Марин Маринов е първият частен детектив в България след промените. Преди 1990 г. е бил служител в системата на МВР. Основател и шеф на Българска асоциация на частните детективи. По думите му има разрешени повече от 1200 случая от най-различно естество. Маринов се прочу с това, че оцеля по чудо при убийството на Кръстника на българската мафия Иво Карамански. Пред “ШОУ” прави експертен анализ на историите с подслушванията в последно време и дава съвети как да се предпазим от нерегламентирани “уши”.
– Как ще коментираш като експерт прословутия запис от разговора на Кокинов, Мирослав Найденов и Борисов?
– Записът е направен чрез активиран джиесем от тези специализирани коли. Техният софтуер е израелски, разработен за “Мосад”. Те дори могат да ви четат, ако са в близост до вашата редакция – директно от вашия десктоп на компютъра, чата ви също могат да четат… Не е нужно да ви разбиват паролите!
Всяко едно устройство, което има микрофон и камера, си е жив “бръмбар”
Така че те са можели да слушат чрез джиесема на който и да е, участвал в разговора. Но това подслушване не е направено за Борисов, според мен. При всички случаи са слушали Мирослав Найденов.
– Но не е задължително да е обработен джиесемът на един от тримата предварително?!
– Да, точно така! Ако ти вземеш джиесема на мъжа си, мога да ти кажа къде да идеш да ти сложат нещо, че когато на него му звънят, да звънят и на теб. Когато той набира някакъв номер, това да се вижда и на твоя телефон. И ако имаш записващо устройство на джиесема, си записваш директно неговия разговор. Стига обаче човек да има достъп до апарата на този, когото иска да подслуша.
Не знам случая със записа на тримата дали е такъв! Слушах записа и прочетох стенограмата. Мисля, че Мирослав Найденов не е в час, че се записва разговорът. Ако знаеше, той щеше да зададе някакъв въпрос, за да провокира разговора в определена посока, а той не го прави. Не издава никакво вълнение. Той не е завършил нито школата на ЦРУ, нито НАТФИЗ, че да е толкова печен! Според мен никой от тримата не знае, че разговорът се “слуша”!
Ще ти кажа нещо много важно, което досега не е изтичало в медиите
В момента в т. нар. ъндърграунд се търсят да се закупят останалите записи. Спряга се името на един украинец, който работи основно във варненското пристанище. Той пуска сериозни оферти за суми в милиони евро, за да купи всички записи, които са направени!
– Тези оферти къде точно се появиха?
– Появи се информация, ако някой знае човека, който държи подобни записи, да му предаде, че може да вземе добри пари. Като човек с добри контакти, тази информация стигна и до мен. Казаха ми: “Ако разбереш нещо, ако знаеш нещо, предай на хората! И ти можеш да вземеш някой лев!” Само че аз не знам! /смях/ Не знам кой е правил тези записи, за съжаление!
– Как може да сме сигурни, че не ни подслушват, как да се предпазим?
– Ако провеждате бизнессреща и не искате да бъдете слушани – телефонът на една страна, батерията – на друга! И надалече от вас. Това е оръжие като пистолета, например. Но пак няма 100-процентова сигурност при наличието на тази специализирана техника…
– Вие, частните детективи, занимавате ли се с подслушване?
– Не, не подслушваме, отдавна не подслушваме! Нямаме такава техника. Ние си имаме своята ниша – корпоративно разузнаване, изневери и… от това си изкарваме парите за бира и за бензин за мотора. Това е!
– Как смяташ, има ли други групи за отвличания, освен “Наглите”?
– Коментирали сме с теб – има две групи още освен “Наглите”…
– А последното – с бизнесмените в подземния гараж – опит за отвличане ли беше?
– Не, това беше опит за сплашване. За уреждане на бизнес сметки с показване на малко сила! Според мен това не беше опит за отвличане.
Двама мъже не се отвличат от трима! Просто е несериозно! Освен това в България никога досега не са отвличани двама човека наведнъж! У нас, не говорим за Ирак!
– Защо те уволниха навремето дисциплинарно от милицията?
– За неизпълнение на служебните задължения. А и защото брат ми в Мюнхен стана говорител в радио “Свободна Европа” – Иван Манастирски, по-късно се представяше като Олег Клостерман. Със Сашо Бахаров напуснаха “Свободна Европа”, защото я преместиха в Прага, и досега брат ми си живее в Мюнхен.
– Ти си близък с ъндърграунда от 90-те години…
– Ние тогава се градихме като мъже. Тогава започнах да се занимавам с охрана и детективска дейност – предимно издирвахме длъжници. Първият частен детектив е Янко Димов, когото го самоубиха.
Когато тръгна ВИС-1, аз вече бях стъпил солидно като охранителна фирма в София. Направиха ми среща с Васил Илиев. Запалих колата, по това време карах една разчукана шкодичка, която непрекъснато гаснеше, и отидох в кв. “Гоце Делчев”. Там в един блок на първия етаж беше офисът на ВИС-1. Посрещнаха ме едни много яки момчета. Тогава освен с Васил Илиев се запознах с Маймуняка, с Жоро Илиев… Влязох при Васко и той ми вика: “Ние имаме интереси в “Хемус”, а ти имаш достатъчно обекти!”. И наистина аз държах хотелите “България”, “Сердика”, Агенцията по приватизация, Търговския дом с канторите на адвокатите, повечето чейнчбюра. Отговорих му: “Ами, няма проблем!” Видях каква силна бригада са и реших, че не трябва да се карам с тях.
Може много майки да са разплакали, но към мен се отнасяха добре!
Винаги съм казвал: групировките в България изиграха и една добра роля – не пуснаха руския и китайския бандитизъм у нас, както стана в Унгария и Полша.
– Как се сближи с Иво Карамански?
– Запознах се още в зората на демокрацията, когато държах дискотеката на “Хемус”. Аз съм от квартал “Лагера”. Много от моите приятели, включително и Драгомир Драгнев, който беше шофьор и охрана на Карамански и го убиха заедно с него, също са оттам. Оформи се едно братство между “Лагера” и Дупница.
– Ти си го охранявал…
– Давах му от моите момчета. На 20 декември 1998 г., когато го убиха, бях с него. Бях онзи с четирите куршума, единственият, който оживя тогава. Стефан Въжарски уби поръчково Карамански, това го твърдя и до днес. От първите минути, когато излязох от комата, го знам това.
– Имаш ли случка с Иво Карамански, която ти е направила голямо впечатление?
– Веднъж пътуваме към Кърджали, към Мишо Царя. Аз, Иво и две сестри – едната мое гадже, а другата – гадже на Карамански. Иво караше един огромен джип, само с един номер – отзад, и то американски. Някъде по пътя ни спират двама старшини: “Нямате номер отпред!”. Иво им вика: “Този джип е от не знам кой си щат, там нямат предни номера!”. Там имаше и един автобус с ученици.
Спрели го, защото се обадили от близкото заведение, че учителката забравила да плати сметката. Иво попита: “Колко пари дължат?”. Той носеше винаги една чанта, пълна с банкноти, твърдеше, че чантата е на банкера Буров. Извика човека от охраната, който я носеше. Даде пари за сметката на учениците, дори отгоре, и каза на старшините: “Платете и пускайте децата!” И си тръгнахме. Така Иво даваше пари и на циганетата, дето дишаха лепило до “Шератон”…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
