Стоичков: Злоба, завист, наглост… Това е генът на българина!

6
Добави коментар
velikcden123
velikcden123

Христо Стоичков: НДСВ са боклуци!
Сн.: БГНЕС

Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде обширно ексклузивно интервю специално за Sportline.bg, в което говори откровено за БФС, за политиката, за националния отбор, за отношенията си с журналистите и за личния си живот.

Първата част от разговора с Камата публикуваме сега, а останалите две части очаквайте до края на седмицата.
Интервюто ни започна с проблемите на българския футбол и втория мандат на президента на централата Борислав Михайлов. Неусетно разговорът премина през отношенията му с журналистите към политиката, предстоящите избори, НДСВ, Бойко Борисов и противоречивите му чувства към родината.
– Г-н Стоичков, нека да се върнем малко назад във времето, когато Боби Михайлов запази президентския си пост в БФС в края на януари. Какво мислите вие за това?
– Конгреса го спечели този, който беше най-подготвен. Какво друго да кажа? Нормално беше Боби да получи втори мандат. Това, което той направи през последните над три години и половина не е малко. Горе-долу нещата се развиват добре. Сега някой ще каже: „Националният отбор не върви“. Да, не върви, но президентите на клубовете какво направиха по този въпрос? Държавата какво направи за развитие на детско-юношеския футбол? Нищо!
– Натрупа ли достатъчно опит Боби Михайлов, за да се справи с втория си мандат?
– Много! Боби е човек с голям характер и е с манталитет на победител. Който не познава Боби, може да си прави свободни съчинения оттук до Луната и обратно. Аз обаче го познавам повече от 20 години и знам, че това, което си е поставил за цел, ще го изпълни. Той иска да вижда пълни стадиони, иска да няма корупция във футбола, всеки мач да е дерби, младежките ни отбори да имат бази… Да има къде малките да тренират, да се подготвят, да има специалисти, които да работят с тези деца. Ние продължаваме да я караме по една система от 70-те години на миналия век. И затова акъл днес дават пенсионирани специалисти, на които им е минало времето. Да, нормално е по-старите да дават акъл на по-младите. Но когато ние сгрешим, защо не дойдат да ни кажат: „Ето тук сбъркахте“. Иначе е много лесно по медиите да излезеш и да говориш: „Ние това, ние онова, това трябва да е така, онова иначе“. Ела там, на терена да те видя. Много е лесно, когато имаш талантливо поколение край тебе.
– Вие как помагате на Боби Михайлов?
– Първо, аз не съм в управата…
– А защо не влязохте в управата преди 3 месеца?
– Имам по-големи планове за себе си. Българският футбол трябва да е в ръцете на хора, които живеят постоянно в България. А аз не съм от тях.
– Боби Михайлов направи доста промени в Изпълкома.
– Дано всичко това да е за доброто на българския футбол. Може ли някой да оспорва качествата на Гриша Ганчев, Николай Гигов, Марин Митев, на Данчо Лечков, Наско Сираков… Скандалите със съдиите. Това е големият проблем. Дали тези съдии, които в момента свирят в „А“ група са най-добрите? Когато играех аз преди 15 години реферите направиха един бойкот и президентът на Лигата ги махна всичките, до един. И сложи тези, които ръководеха мачове във „В“ и в „А“ окръжна група. Два кръга тези съдии ръководеха мачове от „А“ група. Нямаше скандали, нямаше спорни дузпи, нямаше червени картони, нито разправии по стадионите. Добре, Димо Момиров им стана шеф. И какво? Дали е Момиров, или Наско Узунов, Порточанов, Коце Гергинов или Боре Александров, който направи скандалите, няма значение. Големият проблем е в това как управлява, не кой е. В края на краищата кой загуби от тези скандали, които вече станаха във футбола? Феновете. Загубихме доверието на хората и те спряха да ходят по стадионите. Защото отиваш на стадиона и там какво виждаш – побоища, дрога, алкохол и понякога даже порно… Ами върнете се 20 години назад. Тези, които сега стоят зад вратите в „Б“ и „Г“ сектор и са боядисани и татуирани да видят какво е било по стадионите тогава! Да видят как хората се катереха по дърветата край стадиона и висяха там само и само да гледат мач, защото трибуните са препълнени. Ама тогава беше друго…
– Заради онова предложение от Катар ли отказахте място в Изпълкома в края на януари?
