– Хилда, самоубийствено ли живееше Чочо Попйорданов?
– Когато живееш толкова дейно, когато си толкова жив сетивно и емоционално, колкото е той, и когато си талантлив като него, е много трудно да живееш другояче освен на ръба като него – през цялото време. Това е може би най-живият човек, когото познавам, затова все още не мога да приема това, което се е случило. Чочо носеше много живот у себе си, затова не мога да приема действителността, че го няма. Малко от хората, които познавам, носят толкова много живот, обич и талант.
– Защо тогава се разделихте с него?
– Разделихме се просто защото се бяхме срещнали много рано. Ами аз бях на 22 години. А и защото толкова много си приличаме. Разделихме се, защото бяхме по-скоро приятели – брат и сестра ако щете, отколкото съпруг и съпруга. Но не е имало нито един момент, нито една секунда от нашия живот и тогава, и след като се разделихме, в която да сме спрели да бъдем приятели. Ето, настръхва ми кожата като си спомня. Ние не сме си повишили нито веднъж тон даже. Нещо, което може и да звучи невероятно, но го казвам със сърцето си.
– Не бе ли раздялата заради това, че той откри новата любов Йоана Буковска?
– Нашите отношения бяха поразвалени преди това. И затова връзката му с Йоана бе последица от проблемите между нас двамата. Това бе поводът, но в никакъв случай и причината. Причината бе, че адски много си приличахме. Бяхме много малки, в професионален план тепърва се струпваха страшно много неща върху главите ни, които не можехме да понесем. И тогава е много трудно да останеш изряден в отношенията с човека до теб. Особено когато не си достатъчно пораснал, за да ги приемеш.
– Всеки свързва Чочо с алкохола. Имал ли е повод да се пристрасти към него?
– Ще кажа това, в което съм убедена. Всеки минава през изпитания и премеждия в живота си. Основното и важното са нещата, заради които хората го обичат. Аз го обичам въпреки слабостта му било към алкохола или друго. И кой ли не преминава през подобни изпитания? Това, заради което го обичат хората, са добрината му, чувствителността му, талантът му. Чочо е изключително талантливо същество. И не искам да говоря за слабостите, през които е минал, те за мен не са съществени.
– Но те му попречиха сякаш да развие големия си талант.
– Това е Божа работа. Господ му е отредил такава съдба и не бих се наела да се намесвам.
– А тежеше ли му, че няма деца?
– И това са Божи работи, в които човек няма право да се меси. Господ така е решил. А на Чочо няма как да не му тежеше, защото той умира за деца. Със сигурност са му липсвали, но тъй като аз вярвам в съдбата и в Божите решения, не бих си позволила да коментирам.
– Вярваща ли сте?
– Вярваща съм. Ходя на черква от потребност.
– Убедена ли сте, че този добър и талантлив човек ще бъде прибран от Господа горе на небето?
– Абсолютно съм сигурна и убедена. Аз изгубих и друг може би най-близък човек – баща си. И даже си казах: голям купон става горе на небето сега. Абсолютно съм убедена, че такива добри, свестни и духовно богати хора са там и че в оня свят им е по-добре. Не знам дали казвам това, за да утеша себе си, но го вярвам истински.
– Какви бяха отношенията между Чочо и баща ви?
– Фантастични. Баща ми много обичаше Чочо, а той – баща ми. Това не бе отношение между двамата, бе взаимна обич.
– Превърнахте “Студио 5” в българска музикална сцена, каквато много певци съжаляваха, че няма у нас.
– Аз я наричам сцена за различната музика. Когато взех вътрешно решение да остана да живея тук, реших да си създам стойностни местенца, които да бъдат мой защитен свят в нечистоплътната като цяло среда. Дадох си сметка, че сама трябва да го направя, а не да го получа наготово. Клуба създадохме заедно с Наско Янкулов и Боби Йоцов. Струва ни много и като бизнес проект не е много успешен. Затова го наричаме по-скоро кауза, която тримата носим у себе си. Защото трябва да има място, където хората да правят музика, а други да я съпреживяват. Не може всичко и навсякъде да е само комерсия. Започнахме със сцена “Академия”, като идеята бе само да организираме концерти в залата на музикалното училище. После спонтанно и от тримата дойде предложението, даже не мога да кажа от кого точно, да си имаме наше местенце. Като видя програмата с две предствления всеки ден, съм направо горда, че можем да издържим в това тежко време. И че го правим.
– Казахте, “когато реших да остана да живея тук”. Мислили ли сте за емиграция?
– Имала съм шансове да напусна трайно България. Бях на 21 години, когато майка ми живееше в САЩ. А и после предложения не липсваха. Но избрах да остана в България.
