НА ПРОЩАВАНЕ

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина –

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!…

Ах, мале – майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък… каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, ‘га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко – питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

„Нехранимайка излезе“, –

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват…

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то ‘га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка –

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина…

Тъжно щеш, майко, да гледаш

и на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене –

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади…

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат –

силно да любят и мразят…

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни –

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна…

Пък тогаз… майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина…

Но… стига ми тая награда –

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода…

.

.

Не се обиждай, мила ми Българийо,
но в теб аз не умея да живея.
Да съществувам, да умирам бавно –
да, мога. Но ще полудея.

Аз ще тъгувам, мила ми Родино,
ще гледам към звездите всяка вечер.
Защото небосводът е за всички
и може с мен да гледаш отдалече.

Ще търся теб сред хиляди култури
и да се стопля със родопска черга.
Ще вия към луната саламурена,
ще тичам да намеря селска черква.

Прости ми, свята, мила ми Родино!
Аз зная, че във болка те оставям.
Предателството ми е непростимо –
предатели във тебе ще останат.

Страхливец ли съм, свята ми Българийо?
Но мога ли във теб да оцелея?
Родителите казват ми да бягам,
децата ми напират да живеят!

Отивам си, но вечно ще те помня,
езика ти ще дам на други хора,
ще те разказвам, ще съм безпокоен,
за тебе денонощно ще се моля.

И ще се върна, мила ми Родино,
дори и да умирам, ЩЕ СЕ ВЪРНА!
Да вкуся от червеното ти вино
и в шепа пръст във теб да се превърна…

A.Tълпигов

Инфографика

Увеличаване

Смаляванеа>

Още по темата

Милиони за заетост

Държавата впрегна всички финансови ресурси, за да спре скока на безработицата

15 май 2009

Лоша работа

Безработицата расте. Големите проблеми на пазара на труда се очакват през есента

15 май 2009

„Вика те HR*-ът“. Това изречение е кошмар за мнозина напоследък. Във всяка голяма фирма HR-ът е този, който съобщава лошата новина на поредния съкратен. Глобалната криза и забавянето на икономиката удари компаниите от почти всички сектори и ги принуди да свият разходите си. Възможното решение в повечето случаи е едно – да се намалят разходите за персонала. Първо бяха съкратени бонусите, след това обученията, после заплатите. Накрая – среща с HR-а, прощаване с колегите и регистрация в бюрото по труда. Това става във всички сектори. Цената на труда пада и добрите специалисти вече могат да се „намерят“ на много прилични цени. Макар и малко, има сектори в икономиката, които и сега търсят работници.

„Съжалявам, трябва да се разделим“

„Общо 45 на сто от компаниите са намалили планирания бюджет за заплати, докато реално 30% очакват спад на финансовия резултат. Тоест 15% не предвиждат негативни последици от кризата, но въпреки това са съкратили средствата за заплати. Това отразява несигурността за бъдещото състояние на икономиката и съответния стремеж към свиване на разходите“, коментира Ива Попова от консултантската компания Monday Insight.

Заради кризата през последните месеци без работа останаха хора на различно ниво и квалификация, разказаха за „Капитал“ представители на HR агенциите и на самите компании. В шивашкия сектор заради липса на поръчки от западните страни фирмите намалиха значително броя както на работниците, така и на мениджърския си състав. Луксозни хотели в София са освободили камериерки заради спадналата заетост през тази година. Заради кризата без работа се оказват и специалисти с висока квалификация – борсови консултанти и брокери, млади адвокати, та дори и изпълнителни директори. Показателен е случаят с мениджър на чужда компания в сферата на млечната индустрия, решила тепърва да стъпи на българския пазар. Шест месеца след опитите си да започне бизнес тук и вероятно заради кризата компанията е замразила плановете си за експанзия и е освободила целия екип, назначен наскоро. Един от ярките примери в сферата на имотите е случаят със спрения проект за нов миниквартал „Софийски Акрополис“ на литовската VP Group. Компанията подбра екип от професионалисти и специалисти, които трябваше да го реализират, и малко след това… ги освободи. Някои от тях бяха „откраднати“ от други фирми чрез специализираните агенции и сега останаха на улицата.

А някъде наемат хора…

По данни на HR агенции секторите с най-отчетливи съкращения на персонал и намаление на заплатите са индустрията и строителството (виж каретата). Процентът на съкращенията при тях е двуцифрен. Средно засегнати са бързооборотните стоки, финансовият сектор и услугите.

На фона на общата картина има и браншове, в които продължават да назначават персонал. Това са фирмите, предлагащи специфичен вид услуги, които по време на криза разширяват дейността си като дружествата за събиране на вземания. Примерно от „Кофас България“ – компания с малък персонал, обявиха, че от началото на годината са наели петима нови служители. Друга фирма в бранша – „Кредитреформ“, са увеличили екипа си с 10 на сто от януари.

Търсят се и професионалисти в сферата на търговията. Няколко нови чужди вериги за стоки с намаления (Discount) подготвят навлизането си в страната и в момента оформят екипите си. „Дискаунтърите“ не могат да спрат проектите си, защото всяко забавяне оскъпява инвестицията им. Очакванията са, че хората ще свият личните си разходи и ще се насочат към магазините с по-ниски цени.

