи поискали да ги заличат. Мексиканците им отвърнали да не им се месят в работата: “Ние не променяме имена. Историята ще ги промени, ако трябва.” В техния олимпийски комитет е българинът Минчо Тодоров, в Мексико работятнаши треньори, има музиканти в консерваториите и симфоничните оркестри. Нашите продадоха Българския културен център, подарен на Людмила Живкова.

Бе на уникално място и струваше 10 млн. долара. Имахме и търговско представителство и пр. Защо изпращаме представители на България не да градят, а да унищожават? Трябваше първо да отида в Куба, където посланичката е събрала българите и ги е почерпила. Дипломати и дипломати.

Ще гласувате ли в неделя?

– Да, трябва. Но не виждам кой какво ще промени. Харесвам хората със замах, които имат куража да махнат некадърния. Започнах да се възхищавам от Бойко Борисов, но с тези СРС-та, уви…

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти