След четири години на полууспешни опити за еманципация от страна на бившия международен секретар на БСП, станал партиен лидер, а в последствие и премиер, днес в края на мандата на БСП стана ясно кой е шефът на Позитано. Това разбира се е президентът Георги Първанов.
Аз няма да наричам Първанов “Гоце”, не защото не е “Гоце”, а защото десните убеждения и това да не одобряваш политиката на президента в огромната й част не е повод за дребни заяждания с кариерата му в Държавна сигурност. В крайна сметка историята си знае работата. За справка отидете в Wikipedia и напишете името Георги Първанов на български или пък на латиница…
Тази блог статия обаче не е за президента Първанов. Или поне не е такава, която го показва като слаб политик. Напротив, тя е за победата му над настоящия ръководен екип на Позитано 20 и затова как той ясно показа, кой е шефа в червената партия. Защо?
Вижте листата на БСП за европейските избори. Неин водач е Ивайло Калфин. Външният министър е близък приятел на г-н президента и най-сериозната причина да бъде министър на външните работи в настоящото правителство е подкрепата на г-н Първанов.
Втори в листата се нарежда министърът назначен за пожарна команда в настоящото правителство Меглена Плугчиева. Дали тя е близка до президента Първанов не е въпрос на спекулации, а на преглед на професионалната й биография. (Редакция: Всъщност Плугчиева бе извадена по-късно от соцлистата… явно не е толкова близка на г-н президента.)
“Признание за усилията” на Кристиян Вигенин в европейския праламент е засега третото му място, а Илиана Йотова едно от най-агресивните остриета на г-н Станишев остава четвърта. Евгени кирилов остава на трудно избираемото или направо неизбираемото за БСП пето място в европейската листа, а шестото място, забележете, е запазено типично по социалистически за представител на ромския етнос. По-възрастните си спомнят, че по традиция още от времената на БКП в левицата си има “представителност”, тоест краварки, доячки, роми и всякакви стратегически обособени професионални и етнически малцинства са добре дошли за цвят в БСП.
Но да се върна на темата. Победата на г-н Първанов в БСП е повече от убедителна и демонстрира засилващо се влияние на президента в левицата и отслабващо влияние на премиера в собствената му партия. Както се казва – “Честито на печелившите”!