Сред стабилните на пазара на труда се сочат и компаниите от фармацията и донякъде – информационните технологии.

На фармацевтичния пазар няма обща стагнация, свързана с икономическата криза, обясни директорът на специализираната консултантска компания ТМА Юлиан Узунов. „Независимо, че в България имаше около 15% ръст на продажбите на лекарства през 2008 г., повечето фирми (част от световните концерни и българските предприятия) като превантивна мярка замразиха новите назначения и намалиха част от разходите за командировки, бонуси, обучения и реклама. През последната половин година, въпреки добрите резултати, няма увеличения на заплатите“, обясни той.

Вредите и ползите Съкращаването на персонал и намаляването на заплати има немалко негативни последствия за работодателите. Останалите на работа губят мотивация в очакване и те да последват съдбата на колегите си. Много от хората започват да си търсят работа. В средносрочен план компаниите рискуват качеството на своя продукт. Има здравословен минимум персонал, под който фирмите не трябва да падат, смятат специалистите по човешки ресурси. Работодателите са принудени да съкращават хора, въпреки че са наясно, че до една-две години те ще им трябват отново. Дотогава работниците ще се деквалифицират и ще са необходими нови средства за тяхното обучение. Затова мениджърите често предпочитат да намалят заплатите на всички, но да не съкращават хора.

Някои компании се възползват от падащата цена на труда заради голямото предлагане на работна ръка. Ако до миналата година беше истинско мъчение за хотелиерите по морето да осигурят необходимия си персонал за летния сезон, то тази година подборът е по-лесен. „На пазара на труда има повече предлагане. По-лесно се намират кадри. Те са значително по-умерени в исканията си за заплащане и се съобразяват повече с работодателите“, коментира Велизар Костадинов – управител на хотел в „Златни пясъци“. „Много хотели ще отворят по-късно, затова има и повече свободна работна ръка за сезона“, заяви собственикът на хотел „Приморски“ в Бургас и хотели в Слънчев бряг Димитър Караненов.

Същата е ситуацията и сред строителните работници, които се съгласяват да работят за двойно и тройно по-малко пари от преди.

Отрезвяването на пазара на труда се вижда дори и в по-горните нива в компаниите. До миналата година борбата за добри мениджъри излизаше прескъпо на фирмите. Сега дори и изпълнителните директори са станали по-скромни в исканията си. Има случаи на хора, които преди не падаха под 20 хил. лв. на месец. Сега, ако са останали без работа, могат да се съгласят и на два пъти по-малка сума, коментира директор в HR агенция.

„Когато има безработица под 5%, реалният пазар изчезва – появяват се нереално високи искания за заплащане, т.е. диктат на наемния труд по отношение размера на заплатите“, каза и Евгений Иванов от Конфедерацията на индустриалците в България. В този смисъл кризата действа отрезвително и здравословно на част от компаниите. На фона на кризата увеличението на безработицата естествено крие повече негативи, отколкото позитиви. В същото време по-ниските нива на заплати и достъпът до повече работна ръка създава ситуация, от която работодателите биха могли да се възползват. Те имат повод да помислят в средносрочен план и да си „напазаруват“ евтино специалисти, което ще заздравяви позициите им в бъдеще.

*HR съкращение от Human Resources (англ.) – човешки ресурси – службата, която се занимава с назначенията и уволненията на персонала

Какво става на пазара на труда в България в кризаНамалението на заплатите е превантивна мярка- 45% са намалили планирания бюджет за заплати; 30% очакват спад на печалбите- 47% от компаниите обмислят замразяване на заплатите за следващите 6 месеца, 47% ги увеличават, 6% реално са намалили заплатите.- 32% планират съкращения на персонала в следващите 6 месеца- 39% от компаниите планират да замразят назначенията за следващите 6 – 12 месеца- Засегнати от кризата са промишлеността; бързооборотните стоки, логистиката, строителството, финансовите институции, автомобилния сектор.- Най-слабо засегнати са фармацията, комуналните услуги и енергетика.Източник: Monday Insight, Проучване на промените на заплатите в България 2009Проучването е направено през март-април сред 74 компании в секторите бързооборотни стоки, информационни технологии и софтуер, фармация, инженеринг и производство, логистика и транспорт, медии.Най-много се намаляват разходите за обучения и нови назначения- 37% от компаниите категорично намаляват разходите за персонал- Най-много се съкращават разходите за обучение, подбор на персонал и на трето място – за заплати- 74% от компаниите, които свиват разходите за персонал, спират или намаляват обученията- Най-много намаляват разходите за персонал компаниите в сектора: услуги (55%), индустрия (50%), производители на бързооборотни стоки (35%), финанси (33%)Най-слабо засегнати: търговията, фармацията, IT- 27.7% от компаниите планират увеличение на персонала, 34.9% ще запазят бройката, 18.1% не са взели решение. Близо 20 на сто от компаниите планират намаление на персонала.Източник: ConsulTeam Human Capital Bulgaria, Изследване в условията на кризаПроучването е направено през март сред 84 компании