Мария Аладжова е една от тези плажни волейболистки, които не пропуснаха нито един от турнирите от Националната верига през миналия сезон. С редица различни съотборнички тя игра и в шестте надпревари, като стигна до второто място в Пазарджик, до бронзовите медали от Националното първенство в София, като в още два турнира намери място сред полуфиналистите. Като волейболистка в зала, тя се подвизава във френското първенство, но и през това лято си е в България и неотлъчно на пясъчния корт. Национална верига 2013 е на път да започне с турнира в Смолян и BGvolleyball.com сварва в последния момент да вземе предсезонно интервю от Мария.
– Как протече подготовката ти за сезона?
– Тренирам. За мен винаги е удоволствие да играя плажен волейбол и гледам да тренирам колкото е възможно повече. Дори понякога прекалявам. Играя с всеки, който ми се върже на акъла на кортовете на НСА – момчета, момичета, няма значение… Призовите места и наградните фондове не са моята цел. За мен просто е удоволствие да играя.
– През миналия сезон на Националната верига ти смени четири различни партньорки. Да очакваме ли подобна тенденция и тази година или си имаш вече по-постоянна съотборничка?
– Засега съм с Валентина Петрова. Двете сме най-добри приятелки от 15 години насам. С нея много отдавна искаме да играем заедно и, ако се сработим, мислим да сме си заедно за постоянно.
– Какви са ви плановете за предстоящия сезон?
– Да се забавляваме. Не смятаме, че сме на много високо ниво – нито физически, нито технически. Трудно е без спонсори, без треньори… Както вече казах, играем за удоволствие.
– И все пак, в какви турнири имате намерение да участвате?
– Да сме живи и здрави, смятаме да играем на всички турнири в България. В чужбина – не.
– Какво мислиш за провъзгласената от БФВ стратегия за развитието на плажния волейбол в България?
– Аз много благородно завиждам на французите. Те имат едно великолепно съоръжение за плажен волейбол в Монпелие. Там имат кортове на закрито, където може да се играе дори при минусови температури навън. В България няма такова нещо. С това трябва да се започне развиването на този спорт. Аз бих построила такава зала, ако имах нужните средства. Другото, което е много необходимо, са треньорите. Но съм доволна и на всичко, което се прави. Пожелавам на хората да намерят в себе си малко повечко алтруизъм, за да инвестират повече в този спорт и в тези момчета и момичета, които сега започват да играят. Защото те имат много талант, но и нужда от помощ, за да се развиват.
