Елена Банкова, Dariknews.bg
Едно счупване в областта на рамото изисква минимум 4 месеца следоперативно раздвижване, рехабилитация и кинезетерапия. Това обаче не може да стане с един талон за 10 дни от 10 безплатни процедури. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ ортопеда и травматолог д-р Асен Балтов, началник на клиника в “Пирогов“. Оперативна интервенция е само 50% от целия процес. След това продължава една дълга програма за раздвижване и рехабилитация до пълно функционално възстановяване на пациента, което понякога отнема между 3 и 6 месеца. Здравната каса обаче плаща само 10 дни, след това евентуално отпуска талони един път месечно за още 10 процедури, но това не е достатъчно. Ето какво още каза д-р Балтов пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Д-р Балтов, увеличава ли се броят на пациентите ви със затопляне на времето, когато могат да се практикуват повече видове спорт, а и когато се отчита по-голям брой пътно-транспортни произшествия?
Д-р Балтов: Да, има го този момент. Първо, че със затопляне на времето хората стават много по-активни, както с т.нар. индивидуални спортове като колоездене, каране на ролери, така и със скутерчета, мотопеди, мотори и не на последно място хората, които карат с много висока скорост и предизвикват много тежки пътно-транспортни произшествия през летния сезон.
Водещ: В последните години в големите градове хората все повече използват колела и скутери за придвижване, но готови ли сме за този вид транспорт или се предпочитат по-високите скорости?
Д-р Балтов: Така е, но хората които карат големи коли – камиони, джипове, не пазят колоездачите и хората със скутерчета, мотори и мотопеди и оттам идват и големите проблеми.
Водещ: Знам, че от цялата страна се докарават при вас пострадали от ПТП. Защо това е така, защо се налага да се пътува през цялата страна, за да се получи адекватна медицинска помощ?
Д-р Балтов: Защото „Пирогов“ е уникална боница, която има специалисти на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата. Нещо, което мисля, че няма друга болница в България, която да го предлага. Може да бъде направено всичко необходимо за пациента и има най-голям опит в тази област.
Водещ: Липса на апаратура или липса на достатъчно травматолози е причината да няма подобни болници в други части на страната?
Д-р Балтов: Нещата са комплексни. Да поддържаш една болница с такива специалисти е прекалено скъпо. Второ – да поддържаш такава апаратура също е много скъпо. И трето – тези специалисти да отговарят наистина на критерии, които да покриват всякакъв травматизъм и патология… Дори и в болниците в големите градове, когато стават тежки случаи, самите колеги искат по най-бързия начин да ги придвижат към по-големи центрове, защото се опасяват, че ако остане в по-малка болница, те няма да бъдат адекватни с лечението не само в началото, но и когато се налагат реанимационни мероприятия или оставането на пациента за продължителни интензивни грижи и лечение.
Водещ: Казват, че ендопротезирането е „висшият пилотаж в ортопедията и травматологията“, разкажете ни в кои части от тялото може да се използва протеза?
Д-р Балтов: Висшият пилотаж в момента вече не е ендопротезирането, а по-скоро ревизионното ендопротезиране. Това означава повторно протезиране при вече веднъж извършена смяна на става – тазобедрена, раменна, колянна или лакътна, а понякога и глезенна става. Това са петте стави, които се ендопротезират в България. Тези случаи са много тежки и налагат предварителна подготовка.
Водещ: Има ли срок на годност, време, за което една протеза се изхабява и трябва да бъде задължително сменена?
Д-р Балтов: Не, но се смята, че около 15 години е един добър срок на живот на една тазобедредна или колянна става. При раменните и лакътните стави опитът не е толкова голям.
Водещ: Казахте, че в България се ендопротезират 5 стави, а в света? Какво не се прави в България?
Д-р Балтов: Засега не се прави протезиране на китка и имаме начален опит при протезиране на големи туморни формации в областта около големите стави, където се налагат т. нар. големи туморни протези за заместване на костните дефекти. Това е изключително трудно и изисква много голям екип и подготовка, която в България много малко хора могат да си позволят.
Водещ: Тоест това се прави и при костни метастази при онкологични заболявания?
Д-р Балтов: Да, когато са единични метастази би могло да се извърши и това нещо.