– Защо да е заради Катар?! Какво ми пречи да съм в Изпълкома и в Катар? Нищо, но не е редно. А и аз имам много по-големи амбиции. Но няма смисъл да давам информация сега.
– Защо да няма смисъл?
– Е, защо, защото… за какво?
– Защото хората се интересуват от вас?
– Добре, да се интересуват. Какво толкова трябва да се пише лично за мен?
– Вие сам можете да си направите най-добрия PR.
– Защо ми е PR в България? Тук и Господ да заживее и него ще го оплюят завистниците.
– Имате много фенове тук и като не говорите принуждавате нас, журналистите да си съчиняваме разни неща за вас.
– Затова за журналистите само тормоз!
– Това няма да промени факта, че всички информации, свързани с вас, са най-четени и предизвикват най-голям интерес.
– Е, сега… Виж какво ще ти кажа. На мен PR не ми трябва. За какво ми е PR на мен?! Какво да кажа – някакви по-сладки думи или нещо по-така…На хората им е писнало от подобни номера.
– Вие сте българската звезда във футбола.
– Не може да си разказвам личния живот. Никой не трябва да ми се бърка в личния живот! Защо трябва да давам на хората информация за себе си – къде живея, какво правя, каква кола карам и къде ходя да играя голф?
– Защото сте звезда, а работата на журналистите е да пишат и говорят за звездите. Не можете да промените тези факти.
– Виж сега, амбициите ми са големи. Първо, имам много добра оферта от Катар. Втората е един ден да стана шеф в Барселона. Дали ще стане това, не се знае. Имам планове и за Мейджър Лийг Сокър в САЩ. В много държави съм бил, още повече неща съм видял, знам какво е по света. Но в България не ми се работи. Правя тези школи в България, защото обичам децата. Ако не са децата в България, какво да правя тук? Ето с „Жилет“ всяка година работим, връщам се в Етрополе заради децата, заради школата, която направихме. Вече имаме над сто деца. Какво друго да направя аз за България. Направих достатъчно за България през живота си досега. Достатъчно направих! И достатъчно малко получих в замяна. Как не се намери някой да спре боклуците да говорят. Ние нямаме закони тук. Изкараха президента Георги Първанов не знам какъв си, Сергей Станишев, Бойко Борисов, мен… Е само журналистите ли са най-красивите, най-умните…
– Затова ли не се чувствате комфортно в България?
– Аз си се чувствам супер. На никого не съм задължен и не завися от никого. Аз съм независим, нямам партия. Гласувам за този, за когото ми е кеф. Не гласувам за партии, а за определен човек. Ама бил от еди коя си партия – добре. Всички знаят, че в НДСВ са боклуци. И дано на тези избори не вземат и два гласа, защото са най-големите крадци в държавата. НДСВ направи най-големите бъркотии и никой не смее да им го каже. Дали ще е юпито Миленчо, дали – Царя, корупцията е голяма. Къде е Борис Велчев, защо го направиха главен прокурор? Делим се на ДПС, БСП, СДС и не знам си още какви партии. Ама в крайна сметка ние всички сме едно, нали? Една държава сме и не защитаваме интереса си.
– Това ли е съдбата на българите?
– Не, това от Горе ни е дадено. Ген е това. Злоба, завист, наглост, безочие… това е генът на българина. Виж какво ще ти кажа, аз се убедих в едно през годините – българин, където се е хванал, нещо е набъркал. Да, набъркал е нещо и затова сме оцелели. Разказахме играта на Османската империя! После през 44-а година и на германците, след това на руснаците, а сега сме на път и на Европейския съюз. Това е нашата нация. Който се е хванал с нас, добро не е видял.
– Ще гласувате ли?
– Аз гласувам за приятели, не за партии. Затова като гласувам, отивам и му казвам: „Пуснах си бюлетината, но за теб. Не ме интересува от коя партия си, но утре като стане нещо, ти ще ядеш гайлето!“ И аз имам приятели от НДСВ, и то добри приятели, но има и много боклуци в тази партия. То е неизбежно. Затова не искат да сменят системата и да стане президентска република. Тогава много ще изгорят, няма да има лапачка.
– Остана ли лапачка в България?