– Джазът не е ли стъпка пред другите в този клуб?
– О, да, няколко стъпки напред. И много ми се ще да се създаде традиция за тази музика у нас. Ето, сега ще организираме в “Студио 5” джем сешъните на 3-дневния джазфестивал през юни, който ще е в парка “Заимов”.
– Как се сетихте да наречете клуба на името на оркестъра на Вили Казасян „Студио 5“ от 50-те години на миналия век?
– Не се сетихме. Абсолютно бях забравила за формацията “Студио 5” на татко. Участвах в тв предаване и моят партньор Наско Янкулов, докато ме е гледал на екрана, му изскача името. Но и той не го свързва с татко. Това са свише неща, пратени ни в този момент. И чак след 2-3 дни се сещам, че всъщност това е името на оркестъра на баща ми. Няма нищо случайно.
– С какво се занимавате сега?
– Участвам в тв предаването “Като две капки вода”, другия месец представяме филм на Адраина Янкулова за последния ми албум Jazz & Me. Подготвяме и клубно турне в страната за началото на октомври. В него също ще представим новия ми албум с включени популярни джазови стандарти под аранжимента на Христо Йосов и Живко Петров. Много доволна съм от албума, което рядко се случва при мен. Другото, за което искам да отделям все повече и повече време с порастването , е дъщеричката ми Надежда. Голяма щастливка съм с нея.
– Писа се, че я тормозите много, вярно ли е?
– Какво? (Смее се.) Дъщеря ми е най-прелестното същество и досега не ми се е налагало да й повишавам тон. Смятам себе си за възможно най-либералната майка, каквито бяха и моите родители. Смятам, че е въпрос на късмет да имам такова прекрасно дете. Разбира се, то има характера на майка си – Овен е и се разбираме страхотно. Не съм амбициозна както към мен, така и към нея, оставила съм доста от решенията да взема самичка и само лекичко напътствам, когато трябва. Домошар съм и почти няма вечер, която да не прекарваме вкъщи заедно. Водя я навсякъде с мен особено като поотрасна.
– На кого прилича дъщеря ви външно?
– Външно май на баща си повече, а като характер – на мен. Много добро същество.
– Познаваха ли се с Чочо?
– Като бе по-малка, са се виждали няколко пъти. Разказала съм всичко за него, за нас двамата. И няма случай Чочо да се е обадил и да не е попитал за нея.
– Обичате черния цвят. И сега сте в черно, да не би заради смъртта на Чочо Попйорданов?
– Не, почти всеки ден съм в черно, чувствам се комфортно в черно, дава ми сигурност и уют. Даже не се и замислям. Влизам например в магазин за дрехи с намерението да си купя нещо цветно и машинално отивам към рафта с черното.
– Известна сте като кулинарка. Подбирате ли какво не трябва да яде дъщеря ви?
– Позволявам всичко, даже и най-вредните неща, защото забраната задейства обратния ефект. Но държа много да се яде чиста и немазна храна. Ако е възможно, да има плодове и зеленчуци винаги вкъщи. Като бе малка, ми се удаваше, но днес вече все по-трудно става да я накарам да яде плодове насила.
– Остава ли ви време да готвите? И докъде стигнаха кулинарните ви пътешествия с вашите ресторанти?
– Почти няма ден, в който да не сготвя. Надявам се скоро да отворя още един арменски ресторант на чудесно място. Това е все едно да създадеш вид култура чрез приятна кухня. За мен е хоби, забавно ми е. Вече имам и опит и смятам, че ще направя много хубав арменски ресторант. Името “Егур, егур” (“Ела, ела”) ще остане. Това е марка, която съм създала сама изцяло.
– Имате ли мъж до себе си?
– Единственото, което приятелски ще споделя, е: чувствам се щастлива. Това обяснява всичко. Спокойна и щастлива съм от 7-8 месеца.
– Бащата на Надя извежда ли я понякога?
– Отношенията ни с него са нормални, но смятам, че човек, който не е участвал в отглеждането на едно дете, много трудно създава истински родителски инстинкт. Но знам, че и той много я обича, и тя него също.
– Завършихте ударни инструменти в музикалното училище, а после и в консерваторията, а правите кариера на певица.
– Смятам и с ударните да се захвана сериозно. Бях много добър инструменталист и толкова съм вдигнала летвата си, че искам да си върна и формата и да я доразвия. Иначе е лесно да подходя хайлашки, но да е ефектно за хората, обаче няма да се чувствам добре. Затова ще им отдам времето си.
