Д-р Красимир Йорданов от „Спешна помощ“: Плаках не от боя, а от обидата!
29.05.2013 08:50 | България
Доктор Красимир Йорданов.
– Д-р Йорданов, кога и как научихте, че биячите ви са пуснати на свобода и как се почувствахте?
– В понеделник вечерта ми се обади главният разследващ полицай и ми каза, че с колегите ми ни викат във вторник. В първия момент не знаех какво да мисля. Но предвид факта, че знаем каква ни е съдебната система, впоследствие си казах, че няма какво да ме учудва. За колко по-тежки престъпления са пускали извършителите им на свобода.
– С какви мисли се събуждате след нощта на миналата събота?
– В главата ми са все мерките, които се надявам да се вземат оттук нататък.
– Часове след като ви душиха, казахте, че сте на кантар да се откажете от професията…
– Нека първо мине възстановителният ми период, защото сега не е моментът за генерални решения. А и човек не може току-така да се откаже, без да премисли досегашния си живот.
– Видяхме ви да плачете след случката.
– Това не бяха сълзи от болка, а от психическата обида. За това какво ми се случи след 27 години в помощ на хората!
– Сигурно близките и приятелите ви са плътно до вас?
– Подкрепят ме и приятели, и познати. А непознати ми пишат във фейсбук. Казват ми да се държа.
– Преживявали ли сте подобна бруталност преди?
– Не. Имало е тежки думи, грубости, но не и бой, не и такава агресия. Аз не упреквам хората, че ни се сърдят, когато закъсняваме. Да, закъсняваме, но ние не сме виновни. Виновна е системата. Няма как да стигаме навреме, като сме 17 екипа за 2-милионна София и 38 села.
– Проблемите ви са много. Един от тях е мизерното възнаграждение. Как се чувствате с вашите примерно 800 лв., когато оставяте пациенти в лъскавите частни болници, където колегите ви получават тези пари за седмица?
– Не се чувствам зле. Всеки сам си избира попрището. Моето е Спешната помощ.
– Ще заведете ли дело, какво ще правите оттук нататък?
– Нека видим какво ще направи новото разследване. Всичко зависи от него. Сестра ми е юрист и съм оставил всичко в нейните ръце, тя е моят адвокат.
– Какво си казахте днес с вашите колеги – медсестрата и шофьора, в Шесто РПУ?
– Засякохме се със сестрата. Пак разпознавахме. Направихме същото, както и преди.
– Оптимист ли сте за вашето бъдеще, за системата? Днес се очаква гласуването на новия кабинет. Какво мислите за номинираната за здравен министър д-р Таня Андреева?
– Не я познавам, защото „Шейново“ е далеч от нашата работа. Дано нещо се промени. И да е към добро.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти