20.06.2013
Темперамент: Италианец по душа и произход – това е кане корсо. Но понякога сравненията често минават границите на удобното и хуманизират породата, придавайки й човешките черти на мафиотски бос от италианската мафия – любящ към членовете на фамилията и подозрителен и дори агресивен към всеки, който я застрашава, стига да получи знак от собственика си – безпричинната жестокост не е част от характера на кане корсо.Страховитият външен вид крие нежна страна – кане корсо е изключително внимателен и към най-малките деца.
Данни за породата: Тегло: 45-50 кг; височина при холката: 64-68 см
Тегло: 40-45 кг; височина при холката: 60-64 см
Външни белези: Черепът е издължен и висок по срединната линия, сравнително широк. Очите са средно големи и овални, тъмни на цвят. Стопът е ясно изразен. Носната гъба е черна, муцуната е равна на половината от дължината на черепа. Ушите са с триъгълна форма и се спускат странично на лицето. Поставени са широко. Шията е сравнително къса, силно замускулена и права. Гръбната линия е права, с изключение на ясно изразената холка. Крупата е широка и дълга, леко наклонена. Опашката е високо поставена, носи се високо без да е навита. Гръдните крайници са сравнително къси, силно замускулени, прави. Тазовите крайници са добре замускулени. Лапите са малки. Космената покривка е къса, цветовете варират от черно, през сиво, бежово, еленовочервено до тигрово. Черен, оловносив, тъмносив, светлосив, светлобежов, еленовочервен и тъмнобежов. Белите петна не са типични, освен ако не са съвсем малки.
Здравословни проблеми: Кане корсо не е порода свободна от тазобедрена дисплазия подобно на други кучета с по-едри размери. Очите са другото слабо място на кане корсо – извръщането на клепачите и възпалението на жлезата на третия клепач (cherryeye) са едни от най-често диагностицираните проблеми. Внимавайте за превъртане на стомаха.
История, произход и предназначение: Смята се, че прадедите на кане корсо са живели много отдавна, макар и данните да са оскъдни. Корените на породата се откриват още векове пр. Хр. в пределите на древен Рим, където кучето било използвано основно за работа – както за пазач на стоки и добитък, така и за ловен другар.