Водещ: Освен при травми, при какви други състояния се налага ендопротезиране?
Д-р Балтов: Най-често при артрози, когато имаме износване на хрущялите на ставата и имаме болезнена става, а също така и при случаи, когато имаме внезапна смърт на костното хранене от захранващите кръвоносни съдове, което не е изяснено, в много от случаите не става ясно каква е причината.
Водещ: Как се възстановява пациентът след подобна операция?
Д-р Балтов: Самата оперативна интервенция е само 50% от целия процес. След това продължава една дълга програма за раздвижване и рехабилитация до пълно функционално възстановяване на пациента, което понякога отнема между 3 и 6 месеца. Примерно едно счупване в областта на рамото изисква минимум 4 месеца следоперативно раздвижване, рехабилитация и кинезетерапия. Това обаче не може да стане с един талон за 10 дни от 10 безплатни процедури, това изисква постоянно пациентът да бъде преглеждан, консултиран. Това са неща, които за съжаление в България може бу тепърва ще се доразвиват. Здравната каса отпуска само 10 дни, след това може би дават талони един път месечно за още 10 процедури, но това не е достатъчно.
Водещ: Вие казвате, че е необходимо 4 месеца непрекъснато трябва да се посещава кинезетерапевт.
Д-р Балтов: Да, категорично. Това, което се дава като възможност за раздвижване и рехабилитация на пациентите, не е достатъчно.
Водещ: Вие какво съветвате един пациент, когато го изпишете?
Д-р Балтов: Съветвам го винаги да влезе в контакт с кинезетерапевт в съответната област, за да може да направят една програма за по-нататъчното му раздвижване и рехабилитация и естествено ние контролираме този процес.
Водещ: Има ли спорт, който препоръчвате на пациентите, които сте оперирал?
Д-р Балтов: Аз лично препоръчвам плуването като най-добре развиващият се спорт за рехабилитация. Във водата отпада тежестта на човешкото тяло, гравитацията и възстановяването става много по-бързо.
Водещ: Един от методите, с които най-успешно диагностицирате вашите пациенти, е ядрено-магнитният резонанс. Пациентите обаче се оплават, че много често им се налага да доплащат, защо се получава така?
Д-р Балтов: Изследването е доста скъпо – между 280 и 300 лв и НЗОК все още не го отпуска рутинно. Чака се за издаване на талон за отпускане на това изследване. Дори и да лежиш в болница, се изисква едно съфинансиране от пациента, не може да бъде покрит 100% от болницата. В повечето евпропейски държави това изследване се покрива от обществените фондове дори и при рутинни прегледи.
Водещ: Ако имахте властта да промените здравната система в България, с какво бихте започнал?
Д-р Балтов: Като погледне човек и като пресметне: 7 милиона българи се лекуват в близо 500 болници – държавни, частни, общински. Мисля, че това е прекалено много. Падат се по 14 000 пациенти на болница. Ако трябва нещо да се направи, според мен трябва да се редуцира броят на болниците или поне броят на болниците, които се финансират от НЗОК. Ако има частни болници, да се финансират с някакви застрахователни фондове или по някаква друга методика. Не може 500 болници да лекуват 7 милиона, това е прекалено.
Водещ: Хора, които защитават обратната теза, биха казали, че с намаляването на лечебните заведения, ще се намали и конкуренцията…
Д-р Балтов: Конкуренция винаги ще има и тя няма да отпадне, ако ти си един добър специалист и лекар. Това, че работиш в частна болница, не значи, че трябва да очакваш да получаваш финансиране от държавата за това.
Водещ: Как се случва така, че говорим за липса на достатъчно лекари в определени специалности, че клиничните пътеки са недофинансирани, а в същото време непрекъснато се откриват частни болници?
Д-р Балтов: Има хора, които финансират точно такива болници – смятат, че това са бързо печеливши инвестиции. Ако наистина се направи детайлно проследяване на всички частни и държавни болници, ще се види, че много от тях не отговарят на изискванията и може би, ако се направи една истинска проверка, ще се види че има неща, които не са съвсем точни. Трябва да се направи една оценка на това кое трябва да се финансира от държавата и кое не.
Цялото интервю с д-р Балтов може да чуете тук.
