May 14, 2009
Изворът на Айн Ранд е дебела, увлекателна хартиена тухла. Айн Ранд не е дебела, била е индивидуалистка със странна представа за отношенията между хората и е успяла да изгради вселена от себеподобни, увлекателни и много чужди герои.
По принцип се възхищавам на книги, в които няма добри и лоши, в които има борба, успех и нещо позитивно. Не можем да очакваме това от всички. Изворът е пълен с черни и бели герои, както и с няколко трансформации между тях.
Изворът е посветен на вдъхновението, съзиданието, конфликтите между егоизма и алтруизма, и между посредствеността, ретроградността, и просвещението. 60 години нищо не се е променило, вероятно.
Не ми хареса, че е дебела. Не ми хареса, че ме манипулира. Но ме увлече и ми допадат много от внушенията. Какви са точно – ако можете да преодолеете 820 страници текст, без да го проточите във много във времето, ще научите. Книгата предава едно определено настроение, сходно с гледането на филм на ужасите, което не е здравословно при продължителна употреба.
Вдъхновява.
PS. 10x на @skanev, който ме убеди да я прочета.
Публикувано в: Литература 12 коментара
RSS 2.0
Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:
Коментари
