Камелия Ханчева е главен асистент по психология към катедрата по Обща експериментална и генетична психология на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е практикуващ терапевт и семеен консултант. Работила е като психолог в Националния онкологичен център, има частна практика. Потърсихме мнението на психолога във връзка с изследване на международна организация колко често пият децата ни. Статистиката сочи, че българчетата са трети по употреба на алкохол след Латвия и Чехия.
– Госпожо Ханчева, според доклад на Европейски изследователски център подрастващите от 16- до 18-годишна възраст пият поне веднъж в месеца. Нашата страна е трета след Латвия и Чехия. На какво се дължи този съкрушителен резултат?
– Ние, психолозите, знаем, че има поведение, което бихме могли да окачествим като себеувреждащо или себедеструктивно. Искам да обясня защо намирам консумацията на алкохол за себеувреждащо и себедеструктивно поведение. От едната страна е себедиструкцията, а от другата – експериментирането. Себедиструкцията е поведение, което е насочено към разрушаване на вътрешни или външни правила и граници и преминаване на някакви бариери, които би трябвало да са или вътре в нас, или отвън като закони и забрани. Факторите, които имат отношение към подобно поведение, се свързват, от една страна, с едни процеси, които в юношеската възраст имат определени характеристики. И тези характеристики са свързани с една безкрайна експанзия на младия човек към света. Тази експанзия е насочена към това да преодолява граници. Може би не е много ясна връзката между алкохола и границите, но това, което всички знаем, е, че алкохолът променя преживяванията, обичайното състояние и по този начин дава илюзията на младия човек, че това би му разширило хоризонта, би му открило нови светове в неговите лични преживявания или непосредствен опит в действителността такава, каквато той я познава.
– Каква е ролята на семейната среда, за да бъде възпитано детето така, че да не става зависимо от алкохола?
– Опитвам се да не акцентирам на факторите, свързани със семейната среда, по една много важна причина. А именно тя е, че преди да погледнем семейната среда, би трябвало да се вгледаме в статистиките за тези три държави: Латвия, Чехия и България. Те ще ни кажат какво е количеството на консумация на алкохола в зряла възраст. По този начин ще установим дали има повишена толерантност към консумацията на алкохол на по-широко социално ниво. Разбира се, семейните фактори имат влияние в този смисъл, че семейството налага едни ограничения, но те по някакъв начин са свързани с очакванията спрямо съответното поведение, които са наложени в един по-широк социокултурен план. Естествено, при единични случаи при обяснението на сериозни злоупотреби ние винаги разглеждаме семейната предистория и семейната динамика, която има съществено значение. Става дума не за тенденциите в общ план, а за конкретните казуси. Ролята на семейството е, от една страна, да очертава безопасните граници на този юношески подем, на тази експанзия към премахване на ограниченията и, от друга страна, е да съпровожда и съдейства в това експериментиране, доколкото е позволено и възможно на юношата. Когато има такава тенденция, е естествено да си задаваме два въпроса: Дали става дума за едно позволително или негласно позволително отношение от страна на семейството или става дума за една недостатъчно стриктна противопоставеност, в която семейството не се чувства много подкрепено от външния свят, за да удържи в безопасни норми експериментирането на своя юноша. Ако не се спазва строго забраната за продажба на алкохол на лица под 18-годишна възраст, очевидно никой не подкрепя тези родители, които се опитват да налагат норми и правила.
– Каква е ролята на вниманието, което обръщат родителите на децата си?
– Има различни форми в общуването между родители и деца през различните възрастови етапи. Мисля, че е абсолютно нереалистично ние да очакваме огромна част от деня и активното време на един юноша да бъде ангажиран с неговите родители. Но това не означава, че и двете страни общуват по-малко или си обръщат по-малко внимание. По-скоро мисля, че е въпрос на качеството, което това отношение има в юношеска възраст, защото ние все пак говорим за едни пораснали деца, за които родителските забрани са станали по някакъв начин техен вътрешен глас на ограничение. Така че не е необходимо родителят да контролира директно, пряко и физически всяка стъпка на своето дете. Но, разбира се, историята на техните отношения има отражение доколко децата на тази възраст продължават да вярват на родителите си и доколко те за тях са авторитети, за да се съобразяват с техните изисквания и правила, които налагат.
– Дали по-голяма част от родителите успяват да упражняват над децата си този дискретен контрол, за който говорите?
– Не се наемам да обобщавам, но това, което винаги съм казвала, е, че според мен родителите са отговорни и загрижени хора, които правят максимума спрямо собствените си възможности. Родителстването в днешно време е едно много самотно занимание. Говоря по отношение на това, че едно семейство с двама родители е много неподкрепено от обществото в неговите опити да се справя с юношеските грижи. Това е нещото, което изповядвам за съвременното българско общество. Родителите правят максимума, който е по техните възможности, но в момента, в който са изключително неподкрепени и самотни, е очаквано те да се провалят.
– А това, че родителите са притиснати от мизерията, какво влияние оказва върху възпитанието?
– За да може един зрял човек да изпълнява добре всички свои функции, той има необходимост да попадне в една добре структурирана среда. Ако няма подкрепа, независимо дали говорим за морална или икономическа стабилност, ако той няма подкрепа от разбиране и удържане на нормите, които се опитва да наложи на своите деца, ясно е, че такъв родител ще е много по-близко до провала, отколкото до успеха.
– Ние непрекъснато сме свидетели, особено когато времето е хубаво, че градинките са пълни с ученици и всеки от тях е с бира в ръка. Хората обаче са безразлични към това. Правилно ли е такова поведение?
– Това не е въпрос на индивидуален жест, а на отговорност, която всеки от нас е готов да поеме на нивото, на което се простират неговите лични или професионални отговорности. Всеки като родител е отговорен за своите деца, всеки, който активно упражнява някаква професия, е отговорен за професионализма си, всеки е отговорен за децата, които са около него – в квартала, на близки и на приятели. Това, за което говорите, не може да е единично недоволство, а идеята е, че практически всеки зрял човек в нашето общество носи своите отговорности. Ако ги осъзнае и поеме по един ефективен начин, това би имало много по-добър ефект върху такива тревожни тенденции, отколкото някакви единични прояви.
– Как да постъпят родителите, ако забележат, че децата им миришат на алкохол?
– Психолозите са известни с това, че много се пазят от даването на съвети, защото в момента, в който дойде едно семейство с такъв проблем, то това е абсолютно индивидуален случай. Ние отчитаме тенденциите, но работим индивидуално с всеки конкретен казус. Това, което мога да кажа, е, че първата стъпка към подобен проблем, това е универсално за всички, е човек да не си затваря очите. Необходимо е да започнем да говорим с децата си за техните проблеми. В момента, в който родителите забележат подобна тенденция, да не я подминават. Да разговарят с децата си, а какво ще произтече от тези разговори, как ще повлияят на взаимоотношенията и до какъв резултат ще се стигне, това е отделен въпрос. Първата стъпка е да не подминават проблема.