– Е как?! То тепърва започва голямата лапачка.
– Затова ли са толкова важни тези избори?
– До тук малко откраднаха, многото предстои. Затова е. Аз имам приятели от всички партии, но партиите не значат нищо. За мен е важна личността, която ме управлява. Преди време нарекох НДСВ „групировка“. Да, това е групировка, най-голямата в България. Аз им го казвам и не ме е страх! Лъжливото юпи Миленчо ли беше най-умният?! Крадец! Никой не посмя да му го каже в очите. Царят ли е най-важен, та изгориха горите да изнесат дървесината и да си вземе палатите. Сигурно баща му и дядо му са работили за тези дворци! Нали са ги крали, нали са трепали хората, за да им задигнат земята. И това не смее никой да им го каже. Но аз мога и не ме е страх.
– Политиката влиза ли в плановете ви за бъдещето?
– Не искам да се занимавам с политика. Не съм готов за такова нещо. Освен това, аз в сделки не участвам. Затова съм много крив в очите на някои хора. За мен приятелството е най-важното нещо на света. Като звънна на д-р Желев, той ми вдига телефона. Същото е с Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Георги Първанов, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Приятелството си е приятелство. Не трябва да го набъркваме с политиката. Не мога да приемам задачи да докарам на някого 50 гласа, например. Ако го направя, какво? Нали утре мен ще ме яде съвестта, че съм му осигурил 50 гласа, спечелил е с тях, но е излъгал народа.
– Бойко Борисов ще спечели ли изборите?
– Бойко печели. И какво? Следва голямо многоточие…
– Ще се оправи ли България някога?
– Не виждам някакъв изход скоро.
– Какво трябва да променим, за да видим изход?
– Много неща. Меглена Кунева го каза преди 6-7 месеца. Трябваше да се направи само една агенция, която да получава парите от европейските фондове и да разпределя точните средства на точните места. А ние какво направихме? 50 агенции и всяка дърпа, иска да краде. То не става така. Не може от 200 милиона да си прибереш 190 и с останалите 10 милиона да направиш пътища, второ, трето, десето… Никъде в света го няма това. Вижте една Португалия. През 2000 година там беше пълна мизерия, нито пътища, нито нищо. Получиха домакинство на европейско първенство по футбол, Барозу стана председател на ЕС и сега тази държава е далеч пред нас във всяко отношение. Вземете Румъния – е, къде са мамалигите. Нека нашите политици да отидат и да видят как се правят пътища. Защо не искат да видят? Защото всяка фирма иска да си избира с кого да работи. Ама не става така. Навсякъде по света всички вървят напред. А ние се въртим в кръг. Тъпчем на едно място. Това е големият проблем.
– Това всички го виждаме, но какво да направим?
– Не знам. Каквото и добро да се направи, ще е хубаво за хората, които живеят тук.
– Продължавате да не сте част от България?
– Продължавам да правя много неща тук и това е. Всеки да го разбира, както си иска.
– Звучи ми силно, но едва ли сте напълно искрен след всичко, което чух до тук.
– Добре, не искам политиците да свързват моето име с България и да се възползват.
– Това вече е нещо съвсем друго.
– Виж, правя тези неща в България и за нея, защото ми е кеф. Днес съм тук, защото ми е кеф да съм с приятелите си. Стоя една седмица и си отивам. Моят живот е повече в Испания. Ние имаме страхотна страна. България е истински уникат. Няма друга такава страна в света, повярвайте ми, защото съм бил навсякъде. Но държавата ни е нула. Една голяма нула. България е уникално място – море, балкан, чист въздух, всичко, каквото пожелаете. Но проблемът са човешките взаимоотношения. Новият руски патриарх го каза. Всички проблеми идват от човешките взаимоотношения. А на нас и генът ни е такъв. Развиваме се до едно ниво и повече не можем. Във всяко нещо сме така. Ние гоним децата си от България. Защо в Испания има 200 000 българи? Защо има в САЩ, в Гърция… Хората отиват там, за да търсят по-добър живот, защото тук са затънали до гуша и няма на къде повече. Ходят, за да осигурят бъдеще на децата си. Ние повече от 1300 години имаме държава, имаме дадености, всичко имаме, за да сме добре. Но не сме. Е как пък един метър не дръпнахме напред!?