Доц. д-р Крум Кацаров: В Европа ме е срам да кажа какво е състоянието на медицината у нас!

0
Добави коментар
it_maniak
it_maniak

Доц. д-р Крум Кацаров е председател на Българското дружество по гастроентерология и гастроинтестинална ендоскопия, и началник на Клиниката по гастроентерология към ВМА. На 10 и 11 май в София неговият екип организира уъркшоп по ендоскопска гастроентерология. Новостите показа на практика международен лекарски екип, начело с проф. Оливие льо Моан от Университетската клиника “Еразмус” в Брюксел. Ендоскопските процедури се извършваха във ВМА и се показваха директно на екран в хотел “Шератон”. Доц. Кацаров сподели пред в. “Доктор” какво се случи на уъркшопа и какви са проблемите на българските гастроентеролози.

– Доц. Кацаров, каква е равносметката от уъркшопа по ендоскопска гастроентерология, който се проведе наскоро в София?
– Уъркшопът се прави за трети път в България. Първия направихме през 2000 г., заедно с 5-а градска болница и проф. Мечков. През 2008 г. събитието се състоя изцяло във Военномедицинска академия, като транслирахме ендоскопските процедури на екран в киносалона на първия етаж. Сега направихме транслация в хотел “Шератон”. Уъркшопът е с практическа насоченост и става все по-добър. Случаите, които демонстрирахме на живо два дни, бяха много трудни. А и гостуващият екип от Европейската ендоскопска асоциация и от Асоциацията на ендоскопските сестри беше съставен от фантастични професионалисти. Те решиха за два дни 27 изключително сложни случая. Имаше преливане между терапевтична и диагностична работа. Извършиха се и две ендоскопски манипулации, които се правят за първи път в България и много рядко в света.

– Какви бяха те?
– Едната беше ендоскопска миотомия при ехалазия – най-новото в лечението на тази болест. Ехалазията представлява хипертрофия и нарушение във функцията на езофагеалния сфинктер – мускулната клапа, която се отваря по време на преглъщане. Пациентът не може да преглъща, дави се непрекъснато, отслабва на тегло. Заболяването не е злокачествено, но представлява драматично състояние. Лечението досега беше чрез дилатация – влизаме с балон и разкъсваме, или хирурзите влизат лапароскопски, или се прави отворена операция на Хелер. Докато новият едноскопски метод е много елегантен. Прави се тунел между лигавицата и вътрешния мускулен слой, изрязва се внимателно мускулатурата, която е отговорна за тази болест, и резултатът е отличен. Веднага след манипулацията пациентът усеща разликата.

Вторият пациент имаше ценкеров дивертикул. Това са торбовидни разширения в началната част на хранопровода, които са много мъчителни. През двата дни се направиха и други миниинвазивни манипулации, които са изключително сложни и ефективни.

– Вие ли избрахте случаите?
– Да, защото знаехме какво иска да види аудиторията. Може би 80% от мини инвазивните ендоскопски манипулации, които видяхте, се правят у нас. Но се правят сравнително рядко и в малко центрове, които не отговарят на нуждите на страната. Причините са съвсем обективни –

няма апаратура, няма програма за обучение

Много са скъпи обучението, апаратурата, консумативите. Здравната каса не ги поема. Но икономизиран, крайният резултат е в пъти по-добър от оперативното лечение. Не говоря за качеството на живот на пациентите и за други неща, които подминаваме с лека ръка, за съжаление.

– Реално къде в България се прави ендоскопска гастроентерология?
– Положението не е добро. За нивото на ендоскопията в една държава се съди по ERCP-центровете за манипулации върху жлъчното дърво. В провинцията те са не повече от 4, в София – още 4. А само в Германия има над 1100 центъра. Българските центрове са оборудвани с различни класове и генерации апаратура. Едва един или два центъра са закупили кула от най-висок клас. Технологията е влязла. Но положението с ендоскопиите е зле, тъй като в България медицината изобщо не е икономизирана. Странни хора, които нямат понятие за нещата, говорят за медицина. Поради тази причина вложението е малко или се прави на парче. Няма система за обучение. В Европа ме е срам да кажа какво е положението в България. Лъжа обикновено, но те ме хващат. Има национална програма за обучение, но качеството не е добро в университетските центрове. Изоставаме технологично в гастроентерологията, както и в цялата ни медицина. А иначе можем. Д-р Петър Драганов направи най-добрата мускозна резекция на уъркшопа. Но той е отишъл млад в САЩ и сега е сред водещите ендоскописти в Америка, работи в голяма университетска клиника във Флорида.

– На ВМА ли е апаратурата, с която работиха чуждестранните екипи?
– Не. Всичко, което видяхте, е последен писък на ендоскопската мода. Ние сме оборудвани с апаратура на същата фирма, но с предишния клас. Апаратурата изглежда скъпа, но резултатът от нея е безценен. Една кула с три апарата към нея е от порядъка на 350 000 лв.

– Ще има ли продължение този уъркшоп в България?
– Планирали сме да направим два уъркшопа за обучение през есента, като единият ще е в Пловдив. Искаме да научим хората. Тепърва ще правим тази среща международна. Сега бях поканил председателите на ендоскопската гилдия в Румъния, Чехия и Унгария. Кандидатстваме за международен уъркшоп през 2015 г.

Слагат ни в един кюп с Румъния,

но тя е много по-добре от нас в медицината. Два пъти повече средства се отделят там на човек в сравнение с България. Ние имаме едва 220 евро на човек за година.

– Какви проблеми решавате ендоскопски във ВМА?
– Все още лекуваме най-често срещаната, голямата патология – полипите на хранопровода и на целия ендостинален тракт, жлъчно-каменната болест, злокачествените стенози, протезиране на панкреаса и на жлъчните пътища. Но не знам какво ще стане, ако технологично продължаваме да затъваме и медицината ни се отдалечава все повече от европейската. С тези пари, които се влагат в здравеопазването у нас, е смешно да се говори за каквато и да било медицина. Горе-долу се крепим на ръба и го правим в сравнително малко болници. За останалите не ми се мисли. Няколко центъра компенсират ситуацията.

– Как успявате да запазите екипа си?
– Трудно. На ръба сме с екипите. Истината е, че те са обучени, интелигентни хора. Знаят по 1-2 чужди езика. На този уъркшоп всички наши анестезиолози получиха предложения за работа във Франция. Единият може още утре да замине за Марсилия, другият – в Лион. Патоложката ни също има предложение. Тя е страшно добра и ако я вземат, ще зейне огромна дупка – няма хистология, няма диагнози. Лекарското съсловие е много опасно. То мълчи, не вдига шум, но в един момент си вдига багажа и си отива. От 14-я етаж на ВМА за година и половина си тръгнаха петима хирурзи и всички сега са във водещи центрове в Англия и в Германия. Моят анестезиолог си взе багажа и сега работи в суперцентър във Франция. Другият ми анестезиолог стана зам.-министър. Великите неща се правят с пари, а не с ентусиазъм. Медицината затъва все по-надолу, обществото няма никаква идея какво се случва. Ако трябва да се работи по програма за възраждане на здравеопазването, тя трябва да е поне 15-годишна и приета от всички, за да даде някакви плодове. За три месеца, за шест месеца или за една година е смешно да се мисли, че ще се случи нещо в медицината.

Мара Калчева