САМОТА Самотни в стаята стоими мерим часове, минути.За миг се връщат нашите мечтивъв детството, във миналите музи.В дълбоката самотна тишинаизвира някакво спасение,отърсени от светска суетав душата се заражда вдъхновение.Понякога изпълнени с блаженствосе мъчим времето да спрем.А друг път пълни със проблемини гонят в делничния ден.Във нашата чаровна самотаосмисляме житейския си път.Копнеем за непреходни неща,а падаме в заблуди не веднъж.Изпълнени с житейска мъдростс годините се учим в чужди грешки,опитвайки се всячески да стигнемтака жадуваното съвършенство.
ЛЕКА НОЩО, не! Нима часът е лош,разделящ времето препускащо в галоп.Да бъдем заедно във своя бяг.Нима възможно е това? О, нощ!Сега навярно дългата тъмаокриля тихо своя полет.Ти тъжен си навярно, неразбран,в добрата нощ на свойта пролет.Обичаш ли ти значи си човек,а не метал разяден и ненужен.Нощта и утрото са винаги във пленв една целувка нежна и всемирна.Те гонят се като децавъв вихъра на танц лудешки,любов ги свързва тях във вечносттане ще ни кажат те … Good Night!
ОБИЧАМ ТЕОбичам да докосвам твоите устни,косите, топлата снага.Обичам да ми шепнеп сладки песни,изгарящ огън в моята душа.Бих искал да съм птица в небосклона,да рея се над тази красота.Бих искал да съм с тебе скъпа моя,да милваш нежно моя слух така.От Слънцето целувки ще ти пратя,от синьото небе гореща страст,от моето сърце което тупаОбичам те … Обичам те… безумно аз.