колко от нас се оплакват : от натовареното ни ежедневие, следващата ни навсякъде умора и зацакилянето в живота ни. медитацията не е магическата дума, с която всички проблеми ще се отстраняват. но е начинът да дарим почивка на тялото и ума ни. 20 минути медитация се равняват на 4 часа дълбок сън. да медитираме не е като да излезем в парка да потичаме. не се иска специална подготовка, нито екипировка. а времето може да е толкова, колкото имаме и когато го имаме.
процесът на медитацията започва с решението ни да си дарим няколко мига на спокойствие и щастие. преди да започнем ще ни е от полза да изчистим съзнанието си от очакванията. единствено желанието ни да си починем и да се отпуснем, само него може да оставим. разполагаме се удобно на земята, на възглавничка, на леглото или на стола. иска се да ни е удобно. колкото по-удобно ни е в позата, толкова по-малко ще мислим за нея. затваряме очи, вдишваме дълбоко, изпълваме дробовете и издишаме. вдишваме и издишваме. и колкото и да не ни се иска, мислите нахлуват едно по една, а после на цели талази. не ги гоним. нито им се ядосваме. връщаме се отново към дишането. и те изчезват. и така. всеки път. когато мислите нахлуват се връщаме към дишането. което все повече се успокоява и забавя. в целия процес няма насилие. всичко правим бавно и спокойно. понякога една думичка много помага. примерче ще дам с благодаря и любов. избираме си една и си я повтаряме при всяко вдишване и издишване. след време няма да имаме нужда от думичката. ще ни е лесно да потънем и да се почувстваме спокойни и щастливи. когато мислите изчезнат и диханието ни се успокои, за миг материалното ни тяло изчезва и ни изпълва хармония. това е медитацията. процесът на достигане до хармонията. в това състояние може да останем колкото желаем. ако предварително сме си казали, че имаме само 20 или 30 минути. може да се доверим на съзнанието, че то ще ни подскаже, кога е време да се върнем към нормалния ритъм на живот. бавно и спокойно отваряме очи и така.натам.
как да медитираме : процесът материализиран във видео.
поемаме дъх, намираме си тихо местенце и сме готови да се насладим на почивката си.
едно + едно допълнение:
Медитация – Що е то?
holosync или как се научих да медитирам
и още едно допълнение:
години наред си казвах, че трябва да се науча да медитирам. всички казват, че е полезно и помага. но тези думи идваха отвън. когато в мен се породи желанието, тогава се появиха и първите ми опити да медитирам. в началото хич не ми се получаваше. стигах до там, да седна, да затворя очи и да се оставя на мислите, които буквално ме заливаха. грешката ми бе, че непременно исках да ги изгоня и всичко да се случва много бързо. едва седнала и вече да съм в състояние на пълна хармония. отнема известно време. особено първите пъти. след това е по-лесно и по-лесно. а веднъж достигнала до приятното усещане на покой ми се при-иска всеки път да е така. това бе втората ми грешка, която дълго правех. все забравях, че трябва да се оставя на процеса, той да ме води. а не амбициозно да преследвам целта. към днешна дата истински се наслаждавам на миговете, в които оставам сама със себе си. знам, че е трудно да ми повярваш, ако не си пробвал, но в състояние на тъга, безпокойство, напрежение, дори гняв: думите, говоренето все по-малко ми помагат да се почувствам добре. дори напротив. зареждат ме с още и още неприятни усещания. тогава избирам почивката чрез медитация. когато отворя очи, ситуациите, хората, обстоятелствата, все още са там, където са били, разликата е в мен, и в начина, по който ги виждам.
