Градски легенди

1
Добави коментар
fzuberski
fzuberski

Терминът „градска легенда“ е въведен в академичната общност в края на 60-те години на миналия век. Популяризира го американският професор Ян Харолд Брунванд през 80-те години. Той го налага с книгите си, въпреки че колегите му учени предпочитат „съвременна легенда“, тъй като явлението не е характерно само за градовете. Както и да го наричат обаче, става въпрос за предавана от уста на уста история, която обикновено съдържа предупреждение, няма ясен източник и достоверността й е силно съмнителна, пише в. “Преса”. Купуваме ги редовно в събота – броят им е уникално свеж.Градската легенда никога не цитира дати, цифри, факти, двете имена на този, който я е преживял или пуснал в обращение. Обикновено в нея се разказва за някой невнимателен човек, който е пострадал от непредпазливостта си, за опасни престъпници, зарази и начини да подобрим късмета си. Често в градски легенди се превръщат и митични личности, които се занимават с нещо незаконно и за които няма достатъчно информация. Понякога става въпрос за шега, която зевзеци разпространяват със сериозен тон, за да плашат другите.Според фолклористите градските легенди са примитивен опит на обществото да се предпази и да оцелее. В годините на интернет те се разпространяват изключително бързо, но пък и много лесно се оборват. Специална селекция от най-популярните градски легенди у нас, както и  научните им опровержения
Търговци на органи

Според тази градска легенда – ако не внимаваш с кого се запознаваш, могат да ти сипят нещо в питието, така да те упоят и на другата сутрин да се събудиш с голям белег на кръста и без един бъбрек. Всички знаем, че търговия с органи наистина съществува. Но бъбрекът не може да се извади, да се сложи в хладилна чанта и да се търси клиент за него, защото само след часове ще стане негоден за употреба. Обикновено ролята на „хладилна чанта“ играе донорът, който получава пари и доброволно се съгласява на сделката. Донорът и реципиентът трябва да са упоени и оперирани едновременно, за да има смисъл от цялото мероприятие.

Тази градска легенда обаче циркулира, за да плаши своенравните и невнимателни деца с кого общуват. Вероятно в нея се съдържа и подсъзнателен колективен страх от достиженията на медицината, която започва чрез трансплантациите да имитира Бог.

С развитието на научната фантастика се появи и друга градска легенда със същата функция. Според нея извънземни отвличат хора на летящата си чиния и ги изследват – режат ги, проникват във всичките им отверстия със сонди, а след това ги връщат полуумрели. Никой обаче не е успял да представи убедителни доказателства, че е бил подложен на подобни мъчения.

Дама Пика
Всеки, който е ходил като дете на лагер – особено ако е от женски пол, – поне веднъж е извършвал магическия ритуал по викане на Дама Пика. Елементите му варират, но най-често се прави по следния начин: в тъмна стая група момиченца застават със запалени свещи пред огледало. На огледалото е облегната карта от колода за игра със съответната дама. В някои варианти на ритуала е необходимо да се съберат на купчинка пред картата всичките сребърни бижута на участничките, една да се пореже и да си размаже кръвта на огледалото. След това една от тях казва три пъти, гледайки в огледалото: „Дама Пика, появи се!“ Обикновено всичко завършва, когато картата помръдне и момиченцата се разбягват с писъци.
Целта на този ритуал е неясен, но най-вероятно е опит на подрастващите същества от женски пол да се изправят пред тъмната си страна, която започва да се появява у тях с напъплянето на хормоните в кръвта им.
Разновидност на викането на Дама Пика е и призоваването на духове, отново практикувано при струпване на повече предпубертетни и пубертетни деца. На парче хартия се изписват азбуката и цифрите от 1 до 9. Ритуалът отново се извършва на свещи. Две от децата слагат върху хартията капачка, която придържат само с палец. Вика се духът на някой починал близък – обикновено баба или дядо, но понякога и на известни мъртъвци. Задават се въпроси и – според твърденията на участниците – капачката започва сама да се мести по буквите и цифрите и да изписва така думи без помощта на придържащите я. Става въпрос за най-обикновена автосугестия и изваждане на отговори от колективното подсъзнание – капачката се бута от държащите я, без те да се усещат, че е така.
Осоляването на семките

По време на комунизма цигани продаваха от леген или чувал слънчогледови семки и ги сипваха в направени от вестник фунийки. Градската легенда упорито твърдеше, че те осоляват семките, като пикаят върху тях, докато са топли, за да пестят пари за сол. Като се има предвид, че кило сол струваше по онова време под 10 стотинки и се избиваше с едно пакетче, едва ли това е достатъчна мотивация да се уринира върху стоката. Вероятно версията е разпространена от расисти. Освен това урината има силен специфичен мирис на азотни съединения, които няма как да не останат, ако се осолява храна с нея. Пък и според това какво си ял, може понякога да бъде повече сладка или горчива, отколкото солена.

След появата у нас на първите дюнерджийници, стопанисвани от араби, тръгна слух, че в соса на сандвичите им има семенна течност. Вероятността това да е вярно клони към нула, както твърдят и самите продавачи. Ако някой може да произведе такива количества семенна течност, достатъчни да движат бизнеса с дюнери, със сигурност би спечелил повече, ако я продава на банка за сперма, а не като я прибавя към евтиния сос.

Сред най-популярните градски легенди, предупреждаващи ни какво да ядем, са и още две: че в кренвиршите има тоалетна хартия, а дините се инжектират с урина. След последните разкрития какви точно боклуци поглъщаме в името на печалбата на производители и търговци, едва ли това са ни най-големите проблеми със съставките в храните.

