Писателят Божидар Томов е роден на 28 май 1944 г. в Перник. Бил е редактор и завеждащ отдел в литературни вестници и списания. Цели 9 месеца ръководи художественотворческия отдел на Главната дирекция на цирковете. Автор е на 23 книги – поезия, проза за деца и възрастни.- Според теб как живееше последните “важни” месеци редовият българин?
– За съжаление, редовият българин има много лица. И не може да се каже, че всички „редови” сме живели еднакво. Това никога не е било и още по няма да бъде. Всъщност аз не знам кой точно изпада от понятието „редови българин”.
– Чувството ти за хумор помагаше ли ти, как и доколко, при сегашната ситуация?
– Чувството за хумор ми е помагало през целия ми живот. Чрез него успявам да постигна вътрешно равновесие, от което трудно някой или нещо може да ме извади.
– Знам, че следеше редовно и активно протестите в София. Защо не доведоха до почти нищо?
– Протестите бяха предварително обречени, защото бяха хаотични. Объркани искания, липса на програма, липса на изявени лидери, имена, а също допускане на лумпени в редиците на протестиращите.
– Какво те притесняваше най-много?
– Каквото винаги ме е възмущавало – простотията, липсата на хигиена в пряк и в преносен смисъл: като се почне от тротоарите, та се стигне до междучовешките отношения.
– В тази България ли искаш да живееш? Или си казваш, добре че дъщеря ми е във Франция?
– В тази точно България не искам да живея, но като никой не ми предлага друга?
– Наближава рожденият ти ден, как обикновено го празнуваш?
– С напредването на възрастта човек все по-малко обръща внимание на рождения си ден. Спрях да го празнувам от известно време. Човек може да си организира празник когато иска, ако му е приятно, дори всеки ден.
– Какво ти липсва най-много днес – в личен план?
– Липсва ми жена ми, Нина Пантелеева, с която бяхме заедно 43 години. Беше прекрасен човек. Останаха ми книгите й, предметите в нашия дом, снимките, спомените и чувството, че тя не си е отишла завинаги, но не е така.
– Как е здравето ти, ходиш ли по планините?
– Здравето ми е прилично, не се оплаквам нито от него, нито от друго. По планините ходя, но си избирам съвсем леки маршрути. Двете ми кучета са винаги с мен – денем, нощем и навсякъде. Те са най-добрите ми приятели.
– За по-възрастните хора лятото е любим сезон, как е при теб и имаш ли планове за някаква ваканция? Пишеш ли нещо ново?
– На мен всеки сезон с нещо ми е любим, а ваканция какво да планирам? Аз живея вече в една непрекъсната ваканция – правя каквото си искам и когато си искам. За писането – работя доста за Националното радио, за редакция „Хумор и сатира” – пиша скечове и сатирични монолози, по-рядко правя цели предавания. За по-големи неща: имам две започнати работи, но от месеци, да не кажа от няколко години, не мога да ги продължа. Мъча се да намеря смисъла за такива действия. Нали всичко има или трябва да има своето обяснение.
Елена КОЦЕВА
