Сливенският митрополит Йоаникий изнася урок по вероучение. БПЦ настоява вярата да се изучава в училище, вместо да поощрява свещениците да разкриват неделни училища към храмовете. Снимки:
Тези дни от Българската православна църква отново напомниха, че живеем във време, в което организираната религия не престава да подкопава усилията на рационалните хора да надмогнат вековните пустинни суеверия, като основат живота си върху факти и интелектуално просветление.
Висшият клир използва 60-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, за да актуализира една от най-деструктивните, ирационални и смехотворни визии за българското образование. В синодалното обръщение бе поставен акцент върху необходимостта от вероучение и религиозно обучение в българските училища. Трудно е да разчетем това по друг начин освен като пореден опит за морален рекет върху лековерните български граждани, целящ насаждане на вина за ограниченото влияние на църквата в обществото. Нека видим защо натискът да се изучават древни, вредни и неподкрепени с абсолютно никакви доказателства версии за организацията на Вселената представлява изключително неудобна в съвремието ни „мисионерска поза“.
В синодалното послание се казва – „днес ние настояваме и ще продължаваме да настояваме за повече възможности пред вечната спасителна мисия на църквата в скъпата ни родина и отвъд нейните предели. Стореното не е малко, но не е и достатъчно. Все още нашите деца и младежи нямат пълноценната възможност да научават достатъчно за православната си християнска вяра и за църквата, откърмила духовно техния народ. Все още обществото ни изживява духовна криза, криза не само социална или политическа, но и криза на ценностите, криза в осмислянето на вечните истини за Бога, за света, за човека“.
Колко много неистина и арогантност, събрани в толкова малко изречения. Те „настояват“ за „повече възможности пред вечната спасителна мисия на църквата“. Чакайте малко, не беше ли християнството религия на смирението и оттласкването на „божиите чеда“ от суетата и високомерието на „земните дела“. Нищо смирено не виждам в настояването на една религиозна организация, белязана от сериозни, изцяло материални скандали. „Вечната спасителна мисия на църквата“ е прекалено смело изказване, за да бъде преглътнато безкритично от хора, чиито умове не са застинали в мрачното Средновековие. Планините от тела и реките от кръв, оформящи географията на християнското влияние през изминалите две хилядолетия стоят като досадни пречки пред лъжата за „спасителната мисия“ на организираната религия.
А и нали царството на Исус не е от този свят. Ако истински важните владения на „небесния татко“ се простират нейде в облаците, защо тогава неговите говорители си позволяват да искат реално влияние тук – на греховната, презряна, кална Земя. Защото това „тук“ е единственото място, което има значение. Другото е
кървав пустинен култ
към смъртта и страданието, за който няма и една молекула доказателство. Прекалено много време, жадни за власт, духовници използват измишльотинте за рая и ада като моркова и пръчката, за да държат неграмотните и страхливите в подчинение. Но днес, когато науката е отхвърлила всички фантасмагории на „свещените книги“, става все по-трудно да убедиш образования човек, че Земята е на 6000 години, Вселената е създадена за една седмица време, а преди 20 века някакъв ексцентричен проповедник, който всъщност бил едновременно Бог и негов син, се жертвал, за да опрости греховете на всинца ни. Никой нормален възрастен човек няма да вземе насериозно библейските приказки за горящия храст, говорещата змия и сърфирането по вода без дъска.
Но виж лесните за манипулация деца са друго нещо. Те са податливи на подобни измислици и затова всяка уважаваща себе си секта би трябвало да иска тяхното индоктриниране. А всяко уважаващо се общество е длъжно да се възпротиви на подобна подмяна на реалността. Едно от ползотворните достижения на родната демокрация е недопускането на задължителната религия в училищата. Как си представяте децата да учат за еволюцията в час по биология и после да им проповядват/преподават за реброто на Адам в час по религия.
Освен смехотворно, това е и опасно. Но църковните деятели се опитват да вкарат догмите в класните стаи под претекст, че ще възпитават добродетели и ще връщат изгубени духовни ценности и редовно тестват системата за слабости. Този дебат регулярно се подновява и това всъщност е хубаво. Защото ни дава възможност да засипем църквата с аргументи и да покажем защо идеята им е лоша. Връщането към вярата е рецепта за бедствие. Религията е единственият начин да накараш иначе добър човек да върши лоши неща и да се чувства ръководен „отгоре“. Кой би простил на дядо Николай опасните глупости за пряката връзка между концерта на Мадона и смъртта на невинни хора, ако не се водеше духовник. Подиграваме се открито на Йоло Денев за вярата му в Тангра, но къде точно е разликата между Тангра, Исус, Яхве и Аллах освен в количеството на заблудените клетници, които ги почитат. Ако се замислим, всеки е еретик спрямо другите религии. Защо никой не приема Зевс насериозно в днешно време? Защо няма публично възмущение, когато някой водещ политик каже: „Господ ми е свидетел, че не съм извършил престъпление“?
Защото вярата в недоказуемото, налудничаво „мъмбо-джъбмо“, опаковано като религия е последното социално прието и поощрявано ментално отклонение. Стивън Пинкър е прав, когато казва, че религията е вторичен продукт от еволюцията на човешкото съзнание. Организираната монотеистична вяра е
тоталитарна визия
за света, в която няма място за различни гледни точки и критично мислене. Укрепването на християнската догматика не е единственото ни оръжие срещу настъпващия в Европа ислямизъм, както твърдят някои апологети на задължителното православно вероучение в България. Напротив – ако искаме да отхвърлим и спрем средновековната лудост на Корана, трябва да си отворим очите и за опасните текстове в книгите, от които Мохамед е преписвал – накиснатия в кръв, робство и геноцид Стар завет и аморалният, проповядващ себеотрицание и любов към врага Нов завет.
А това няма да стане, като индоктринираме децата в пустинния култ към смъртта и страданието. Последното, от което се нуждае българското образование, е развод с реалността и рационализма. Една страна не застава срещу лудостта на теократичните диктатури, като засили позициите на собствените си религиозни фанатици. Нима искаме да станем като православна Русия, в която затварят хората, осмелили се да критикуват всемогъщата църква, олицетворена от злокобния злодей във второкласен фантастичен филм патриарх Кирил. За Близкия изток дори няма нужда да говорим. Колко терористични атаки и изблици на лудост са ни нужни, за да осъзнаем, че организираната религия е основен източник на омраза и жестокост в света.
Всеки може да си вярва в каквото си иска. Но нека не изисква специални привилегии за своята секта и да не говори от позицията на натрапващ се, морално превъзхождащ авторитет. И както фактите нямат място в църквата – църквата няма място в училището.
Редакцията е готова да публикува и други мнения по въпроса.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
