Проф. д-р Елисавета Наумова е доктор на медицинските науки. Има две специалности – „Вътрешни болести” и „Клинична имунология”. Специализира в реномирани университетски болници в Европа и САЩ. От 2009 г. е началник на Клиника по клинична имунология към Александровска болница. Научните интереси на проф. Наумова са в областта на клиничната имунология, имуногенетиката и трансплантацията. Разговаряме с нея по повод Световния ден на имунологията, 29 април, когато ръководената от нея клиника организира Ден на отворените врати.
– Проф. Наумова, с какво можете да се похвалите в последните години?
– След повече от 6-годишни усилия успяхме да вкараме в НЗОК за реимбурсиране лечението на първичните имунодефицити. При тях болните имат нужда от непрекъснато заместително лечение, което е животоспасяващо. От 1 януари започна да работи клинична пътека №306 за пациенти с първични имунодефицити и вече можем да полагаме адекватни грижи за тях. А от март започна реимбурсирането 100% на два главни медикамента, които са необходими на тези пациенти – интравенозният и подкожен имуновенин, както и С1 естеразен инхибитор за хора с наследствен ангиоедем. Това са скъпи медикаменти, които пациентите не могат да си позволят. Затова смятам, че реимбурсирането им е голям успех за нашата гилдия. От друга страна, можем да се похвалим и със създаването на Националната банка за стволови клетки и разрастването на работата по трансплантациите. В банката имаме два основни сектора. Единият е регистриране и изследване на здрави хора между 18 и 50 г., които имат желание да дарят костен мозък или периферни стволови клетки на нуждаещи се. От донорите се взема само периферна кръв, подписва се съответното информирано съгласие и се извършва HLA-типизиране, а данните се въвеждат в световната банка, на която сме членове. Това позволява да се търси между 21 милиона души съответният донор за даден реципиент. Вторият сектор е банката за стволови клетки от пъпна връв. По желание майките могат след раждане да дарят пъпната връв, която иначе се изхвърля. Ако са дали съгласие, се вземат проби още по време на бременността. Нашата публична банка за алогенна трансплантация е свързана със световната банка, т.е. пъпната връв не се съхранява специално за даденото семейство, а е на разположение на реципиенти от цял свят. Има голям интерес сред българите. Хората са склонни да даряват, стига да им бъде обяснено, да знаят за какво става дума. Трябва да се знае, че не всички от взетите единици пъпна връв стават за дългосрочно замразяване. Има определени критерии. Обикновено 50% не са годни.
– При какви болести помага трансплантация на костен мозък?
– Това са главно злокачествени заболявания на кръвта в различни фази, някои незлокачествени заболявания на кръвта, генетично обусловени метаболитни заболявания, някои солидни тумори, а също и първичните имунодефицити.
– От кога се прави трансплантация на костен мозък в България?
– Първата алогенна костно-мозъчна трансплантация в България е направена през 2000 г. в Детската онкохематология от проф. Бобев.
Досега са направени около 100 трансплантации,
което не е достатъчно. Болните, които се нуждаят, са много повече. Тези трансплантации през последните три години са средно по 14. Причината за малкия им брой е финансовото обезпечаване, тъй като те не се плащат изцяло.
– Какво пречи на вашата работа?
– Това, от което имаме огромна нужда, е физическо пространство. Ние сме разположени на пет места. Заели сме се с доста широки задачи, каквито са трансплантациите и клиничната имунология. Нашата клиника е насочена главно за откриване на първичните имунодефицити и е единствената за възрастни пациенти с тези заболявания. Имаме проект за сграда с разрешение за строеж и реконструиране на една от сградите в Александровска болница. Но за съжаление не се отпуснаха нужните средства, въпреки че бяха заложени в програмата и бяха одобрени от Министерския съвет. Имаме капацитета, имаме апаратурата, технологиите, обучените кадри, но няма къде да работим. Нормалните условия са изключително важни както за лекарите, така и за пациентите. В последните 5-6 г. това ни е голямата болка. Ние сме акредитирани към Европейската федерация по имунна генетика. Изискват се определени условия, в които да се работи, да се съхранява апаратурата и да се извършват тестовете. През есента очакваме инспектори, защото на всеки три години ни проверяват, и сме притеснени с какво ще се оправдаваме този път. Предишния път показвахме строежа. В развитите страни за 3 години е нормално строеж да приключи.
Ако загубим акредитацията,
ще загуби цялото ни здравеопазване. Затова много се надявам да се намери решение. Не го правим за себе си. Това е национално значима дейност, едно уникално звено и би трябвало държавата да обърне внимание.
– Като национален консултант по имунология вие вероятно ще започнете преговори с новото правителство след изборите?
– Да, отново. Това е третото правителство и седмият министър, с който ще говоря по този въпрос.
– Защо има ден на имунологията? Какво я направи толкова актуална?
– Имунологията е научна и медицинска дисциплина, която през последните 20 години зае основно място в диагностиката и патогенезата на заболяванията. Благодарение на успехите във фундаменталната имунология се откриха причините на редица заболявания. Те могат да се диагностицират навреме и да се провокира разработването на имуномодулираща терапия.
Посочили сме десетте признака за търсене на първичните имунодефицити. При децата показател са прекарани минимум 4 тежки отита за една година или две пневмонии с лечение в болница. Сигнал за имунодефицит има и когато се налага използването на антибиотици, особено венозни, за всяко вирусно или бактериално заболяване. Нормално е децата да боледуват, особено когато тръгват на детска ясла или градина. Но инфекциите при тях минават за няколко дни и не стигат до долните дихателни пътища.
– Какви са факторите, които отключват автоимунните заболявания?
– Смята се, че има зависимост между това, което се е случило преди 30-40 години, и съвременния живот. Тъй като основното качество на имунната система е да предпазва организма от външни патогени – микроорганизми, вируси, гъбички, паразити. Когато обаче в развитите страни започна масовата профилактика на заболяванията, тогава имунната система не е принудена да върши толкова голяма работа. И тъй като тя е създадена да върши нещо, пренасочва действието си към други, не толкова полезни за организма посоки. Това е едно от обясненията за развитието на автоимунните заболявания. Намесват се и други фактори – стрес, недобро хранене – както като ритъм, така и качество на хранителните продукти, нарушен биологичен ритъм на живот с обръщане на деня в нощ и обратно. Не на последно място е ролята на генетичната предразположеност.
Мара Калчева
