Людмила Чешмеджиева на 72: Чудя се какъв е този жесток акт – пенсиониране на артисти!

1
Добави коментар
OnlineGirl
OnlineGirl

През 1998 г. Людмила Чешмеджиева слезе от сцената на Държавния музикален театър след 36 сезона. Сега пенсионерката кипи от енергия и изглежда прекрасно. Оперетната певица е позната и на киноманите с брилянтната си роля във филма на Бинка Желязкова „А бяхме млади“.

Людмила Чешмеджиева е щастливо омъжена жена. Брачен партньор й бе актьорът Петър Гюров, който почина през 2010 г. Двамата са отгледали син и дъщеря.

“Младостта ми мина в оперетата. Хубавото на тази възраст е, че човек не се замисля. Няма комплекси. В началото се хвърля в кариерата и си казва: „Аз съм най-добрият“. Когато среща усмивките на публиката, пък си мисли: „Аз съм върхът!“. По времето, когато започнах работа в Музикалния театър, заплатите бяха жалки, но всички живеехме с него и за него. Значи не парите или тяхната липса правят нещата между хората.

Сега времето се промени не от безпаричието, а от страха, който влезе в нашия живот. Страхуваме се по улиците, в дома си

Ето я страшната промяна. Престанахме сърцато да общуваме помежду си. Отчуждението е голяма болест. Моралът е сложно нещо, но според мен той трябва да се търси в дребните неща”, категорично споделя в свое интервю Людмила Чешмеджиева.
Много таланти унищожихме сами. Не можаха да се реализират, защото ги съсипахме. Не искам да приличам на революционерка, която с цяло гърло казва някаква истина. Но разсъждавам като нормален човек и се чудя какъв е този жесток акт като пенсионирането на артистите. Какво беше това нещо в Народния театър?! Е, и какво се оказа? Та те и сега работят. Таня Масалитинова може да влиза от роля в роля и е най-виталната актриса. Мен ме пенсионираха хора с по двадесет години по-възрастни от мен.

В продължение на две години ми повтаряха, че съм стара

Невероятно, но е факт, че тук правим метани на певци, артисти, художници, които са успели да попаднат в западната или американската преса. Според мен това не е балкански, а български синдром. (Смее се.)
Ще бъде грехота да кажа, че не съм успяла. Не ми е минавало през акъла да се смятам за неуспяла. Дори сега, когато съм пенсионерка, пак имам самочувствие. Просто

в моя театър нямат нужда от такова тесто, от каквото съм замесена

Още през 1966 г. получих писмо в оперетата от една френска продуцентка с предложение за работа. Хвана ме страх да й отговоря. Бяхме наплашени от милицията да пишем в чужбина.

Та се разминах с предложението просто защото нямах агент или мениджър.

Много се говори за кастинга, който Младен Киселов направи за постановката на „Есенна соната“. Искам обаче да кажа, че бях избрана за ролята на Цвета от Бинка Желязкова сред 12 000 момичета. Внушителна цифра, нали. Снимахме дълго. Никога няма да забравя шамара, който ми удари Анани Явашев секунди преди да заработи камерата. Вцепених се и се разплаках от обида. А той каза: „Бинке, готово!“. Те се били уговорили предварително да ме шамаросат, за да се разплача. Сцената наистина стана перфектна, но аз можех да заплача и без шамар. Наистина с този филм имах редкия шанс да изживея раждането на една звезда, а бях още дете, само на 18 години.

В момента, в който слязох от сцената на Музикалния театър, ме извикаха на кастинг за филма на Илия Костов „Асистентът“. Главната роля се изпълнява от Васил Василев-Зуека, а аз играя неговата майка. Любопитното е, че режисьорът промени сценария и вмъкна доста от биографията ми във филма, който по финансови причини все още не е видял бял свят. Така кръгът се затвори – след като слязох от сцената на оперетата, пак се снимах във филм. Благодарна съм на съдбата.

Много дълъг брак имахме с Петър Гюров

Почти не се помня неомъжена. Приятел на моя съпруг в деня на сватбата ни му каза: „Не те виждам повече от три, максимум шест месеца да изкараш с тази, която вземаш за жена. Тя на човек не прилича“. Беше една година след снимките на „А бяхме млади“, имах детинско излъчване. Та уж случайно – бракът ни продължи дълго. Освен съпрузи с Петър бяхме и много добри приятели. Случихме и на деца, определено извадихме късмет с тях.
Аз нямам нищо „най“. Животът е непрестанен обмен. Годините, през които преминах, ме научиха на търпение и устойчивост. По-трудно се поддавам на клюките, на бурите.

Паулина МИЛУШЕВА