Господ нямал работа веднъж…
Гребнал с шепата си глина
и създал случайно мъж,
дал му сила, после име…
Дал му вълчи апетит,
малко ум – да си играе
и (в почти завършен вид)
запокитил го във Рая.
Там Мъжът си заживял
като баровец охолно,
но веднъж насън видял
Нещо приказно и волно –
с дълги слънчеви коси,
със усмивката на ангел,
с хубав задник и гърди…
Истинска небесна манна!
След Съня си залинял,
заскучал Мъжът във Рая
и отчаяно към Бог
се обърнал най-накрая:
„Татко мой, сънувах Нещо…
Знаеш ли какво сънувах?
Беше топло, не…ГОРЕЩО!,
с него в облаците плувах…
Беше с бляскави бедра,
със гърди – два сочни плода…
Нямам сън и смях сега,
и да ям дори не мога…“
Господ се развеселил,
бил е пак на кеф навярно…
И в съвсем библейски стил
отговорил :
„Харно, харно…“
От реброто на Мъжа
сън реален му изваял,
оцветил го със дъга,
дал му берекет от Рая,
кръстил го(съня) Жена
и (от щедрост поувлечен)
пуснал Разум на Съня…
Тука Господ сбъркал вече..
Автор: Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Адам и Ева
