Agaricus arvensis S c h a e f f. ex F r.
Psaliota arvensis (S c h a e f f. ex F r.) K u m m.
Ядлива
Анасонова печурка, Анасонлийка, Ливадна печурка, Бяла горско-ливадна печурка. Шапката и е със сферична форма, впоследствие леко разперена, под формата на звънче с диаметър 8-20 см. По-често бяла, в някои случаи покрита с жълтеникави петна, по-рядко бледожълта, при нараняване е с лимоненожълт цвят. Младите екземпляри са с брашнеста повърхност, впоследствие копринено лъскава, гладка. Първоначално подвит и срастнал с пънчето е ръбът, като в последствие се изправя. Месото на гъбата е дебело и сочно, като при нараняване пожълтява. Тънки и свободни са пластинките по пънчето, от сивобели до сиворозови, червеникави до кафяви. Спорите са с яйцевидна или елипсовидна форма, кафеникави с размери 6-9 х 3-5 мк. Прашецът по спорите е пурпурнокафяв. Цилиндрично, с кухини, е пънчето на гъбата, задебелено в своята основа с размери 5-15 х 1-3 см, гладко с бели до бледожълти цветове. При тази гъба липсва общото покривало.
Среща се от началото на лятото до края на есента, обитава горските паркове и ливади, пасища и градини, паркове.
Вкусна ядлива гъба с анасонов аромат. Употребява се в свежо, сушено и консервирано състояние.
Може да бъде сбъркана със Зелена мухоморка (Amanita phalloides) и Бяла мухоморка (Amanita verna), които са отровни видове. Трябва да се внимава. Докато са по-млади гъбите, трудно става разграничаването на трите вида. Срещана у нас е и Карболовата печурка (A. xanthodermus G e n e v.), наподобяваща Анасоновата печурка, отличаваща се със силна неприятна миризма на карбол, причиняваща стомашни разтройства.