– Толкова ли ви са добри съседите, че ще се упражнявате на ударни инструменти вкъщи? Наскоро в интервю за “24 часа” Ричард Клайддерман призна, че от години няма акустично пиано, за да не тормози съседите, макар и да живее в къща. А вие живеете в кооперация.
– (Смее се.) Няма да репетирам между 14 и 16 часа. Не е много приятно съседът ти да свири на ударни инструменти, аз този проблем го имам от мъничка. Но използвам заглушени инструменти, извинявам се хиляди пъти на съседите си… И ми стана професия.
– Работите ли за музикалното развитие на дъщеря си?
– По-страшно от неталантлив музикант няма. В този смисъл бе важно не само аз да се убедя, защото родителят не е много обективен към детето си, а и хората около мен, че Надя е наистина талантлива. И тогава я подтикнах да свири по малко на пиано. Два пъти през седмицата е на уроци. И дали свиренето ще остане като обща култура, или ще се превърне в нейна професия, самата тя ще реши след време. Аз не бих поела риска да я набутам в професия, тотално несигурна в днешно време. Ще оставя отговорността на нея.
– Какви музикални инструменти има в дома ви?
– Пиано, а от ударните – малка маримба, конги, дайрета, кастанети и всякакви други чукала.
– Как минава обикновено денят ви?
– Тъй като нямам работно време, дните ми не си приличат. Организирана съм и успявам бързо да свършвам нещата, така че остава лично време за мен и дъщеря ми. Отмятам задачите в офиса на клуба. Когато имам записи, съм в студиото, ако репетирам, го правя вкъщи. Сега разработваме визията на новия ресторант и всяко нещо минава през ръцете ми – от кошничката до покривките и перденцата.
– Коя гозба готвите с мерак?
– Спагетите са яденето, което обичам. От арменски манджи до гуша ми е дошло вкъщи. За вечеря вземам от ресторанта, където готвачите ми са много по-добри от мен. Но готвенето ме разтоварва след десетките срещи на ден. Голямо удоволствие тогава е да напазарувам, да се прибера, да пусна сериалче в кухнята и да готвя. А след това да вечеряме с дъщеря ми.
– Може би мнозина жени се питат как поддържате форма?
– Освен че съм непрекъснато на диета, имам фантастична масажистка, при която ходя поне 2 пъти в седмицата. Масажът действа много и на физиката, и на духа. След него съм като нов човек. Решила съм да започна и йога, усещам, че ще ми се отрази добре.
– В журито сте на тв предаването “Като две капки вода”. Няма ли конфликт между изпълнители, жури, продуценти?
– Минаха вече 9 лайфа (предавания на живо – бел. ред.) и не съм усетила такова нещо. Много е забавно, екипът е прекрасен, сред тях съм сигурна, спокойна и балансирана, зарежда ме. Когато Маги Халваджиян ни събра в началото, каза, че основното е да се забавляваме. И такова е усещането. Вярно, на мен ми е лесно да го кажа, но участниците имат невероятно тежка програма всяка седмица. Но когато сме заедно, наистина се забавляваме.
– Как се оправдавате пред дъщеря си, че пушите?
– Казвам , че не мога да се понасям за този порок, а и тя много се дразни и непрекъснато ми прави забележки. Но смятам, че законът за тютюнопушенето трябва да се промени. Аз съм много против пушенето. Но съм и против дискриминацията на пушачите, против отнемането на правото на личен избор. Сега законът превръща пушача в престъпник. Трябва да има места и за едните, и за другите. За това апелирам единствено. Пълна забрана няма никъде. Говоря за заведения след 22 часа вечерта. Какво ще прави едно дете по това време там?
– Като творец и като организатор на събития как бихте подходили към политиката?
– Не бих си позволила да подхождам творчески към политиката и много се надявам и политиците да не възприемат подобен подход особено в криза като днешната. Отказала съм всякакви предложения да се занимавам с политика именно защото гледам на нея много отговорно. Не смятам, че тя има нужда от творчество, а от хора, които да погледнат на нея като професия. Защото аман от идеи. Крайно време е да се подхване тази материя и да се изкара докрай, както свършва и една сделка.
ВИЗИТКАХилда Казасян е родена е в София. Дъщеря е на диригента и композитора Вили Казасян и на Надежда Ранджева. През 1989 г. завършва ударни инструменти в музикалното училище „Любомир Пипков“, а после продължава същата специалност в консерваторията.
Хилда има 7-годишен брак с актьора Чочо Попйорданов. След запознанството с бизнесмена Симеон Бучков-Бучи се ражда дъщеря им Надежда-Мари.Издала е 5 албума. Журирала е в тв шоу на bTV „България търси талант“, а сега и в „Като две капки вода“ на Нова телевизия.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
