Димитър и Мартин Божилови са първите баща и син участвали в Световната волейболна лига. Таткото е част от селекцията на звездния ни отбор през 1994-та, а синът му Мартин скочи направо в дълбоката вода, влизайки като титуляр на поста либеро срещу Франция при официалния дебют на Камило Плачи. Може би малко известен факт за широката публика е, че във фамилията Божилови се отглежда трето поколение волейболист – третокласникът Димитър, който вече е тръгнал по стъпките на татко и батко.
Мартин е роден на 11 април 1988 г. и съвсем естествено израства по залите, в които е играл баща му. Въпреки това, той започва да се занимава с любимата си игра сравнително късно – едва на 17 години.
„Именно Световната лига през 94-та година е първият ми съзнателен спомен свързан с волейбола. Баща ми беше в отбора и аз бях много горд от този факт“, разказва ни Мартин. От 17-та си годишнина досега той е сменил 5 отбора – Локомотив (ПД), Септември, Дунав, Славя и Марек. Първият пост, на който започва е този на посрещача. В Славия го пробват като либеро, утвърждава се и не съжалява за това. „С моя ръст трудно бих играл нещо по различно. Бил съм разпределител в две-три контроли със Славия, но като либеро повече ми харесва“, откровен е шампионът и носителят на купата на България с Марек Божилов.
Божилов-старши никога не е натискал сина си да става волейболист, но не крие, че е бил истински горд, когато това е станало факт. Съветът, който Мартин ще помни цял живот, даден му от Димитър е: „Никога не забравяй от къде си тръгнал и винаги бъди себе си“.
И до днес Митко Божилов съжалява, че не сме спечелили бронзовите медали в Световната лига през 1994-та. Тогава нашите губят малкия финал от Бразилия с 2:3. Въпреки всички еуфорията е огромна. По същото време в САЩ Пеневата чета мачка наред на световното по футбол, където също завършихме на четвъртото място. „Волейболът тогава бе много по-различен. Всеки от нас можеше да играе на който пост го сложат. Състезателите бяха универсални, много по-технични. Сега се залага на силата“, смята Мутата.
Разкрива ни, че не е искал синът му на всяка цена да тръгва по неговите стъпки. „Беше вече в гимназията и от любопитство се записа в отбора по волейбол. Всичко тръгна малко на майтап“. Безброй пъти са го питали защо Мартин не е станал разпределител, но той уважава избора на сина си. Никога не му дава съвети за играта, нито пък правят разбор след всеки мач. Има му пълно доверие и вярва безрезервно в него. Божилов-старши е оптимист за представянето на националната ни селекция след първите два мача с Франция и смята излизането ни от групата за напълно постижимо.
За финал с типичното си чувство ни разказва една случка от детството на големия щурак Мартин. Веднъж малкият отишъл да си купи вафли „Куку-руку“. Стикерите от опаковката се лепели в албум и всички деца в махалата си разменяли повтарящите се карти. Върнал се след малко с разбит нос. Спънал се и паднал, но не пуснал вафлите от ръце. „Изкара ни акъла тогава“, смее се сега таткото.
Ходят заедно на риба
За съжаление Митко и Мартин не са имали много време да бъдат един с друг, защото бащата дълги години е бил извън България и в други градове у нас. „Но когато сме били заедно не е имало случаи, в които да го ядосвам за да ми се е карал. И сега рядко се виждаме. Той живее в Пловдив, аз играя в Дупница. Но когато ходя в Пловдив заедно с него и брат ми много обичаме да се разхождаме. Те са силно запалени по риболова, а аз не чак толкова много, но пък за сметка на това си прекарваме много приятно“, признава либерото на националния ни отбор.
Мартин иска в Русия
Като всеки млад и обещават играч и Мартин мечтае някой ден да заиграе в силен европейски тим. Сега има 4-годишине договор в Марек, но при добра оферта има уверението на ръководството, че ще го пуснат. Признава, че с удоволствие би играл в Русия, Полша и Турция, както и в Италия въпреки финансовата криза, която мъчи отборите там. У нас обаче освен Марек друг отбор не съществува.
И Димитър, и потомъкът му са ставали шампиони
И Димитър Божилов, и синът му Мартин са ставали шампиони на България. Мутата прави това с екипа на ЦСКА през 1984-а, когато наследникът му все още го няма на бял свят. Мартин пък триумфира през последните два сезона с актуалния доминатор в родния мъжки волейбол – Марек Юнион Ивкони. Що се отнася до националния отбор обаче, синът има много да гони баща си. С представителния ни тим Божилов-старши спечели бронзов медал на световното първенство във Франция през 1986-а под ръководството на Богдан Кючуков. Тогава титулярен разпределител на националния бе Пламен Христов.
НАДЕЖДА КОЖУХАРОВА, „Меридиан Мач“