Жоро Павето
През 1968 година в София зачестяват нападенията над жени преди изгрев слънце. Жертвите само за месеци са 7, като 6 от тях са ударени в гръб с тежък предмет. След атаката жените са съблечени, но не са изнасилени. До една от тях е намерено паве, увито в носна кърпа. И след като милицията дълго време не може да залови престъпника, из София тръгва легендата за Жоро Павето.
Колективният разум – или страх – сам му измисля име и идентичност. Заговаря се, че сутрин рано между 5 и 6 часа по улиците обикаля мъж с увито в амбалажна хартия паве, сложено в мрежичка, което досущ прилича на буца сирене, купена току-що от магазина. Той се приближава към нищо неподозиращите жени, които бързат за първа смяна, и ги напада изневиделица. Улиците призори опустяват. В крайна сметка престъпникът е заловен, казва се Милчо Миланов, глухоням мъж с олигофрения.
Обществото иска мъст и смъртна присъда, защото една от жертвите му почива в болницата. Но човекът получава 20 години затвор и е освободен за добро поведение след 14. И до днес живее в родното си село Ракита. Съселяните му не вярват, че той е Жоро Павето, а че е подлъган да признае вината си и е станал изкупителна жертва на прикриван от властите син на големец. Но истината е, че след затварянето му нападенията спират. Само че няколко години по-късно започват пак. През 1975 г. е заловен Жоро Павето 2 – Георги Йорданов. Той е значително по-опасен. Осъден е за десет изнасилвания и едно двойно убийство и логично получава разстрел по тогавашните закони.
Проклятието в слушалката

Проклятието над един български телефонен номер бе описано дори от британската преса. Наскоро в „Дейли телеграф” се появи статия, посветена на номера 0888 888 888. От нея научаваме, че мобилният оператор го е блокирал, защото всичките му притежатели през последните 10 години са се пренесли в отвъдното.

Първият му собственик е бившият генерален директор на мобилната компания Владимир Грашнов, който почина от тежка болест на 48 години. След това номерът преминава в ръцете на Константин Димитров, известен като Косьо Самоковеца, който пък бе застрелян през 2003 г. в центъра на Амстердам. После се озовава у „добре облечения бизнесмен” Константин Дишлиев, убит през 2005 г.

Друга упорита градска легенда твърди, че вълните от мобилните телефони причиняват рак на мозъка. Въпреки уверенията на лекарите, че това е малко вероятно, все още много хора предпочитат да разговарят на високоговорител, когато имат възможност.

Духът в бутилката
По време на комунизма имаше два вида бирени бутилки – с една и съща форма, но с различен цвят: зелен и кафяв. Според градската легенда бирата в зелените бутилки била по-хубава от тази в кафявите. Вероятно защото кафявите бутилки бяха по-прозрачни и всяка повреда в течността се виждаше по-добре през тях. Слуховете твърдяха също така, че различното пречупване на светлината през различно оцветените стъкла е виновно за качеството на пивото. Любителите на бирата обаче знаят, че марката и датата на производство са далеч по-съществени фактори от оцветяването на бутилката.
Една от най-упоритите градски легенди по време на комунизма, свързана с питиета, бе пусната от официалната пропагандна машина. Според нея в кока-колата имало наркотик и напитката действала упойващо. Вероятно спекулация с „кока“, която за лековерния и изолиран по онова време българин е била достатъчна, за да внуши отвращение към капиталистическия свят.
Тъмния отмъстител

България се гордее и с една високотехнологична градска легенда – тази за Дарк Авенджър (Тъмния отмъстител). Тя тръгва през втората половина на 80-те години на миналия век, когато българските автори на вируси се очертават като водеща сила в своя бранш.

По това време американската интернет изследователка Сара Гордън прави интервю по интернет с един от тях, който твърди, че е автор на всички големи атаки срещу американски сървъри по онова време. Неговите вируси се отличават с няколко неща. В тях се открива изречението Eddy lives somewhere in time (Еди живее някъде във времето) и/или името Диана П. И тогава сред родната току-що зараждаща се хакерска общност тръгват спекулации кой е Дарк Авенджър и коя е музата му Диана П. Това и досега не е установено категорично. Но според един от бившите шефове на лабораторията по компютърна вирусология на БАН Веселин Бончев – архивраг на Дарк Авенджър и в един период от време подозиран, че именно той е въпросният Тъмен отмъстител – става въпрос за компютърния специалист Тодор Тодоров от София. Най-вероятно той не е писал вирусите си сам. Те са дело на цяла група, а той само ги е подписвал и пускал. Паметта за Дарк Авенджър е жива и до днес сред родните хакери, личността му се украсява и доразвива, приписват й се свръхестествени способности, а прототипът трябва в момента да е над 40 години и отдавна да се е влял в редиците на спазващите закона IT специалисти.

Отмъстителната парадигма е родила и още една по-нова градска легенда. Когато през 2004 г. започна масово и често избиване на представители на подземния свят, тръгна слух, че това е черна операция, провеждана от тогавашното МВР. По това време главен секретар на вътрешното министерство бе Бойко Борисов, който наложи мъжкарския батмански стил в публичното поведение и предполагам, че не е бил недоволен от плъзналия мит. Фактът, че голяма част от тези убийства остават неразкрити и до днес, още повече подсилва тази градска легенда.

(в. Преса, печатно издание, брой 134 (485) от 18 май 2013)